Решение № 7703 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2024 г.

Производството е по АПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. С. от гр. Разград, чрез процесуален представител адв. К. Коцев, срещу решение 206 от 08 март 2024 г., постановено по адм. дело 199/2023 г. по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед 1983к-1985/23 октомври 2023 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Министерството на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. П. С., младши инспектор - водач на специален автомобил I степен, пожарникар (водач на подемно-транспортни машини) в група Пожарогасителна и спасителна дейност в РСПБЗН гр. Разград към РДПБЗН гр. Разград при ГДПБЗН при МВР, против заповед 1983к-1985/23 октомври 2023 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Министерството на вътрешните работи, с която, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на С. С. е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратено служебното му правоотношение в РСПБЗН гр. Разград към РДПБЗН гр. Разград при ГДПБЗН при МВР. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на 21 май 2023 г. следобед, С. С. предприел пътуване от гр. Разград за гр. Търговище с лек автомобил Сузуки, модел Суифт, с рег. [рег. номер] за да прибере дъщеря си. Около 17:00 часа в гр. Търговище, на ул. Сива, в близост до бензиностанция Тайфун той е спрян за проверка от полицейски служители, като при разговора с тях им лъхнал на алкохол, поради което бил поканен до служебния автомобил за да бъде тестван. При извършената проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 е отчетен резултат 0, 91 промила алкохол в издишания въздух. След като се запознал с показанията на уреда, жалбоподателят уведомил проверяващите, че е служител на МВР и работи в РСПБЗН гр. Разград. С оглед на това те незабавно информирали оперативния дежурен в ОДЧ при ОДМВР Търговище за случая, а той уведомил за това старши инспектор А. Димитров - началник на група ОДПКД в Сектор Пътна полиция при ОДМВР. Последният отишъл на мястото, където вече били и други двама полицейски служители, които оказали съдействие на своите колеги при съставяне на документите. Съдът е приел, че наказаният служител е управлявал МПС след употреба на алкохол, с което е нарушил императивната забрана на чл. 5, ал. 3 , т. 1, пр. 1 ЗДвП и правилата за поведение, регламентирани в Етичния кодекс. С извършеното деяние С. е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 204 ал. 1 т. 3 ЗМВР, в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и съдържа всички реквизити по чл. 210 ал. 1 ЗМВР, спазен е срокът по чл. 195 ал. 2 ЗМВР вр. чл. 196 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, спазено е и изискването на чл. 207, ал. 8 и ал. 10 ЗМВР за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание или снемане на обяснения от него. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР като за разкриване на обективната истина са използвани всички начини и средства, допустими от закона. Заповедта е връчена на наказания служител в съответствие с правилата на чл. 210, ал. 2 ЗМВР. Дадена е възможност за писмени обяснения на служителя преди издаване на заповедта, същият е запознат и е могъл да защити правата си. Последната заемана от С. С. длъжност е водач на специален автомобил I степен, пожарникар (водач на подемно-транспортни машини) в група Пожарогасителна и спасителна дейност в РСПБЗН гр. Разград към РДПБЗН гр. Разград при ГДПБЗН при МВР, като в кадровото му досие е отразена личната му награда Писмена похвала и колективни парични награди относими за всички служители, за което са представени доказателства по делото, както с административната преписка, така и въз основа на определение на съда ведно с удостоверение за съдържащите се в личното кадрово досие на служителя документи. Оспореният административен акт е подробно мотивиран с нарушение на чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по -конкретно т.15, т.19, т.20, т. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс, както и за нарушение по чл. 5 ал. 3 пр.1 ЗДвП. Неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, обосноваващо законосъобразността на наложеното наказание. Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си нарушава посочените от ДНО разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 28, б. "а" и б. "б", с която на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, му е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България (б. "а") и да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск (б. "б"). Както правилно приема съдът, нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което уронва престижа на службата. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън тях. Нарушението на посочените разпоредби на Етичния кодекс, с който С. е запознат, обуславят квалификацията на поведението на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) 3 от 2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност". Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Независимо от обстоятелството, че действията на жалбоподателя не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, то с поведението си същият нарушава конкретни етични правила и дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията, поради това наложеното му наказание е законосъобразно, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл.194, ал. З и ал. 4 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност и дисциплинарната отговорност е лична. В тази връзка доводите на касатора за нарушение на принципа на чл. 8 , ал. 2 АПК са неоснователни. Заповедта е мотивирана, изложени са фактическите обстоятелства и са обсъдени доказателствата и възраженията на служителя, по несъмнен начин е установена вината на дисциплинарно отговорното лице и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав, предвид което не е нарушен принципът на еднакво третиране на сходни случаи при еднакви условия. Деянието е извършено на обществено място, станало е достояние на колеги на жалбоподателя, на други служители на МВР от ОДМВР Търговище и съдебни служители на Районен съд Търговище и притежава белезите за увреждане доброто име на институцията. Разпоредбата на чл.203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква деянието да е "уронващо престижа", т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на кастора, че при издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган не е изпълнил императивното изискване на чл. 206. ал. 2 ЗМВР. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, с мотиви относно тези обстоятелства, включително, че на служителя не са налагани дисциплинарни наказания, като наложеното наказание предвид на анализа извършен и от съдебният състав се явява съразмерно, с оглед на поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и настъпилите последици от него. Съгласно приложения чл.203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, процесната деятелност на служителя законодателно е квалифицирана като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага наказание уволнение, като същото е установено, както от обективна, така и от субективна страна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав