Решение № 1879 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2012 г.

Решение № 1879 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13465/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еврофриго" АД срещу решение № 4665/13.08.2012 г. по адм. д. № 2085/2012 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Югозападен район - София не дава становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-32/26.01.2012 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "Жилищна сграда/Г+5+А/ - нулев цикъл находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ IX - 120 кв. 224, м. "Лозенец" - I част" като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че издаденото разрешение за строеж № 60/20.03.1997 е загубило правно действие поради незавършване на строежа в продължение на 5 години от неговото издаване. Това го прави незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, на което правно основание е издадена процесната заповед. Така постановеното решение е правилно. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-ЮЗР-32/26.01.2012 г. на началника на РДНСК-Югозападен район е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти, отразени в констативния акт, и заповедта не са оборени от касатора. Въз основа на доказателствата по делото безспорно е установено, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 153, ал. 2 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като в продължение на 5 години от влизането в сила на разрешението за строеж не е завършен грубият строеж. Съгласно § 5, т. 46 ДР ЗУТ "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да оборят така направения извод от страна на първоинстанционния съд. С оглед времеизвършването на строежа и липсата на декларирането му пред компетентния орган строежът не може и да е търпим. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение