Решение № 547 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. М. В., чрез адв. Богоева като процесуален представител, срещу решение 1086 от 08.04.2024 г., постановено по адм. дело 1090/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците С. П. Т., К. А. А., В. К. А. и А. К. А. чрез адвокат Атанасов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Ответникът Главния архитект на община Благоевград чрез пълномощника си юрк. Спасова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за тази инстанция Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед 2093/07.11.2022 год. на Главния архитект на Община Благоевград, с която е одобрен Работен устройствен план (РУП) за свързано застрояване между урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-3264, имот идентификатор 04279.616.43 по Кадастралната карта (КК) на гр.Благоевград, УПИ ІХ-3265, имот с идентификатор 04279.616.138 и УПИ VІІІ-3266, имот с идентификатор 04279.616.45, кв.115 по плана на ІІ-ри микрорайон гр.Благоевград. Определени са стойности и показатели за устройство и застрояване на УПИ Х-3264, кв.115 по плана на ІІ-ри микрорайон, имот идентификатор 04279.616.43 по КК на гр.Благоевград. С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че предмет на одобрения с оспорената заповед РУП е УПИ Х-3264, кв.115 по плана на ІІ-ри микрорайон гр.Благоевград, имот идентификатор 04279.616.43, т.е. е съставен за отделен урегулиран поземлен имот. Според съда, горното се установява несъмнено от заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно-технически експертизи. Видно от приложената по делото на стр.67 графична част на плана, разработката се отнася единствено до УПИ Х-3264, като свързаното застрояване в съседния УПИ IX-3265 е отразено, по действащия ПУП от 1992 год. С одобрения РУП не се извършва промяна в площта и границите на имота, собственост на оспорващата. Административният акт е издаден на основание чл. 113, ал. 1, 2 и чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗУТ поради предвидено свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имоти. Разработката обхваща УПИ Х-3264, кв.115 по плана на ІІ-ри микрорайон гр.Благоевград, като застрояването в съседния УПИ IX-3265 е показано като контактно, с отразяване на калканната стена на сградите, разположени свързано на страничната регулационна граница. Отразеното в работния устройствен план свързано застрояване в УПИ Х-3264 с УПИ IX-3265 е предвидено с действащия от 1992 год. подробен устройствен план - ПРЗ за територията. Съдът е счел, че с оспорения РУП не се извършва изменение в застроителния план за имота, предмет на заповедта или за съседните му такива. Посочено е, че от заключенията на изслушаните по делото съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа експертизи се установява, че с оспорената заповед не се допускат намалени разстояния спрямо регулационната граници и застрояването в имота на оспорващата. Упоменаването, в оспорената заповед на УПИ IX-3265 и УПИ VІІІ-3266, с посочване на устройствените им показатели, според действащия ПУП, не ги прави предмет на РУП. УПИ Х-3264 предмет на заповедта и този, по отношение на който оспорващата се легитимира като собственик са с отреждане за жилищно строителство. От графичната част на работния устройствен план и заключенията на вещите лица се установява, че са обозначени линии на основното застрояване в УПИ Х-3264 с дължина на калканната стена към УПИ IX-3265 от 13.00 м и след отстъп 3.00 м и 1/ЗН (1/3 от височината) от дворищната регулационна линия с УПИ IX-3265 е предвидена дълбочина на застрояване от 16.00 м, конкретизирано е и подземно застрояване, котирано на разстояние от 1.50 м от страничните регулационни граници. Към югоизточната странична регулационна линия е котирано отстояние от 3.00 м за височина на застройката Нкк<10 м и отстояние 1/ЗН за височината на застрояване от 15.00 м. Котирано е и разстоянието до съществуващата жилищна сграда в съседното УПИ XXII до страничната регулационна линия 7.80 м и 7.38 м, и 7.80 до жилищната сграда в УПИ XI. Съдът е посочил още, че одобрения РУП съответства и на действащия за имота ПУП, одобрен през 2022 год., който предвижда застрояване с две височини Н и Н1, при Н1 е с височина не повече от 10 м. Тази част от сградата е предвидено да бъде разположена на разстояние не по-малко от 3 м от вътрешните регулационни линии, включително и към УПИ ІХ, притежание на оспорващата. Това предвиждане е в съответствие с изискваното от чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ отстояние за частта на сградата с височина до 10 м, отбелязана с Н1. Частта на сградата, отбелязана в графичната част с Н, е с проектна височина до 15 м. Тази част е с отстъп навътре (към вътрешността на УПИ Х) и за тази по-висока част изрично е предвидено разстояние до страничните регулационни линии, включително и към УПИ ІХ Н/3 каквото е изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ една трета от височината. Не е налице и намалено разстояние и към дъното на УПИ Х. По действащия ПУП това разстояние е не по-малко от 6 м, а максималната дълбочина на застрояването е 16 м. Предвиденото подземно застрояване е на разстояние 1.50 м до вътрешните регулационни линии, в съответствие с предвижданията на действащия ПУП и е съобразено с нормата на чл. 42, ал. 4 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения: Неправилни и в противоречие на доказателствата по спора са изводите на първоинстанционният съд, че спорният РУП отговаря на всички законови изисквания за съдържание и липсва основание за отмяната на заповедта за одобряването му. Видно от данните по делото, е че не е спазено изискването на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно сочената разпоредба, при средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата. Видно и от соченото в административния акт височината е до 15 метра, което означава, че отстоянието следва да е пет метра. Налице са намалени отстояния на новонредвиденото строителство, което е предмет и на РУП в УПИ X, спрямо регулационните граници на УПИ IX на В.. Съгласно изискването на чл. 113 ал. 4 от ЗУТ, РУП определя точно разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване. Такова е изискването и на чл. 62 ал. 3 т. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г за обема и съдържанието на устройствените планове, като именно в този текст е предвидено и това разположение да се отразява в конкретен мащаб. Целта на същия е точно и ясно графично изчертаване на разположението на сградите. Имайки предвид този текст и съобразявайки спорният РУП и неговата графична част се налага извод, че именно при изчисляване на точното разположение на новопредвидената сграда в УПИ X от страничните граници, са налице намалени отстояния от границата с УПИ IX на оспорващата. Следва да се посочи и че е нарушено изискването на чл. 113, ал. 4 и чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, според които с РУП се очертава точно разположението на сградите. С текста на чл. 113 ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че РУП се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. В настоящия случай с атакуваната Заповед, както и първоинстанционния съд е приел с атакуваното решение, се твърди приложение на втората хипотеза, а именно - одобряване на РУП по повод свързано застрояване между три урегулирани имота. С оглед на това приложима е разпоредбата и на чл. 113 ал. 1 от ЗУТ, съгласно която с РУП не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Атакуваната заповед е издадена в противоречие с този текст, доколкото с нея както се посочи и по-горе - предвиждат се намалени отстояния на новопредвидената сграда в УПИ X спрямо границата с УПИ на В., каквото предвиждане със самият ПУП няма. Нещо повече - според твърденията на експертите, в РУП са отбелязани само ограничителните линии на застрояване, а не задължителни. Такива обаче може да има само в графична част към ПУП, но не и към РУП. Както вече се посочи - според чл. 62 ал. 3 т. 2 от Наредба 8 от 14.06.2001 г за обема и съдържанието на устройствените планове, графичните материали на РУП следва да съдържат не ограничителни линии, в които да се събере бъдещото строителство, а точното разположение и очертание на сградите и минималните разстояния между тях и границите на имота. Ето защо и след като в графичната част на спорния РУП е отразена пунктирна линия, а не плътна такава за сградата в УПИ X, то това означава неизпълнение на цитираното законово изискване и респ. липса на точно отразяване на положението на сградите. При липса на конкретно посочване на точното разположение и очертанията на сградите, следва да се приеме, че РУП само на това основание не отговаря на изискването на чл. 113, ал. 4, т. 1 от ЗУТ и на Наредба 8/21 г, което е основание за отмяна на заповедта. Предвид изложеното, съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед, като незаконосъобразна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 4580 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 лв за първата инстанция, реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 1250 лева и внесен депозит за вещо лице в размер на 1250 лева, внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция, както и 2000 лева реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника главния архитект на община Благоевград, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като подобно възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение