Решение № 15750 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2016 г.

Решение № 15750 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Т. И. от гр. Г., против решение № 39 от 3.05.2016 г., постановено по адм. дело № 12/2016 г. по описа на Административен съд - Г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 246з-1501/23.12.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради необоснованост на изводите на съда и съществено нарушение на материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно обоснованите съображения се иска отмяна на съдебното решение, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Г. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, макар и не по изложените в касационната жалба мотиви. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е установил фактите по спора. Касаторът заема длъжността младши автоконтрольор II степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Г.. От съдържанието на видеофайловете на приетия като веществено доказателствено средство компактдиск безспорно съдът е установил, че при изпълнение на служебните му задължения като част от състава на автопатрулен екип за контрол на пътното движение на територията на гр. Г., за времето от 19:00 ч. на 20.07.2015 г. до 07:00 ч. на 21.07.2015 г. е бездействал за времето от 02:30 до 02:52 ч., от 02:53 до 02.59 часа, от 03.41 ч. до 03.53 от 04.08 до 04.25 часа и от 04.54 до 05.08 на 21.07.2015 г., като седи със затворени очи на предната лява седалка на служебния автомобил. Това поведение на служителя е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган и от първоинстанционния съд като нарушение на разпоредбата на т. 24, Г. II - "Правила за етично поведение на държавния служител", Раздел първи - "Поведение и облик на държавния служител в обществото" на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която "държавният служител е длъжен да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия". Посоченото е прието за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР е наложено предвиденото наказание порицание за минималния срок, посочен в нормата. Административният съд - Г. е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съдът също така е посочил, че е налице правилно приложение на материалния закон чрез санкционирането на Б. И. с процесното наказание за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Решението е неправилно. В конкретния случай от събраните гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че с поведението си Б. И. е извършил нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията си за извършване на контрол над пътното движение при провеждане на наряд, съгласно Инструкцията за организацията на работата и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение с рег. № 8121з-749/20.10.2014 г. Установените действия/бездействия на касатора безспорно съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган е следвало да квалифицира поведението на служителя като съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което е предвидено наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година или друго по-леко по смисъла на чл. 199 от ЗМВР. Извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, поради което е налице нарушение на материалния закон при издаване на процесната заповед. Административният съд е следвало да установи посоченото и при противоречащата на закона дадена от органа правна квалификация и неправилно наложено наказание е следвало да отмени издадената заповед. По тези съображения касационната жалба е основателна и първоинстанционното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна. При този изход на делото следва да се уважи искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 615 лева - 15 лв. държавна такса за двете инстанции и 600 лв. възнаграждение за един адвокат, реално заплатено, видно от договор за правна помощ и съдействие от 2.01.2016 г., за чието заплащане следва да се осъди ОДМВР - Г.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,