Решение № 15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г.

Решение № 15625 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Стамова от [населено място], чрез процесуален представител адв. В. Ставрев, срещу решение № 811 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 394/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 8121 К-10817/26.11.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че съдът е игнорирал оплакванията в жалбата, че наказанието е наложено след изтичане на преклузивните срокове, предвидени в ЗМВР. Не са взети предвид доказателствата и твърденията, относно натовареността на касаторката и тази на други служители. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не претендира разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител - гл. юрк. В. Табакова, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Н. Стамова против заповед № 8121 К - 10817/26.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2, във вр. с чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, във вр. чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 204, т. 1 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, и е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на длъжност старши разследващ полицай в РУ към сектор "Разследване - РУ Айтос, РУ Руен, РУ Карнобат и РУ Сунгурларе при отдел "Разследване" на ОДМВР - Бургас. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за налагане на наказанието. Съдът е изложил мотиви за законосъобразност на наложеното наказание и правилно ангажирана дисциплинарна отговорност на касаторката, предвид събрани безспорни доказателства за неизпълнение на служебните й задължения, а именно по 21 досъдебни производства Стамова не извършила своевременно необходимите действия по разследването, с оглед приключване на досъдебните производства в законния срок, както и не изготвила становища, относно необходимостта за удължаване на сроковете за разследването. Изложени са мотиви за липсата на твърдения и доказателства Стамова да е поставена в по - неблагоприятни материални условия на работа в сравнение с другия разследващ полицай или че не й е осигурена материална обезпеченост. В заключение от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, съдът е извел краен извод, че обжалваната заповед е законосъобразна и правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на Стамова за извършеното нарушение на служебната дисциплина и произтичащите задължения на служителя, а фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение служителя. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства, но е направил погрешни правни изводи за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон. От съдържанието на оспорената пред административния съд заповед се установява, че наказанието на Стамова е наложено за извършени нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР за това, че с продължителното си и пълно бездействие за времето от 11.11.2016 г. до 02.04.2018 г. за периоди от 4 м. по над 1 г. и 4 м. по касаторката не е изпълнила служебните си задължения като не е извършила своевременно необходимите действия по разследването, с оглед приключването на 21 броя досъдебни производства в законния срок и нарушение по т. 2 неизпълнение на служебните задължения, определени в типова длъжностна характеристика на длъжността "младши разследващ полицай - старши разследващ полицай в РУ в ОДМВР", рег. №К - 12309/10.11.2010 г., да вземе мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването; да събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина. Нарушенията са квалифицирани по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - злоупотреба с власт или доверие. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР е се изразяват в: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия и 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Квалифицирането на нарушението като "тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР визира две алтернативни хипотези: 1. злоупотреба с власт и 2. злоупотреба с доверие. Нарушенията по т. 8 са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираната разпоредба може да бъде приложена, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. В случая поведението на Стамова е било в изпълнение на служебните й задължения, които ДНО е приел, че не са изпълнени или не са изпълнени качествено, но не са налице никакви доказателства, които да обосноват злоупотреба с власт или доверие. Извършените от Стамова действия или бездействия са в изпълнение на нейни служебни задължения, съгласно ЗМВР и длъжностната й характеристика. Следователно твърдяното от ДНО би могло да бъде нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, т. е неизпълнение на разпоредби на закона и неизпълнение на служебни задължения, определени в длъжностна характеристика. Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че Стамова не е изпълнила вменените й служебни задължения, съгласно Типовата длъжностна характеристика на длъжността "младши разследващ полицай-старши разследващ полицай в РУ в ОДМВР"- да взема всички мерки за осигуряване на своевременно законосъобразно и успешно извършване на разследването, да събира доказателства и да извършва необходимите действия съобразно НПК за разкриване на обективната истина, поради което извършеното от Стамова съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Неправилно обаче административният съд е приел, че въпросното деяние правилно е квалифицирано от органа, като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР, тъй като то не съставлява злоупотреба с власт или с доверие на органа по назначаването. Възможността за дисциплинарно уволнение при злоупотреба с власт или доверие изисква използването на властта или оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за служителя или за другиго, или за увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. Характерна е субективната страна - то е съставомерно, само когато е извършено умишлено, което пък предпоставя преднамереност в извличането на облага - респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В конкретния случай неизпълнението на служебните задължения от служителя, поради бездействие не сочат на получена от служителката или трето лице облага, а липсват и такива твърдения и констатации в обжалваната заповед. Описаните в заповедта действия на Стамова не водят пряко до цитирания резултат, поради което не биха могли да бъдат подведени под хипотезата на тази правна норма. В случая незаконосъборазно първонистанционният съд е приел, че описаното в заповедта поведение на служителя, може да бъде квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, като злоупотреба с власт или доверие. Описаното в заповедта поведение на Стамова е именно в рамките на служебните й правомощия, за които ДНО приема че не са изпълнени или са изпълнени некачествено. Ето защо поведението на служителя би могло да се квалифицира като неизпълнение на служебните му задължения или неспазване на служебните му правомощия - нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМВР. По преписката не са налични данни за извършване на действия от служителя, които да представляват злоупотреба с власт или доверие. Същите изискват използване на властта за лична изгода, създаване на условия чрез властова позиция за лично облагодетелстване. В случая такива действия от страна на уволнения служител не са извършени. Извършеното от Стамова е в рамките на служебните й задължения. Дори да се приеме за безспорно, че жалбоподателката е извършила посочените в заповедта нарушения, то същите не представляват "тежко нарушение " на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и за тях не може да бъде наложено най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Като е достигнал до извод за материална законосъбразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата на касаторката, съдът е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага връщането му за ново разглеждане. На основание допуснатите нарушения на материалноправните разпоредби, сочени като правно основание за издаване на заповедта, същата следва да бъде отменена. Независимо от изхода на спора разноски в полза на касатора не се присъждат, тъй като такива не са претендирани. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение