Решение № 6099 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2018 г.

Решение № 6099 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - В., чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. М., против решение № 208/23.05.2018 г. по адм. д. № 130/2018 г. по описа на Административен съд - В.. С решението е отменена негова заповед № 369 з-212/30.01.2018 г., с която на Х. Х. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Касационният жалбоподател твърди материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът Х. Х., чрез процесуален представител, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 208/23.05.2018 г. по адм. д. № 130/2018 г. по описа на Административен съд - В. е отменена заповед № 369 з-212/30.01.2018 г., издадена от директора на ОД на МВР - В., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на Х. Х. – младши полицейски инспектор в участък – Дъбника към РУ – В. при ОД на МВР – В., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Производството по издаване на оспорената заповед е проведено при спазване на процесуалните правила по ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 и е постановена в съответствие с изискванията за форма, но заповедта е материално незаконосъобразна. Приел е, че Инструкция № 8121 з-780/24.10.2014 г. (цитирана в оспорената заповед) не съществува, като с този номер е налична заповед на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер и с които правила няма доказателства Х. Х. да е запознат. Следователно не може да му се търси отговорност за нарушаването им. Отделно от това съдът е приел, че жалбоподателя не е нарушил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила доколкото тази разпоредба има за адресат ръководителя, както и че срокът на бездействието е неправилно определен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. При липса на надлежно запознаване (срещу подпис) със заповедта, утвърждаваща Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, бездействието на Христов макар и от обективна страна да нарушава разпоредбата на чл. 9, ал. 2, не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като липсва субективна страна, а именно виновно поведение, част от което е знанието за правилото, което се нарушава. Правилна е преценката на Административен съд -В., че лице, което не е запознато със заповедта на министъра, не може да носи отговорност за неспазването й. Новото доказателство в касационното производство е протокол от 23.02.2016 г., от което е видно, че Христов е запознат с длъжностната си характеристика, но самата длъжностна характеристика не е представена като доказателство по делото. Поради това остава недоказано обстоятелството за надлежно запознаване на жалбоподателя със заповедта на министъра и утвърдените с нея Вътрешни правила. За последните не са твърди да са обнародвани, поради което за Христов липсва друг начин за узнаване на съдържанието им, освен, чрез запознаване срещу подпис от страна на ръководителите му. Настоящият съдебен състав споделя и останалите изложени от Административен съд-В. доводи за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на определен от прекия ръководител срок по смисъла на посочената от касатора разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материал. При постановяването на решението си първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение