Решение № 4097 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12779/2011 г.

Решение № 4097 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12779/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Диагностично-консултативен център 1 - Враца" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Враца срещу решение № 28 от 12.08.2011 г. по адм. дело № 300/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Враца, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 28 от 12.08.2011 г. по адм. дело № 300/2011 г. Административният съд - гр. Враца, VI състав, е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център 1 - Враца" ЕООД - гр. Враца, срещу писмена покана изх. № 29-04-316 от 26.04.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Враца. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първото оплакване на касатора е, че процесната писмена покана не е издадена от компетентен орган, тъй като по делото липсвали доказателства, че подписалият я за директор на РЗОК - гр. Враца, е титулярът на длъжността. Ето защо се налагал изводът, че поканата е издадена от орган извън компетентността му. Тези оплаквания са неоснователни по следните съображения: Писмена покана изх. № 29-04-316 от 26.04.2011 г. е подписана от Светозар Симеонов, който в качеството си на директор на РЗОК - гр. Враца, е компетентният орган да издаде писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, съгласно чл. 76а, ал. 3 ЗЗО. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила за това, че съдът е приел за ноторно известен факта относно това кой е директор на РЗОК - гр. Враца, тъй като от Административния съд - гр. Враца, са разгледани много дела, по които страна е бил цитираният административен орган. Процесната покана е надлежно подписана и ако жалбоподателят се е съмнявал, че подписът е на титуляря, върху него е падала тежестта да докаже това, включително и чрез графологична експертиза. Към отговора по настоящата касационна жалба ответникът е представил като доказателство споразумение № 6 от 28.07.2010 г., сключено между директора на НЗОК в качеството му на работодател и Светозар Евстатиев Симеонов като служител, от което е видно, че цитираното лице е назначено за директор на РЗОК - гр. Враца, при условията на чл. 96, ал. 2 и чл. 107 от КТ. Второто оплакване е, че протокол за неоснователно получени суми № 35 от 13.04.2011 г., който е послужил като основание за издаване на процесната писмена покана, е издаден от лица с неустановена компетентност. Това оплакване също е неоснователно. Цитираният протокол е подписан от Даниел Иванов Илиев и Мария Петрова Гуркова, които са финансови инспектори в РЗОК - гр. Враца. Същите са определени със заповед № РД-09-162 от 12.04.2011 г. на директора на РЗОК - гр. Враца. Цитираните финансови инспектори са изготвили и констативния протокол от 13.04.2011 г. Към отговора по касационната жалба са приложени допълнително споразумение № ДС-2 от 4.01.2011 г. към трудов договор № Н-109 от 8.03.2004 г., допълнително споразумение № ДС-58 от 14.10.2010 г. към трудов договор № Н-10 от 18.09.2006 г., както и длъжностни характеристики на тези финансови инспектори. Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на жалбоподателя не е направил конкретно оспорване на цитираните по-горе доказателства съгласно изискванията на чл. 193 ГПК. Заявено е, че се оспорват доказателствата, представени от административния орган, без каквато и да е конкретика. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК страната може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. В конкретния случай и съгласно изискванията на чл. 152 АПК административната преписка е била представена преди образуване на делото. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 193 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. В тази връзка на жалбоподателя са дадени указания с разпореждане на съдията докладчик от 6.06.2011 г. Процесната писмена покана и протоколът за неоснователно получени суми са били надлежно оформени и подписани, а жалбоподателят по първоначалното дело не е доказал липсата на компетентност на подписалите ги лица. Третото оплакване е, че по делото нямало доказателства, от които да бъде установено, че именно "Диагностично-консултативен център 1 - Враца" ЕООД е назначило специализираните медицински дейности по направление бл. МЗ-НЗОК № 3 извън възможностите за компенсиране. Това било така, защото липсвали доказателства, които да установят връзката между касатора и конкретния лекар, поръчал съответните медицински дейности. Това оплакване също е неоснователно. Договор № 060335 от 3.02.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е сключен между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - гр. Враца, в качеството му на възложител, и "Диагностично-консултативен център 1 - Враца" ЕООД - като изпълнител. Неразделна част от този договор представляват протоколите за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД, включително и за процесния период - третото тримесечие на 2010 г. Съгласно чл. 43, ал. 3 от цитирания индивидуален договор изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. От казаното става ясно, че отговорност за неспазените РС носи отговорност лечебното заведение, а не работещите в него конкретни лекари, тъй като те не са в договорни отношения с възложителя. Четвъртото оплакване е, че по делото липсвали данни, от които да се установи с кои конкретни СМД и МДД "ДКЦ 1 - Враца" ЕООД е надвишило броя и стойността им. Тази теза не кореспондира със събраните в хода на административното производство доказателства, а именно: констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми от 13.04.2011 г., поради което не се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Жалбоподателят по първоначалното дело не е доказал нещо различно от установеното от административния орган. Оплакването по точка пета от касационната жалба не е съобразено с разпоредбите на чл. 76а ЗЗО. Тук не става дума за кумулиране на санкции, а за възстановяване на суми за назначени СМД и МДД извън посочените в протоколите за определяне на РС за съответното тримесечие. Дейността по назначаването им е без правно основание и представлява щета за бюджета на НЗОК, която трябва да бъде възстановена от изпълнителя по договора. Неоснователно е и оплакването, че Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична медицинска помощ са нищожни. Тук следва да се има предвид, че настоящият тричленен състав на Върховния административен съд не е сезиран с жалба срещу този административен акт, а с производство по чл. 208 и сл. АПК. В тази връзка и с оглед възраженията на касатора се взема предвид, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Надзорният съвет на НЗОК само утвърждава ред за прилагане на чл. 3, ал. 1 от същия закон. Към отговора по касационната жалба е приложен екземпляр от посочените правила, приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на Управителния съвет на НЗОК, които, видно от протокол № РД-НС-05-1 от 23.02.2010 г. от заседанието на Надзорния съвет на НЗОК, продължават да се прилагат до приемането на нови правила. Цитираните в настоящите мотиви писмени доказателства, които са представени пред настоящата инстанция, са във връзка с посочените в жалбата касационни основания и не са в нарушение на чл. 219, ал. 2 АПК. С тях касационната инстанция не установява факти, различни от установените от първоинстанционния съд. Що се касае до постъпилото след даването на ход на делото по същество искане на касатора за спиране на производството по делото, при наличие на съгласие на ответника се съобразява, че в срока за произнасяне, който е едномесечен, по делото от страна на РЗОК - гр. Враца, не е получено потвърждение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,