Решение № 5793 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2021 г.

Решение № 5793 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. С. с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. А. Ч., срещу решение № 59/21.01.2021 г., постановено по адм. дело № 473/2020 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21-75 от 30.01.2020 г., издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-00667496 от 29.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормите чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът – директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град (ТП на НОИ – София-град), в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Във връзка с претендирани от касатора разноски и при евентуално присъждане на такива, се иска да бъде приложен текста на чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и във връзка със статута на ответника като ТП на НОИ, чиито задължения са свързани с дейност по разходване на фондовете на ДОО: "Общо заболяване и майчинство", "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица". Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1040-21-75 от 30.01.2020 г., издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-21-2089/21.11.2019 г. на К. С. и е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-00667496/29.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София-град. С последното е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено й за периода от 15.03.2017 г. до 05.12.2018 г., в размер на 2523, 62 лева. Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че от осигурител "Ди Ен Финанс" ЕООД за жалбоподателката в ТП на НОИ – София- град е представено Удостоверение - Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болничен лист № Е 20178533336, № Е 20164353212 и № Е 20167828342, както и Удостоверение – Приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО към заявление-декларация на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КСО с данни за правото на парично обезщетение. Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листа са от 15.03.2017 г. до 28.04.2017 г., вкл., от 10.04.2017 г. до 21.05.2017 г., вкл., и от 22.05.2017 г. до 27.07.2017 г., вкл. Периодът на временна неработоспособност, определен със заявление-декларация на основание чл. 50, ал. 1, чл. 51 КСО е от 28.07.2017 г. до 05.12.2018 г. В този период на К. С. е изплатено обезщетение за бременност, раждане и майчинство общо в размер на 2523, 62 лева, съответно за месеците март, април, май, юни, юли, 2017 г., включително и обезщетение по чл. 50, ал. 1, чл. 51 от КСО за м. юли и м. август 2017 г. При изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове № Е 20178533336, № Е 20164353212 и № Е 20167828342, представени чрез осигурителя "Ди Ен Финанс" ЕООД, в дохода от който е определено паричното обезщетение, е включен и осигурителен доход за месеците 09, 10, 11, 12, 2016 г., деклариран по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО чрез осигурителя "Богарт София" ЕООД. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че при правилно приложение на материалния закон и обосновано от доказателствата, директорът на ТП на НОИ - София-град приема, че разпореждане № РВ-3-21-00667496/29.10.2019 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО, е законосъобразно. Същото е издадено след проверка по реда на чл. 108 от КСО, в хода на която е установено, че дружеството-осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за релевантния период - 21.09.2016 г. -31.12.2016 г., а жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при него и не е "осигурено лице" за същия период по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Въз основа на това са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4 КСО от осигурител "Богарт София" ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.); при наличие на предвидените в същата разпоредба предпоставки – неизпълнение на предписанията от адресата им в указания срок. Развити са съображения, че заличените данни са за периода от 21.09.2016 г. до 31.12.2016 г., осигурителният доход за който, съгласно чл. 41, ал. 1 КСО е от значение за определяне размера на обезщетението за временна неработоспособност на жалбоподателката по процесните болнични листове. Предвид горното, в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 КСО е изведено, че сумата в размер на 2523, 62 лева е неоснователно изплатена. Прието е наличие на хипотезата по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, на което основание е разпоредено възстановяването й от оспорващата. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи относно некомпетентност на органа – издател на акта. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ (ПОДНОИ), приет въз основа на законовата делегация, установена в нормата на чл. 36, ал. 1, т. 5 КСО, Националният осигурителен институт се състои от централно управление и териториални управления, като териториалният обхват и седалищата на ТП са съгласно границите и административните центрове на областите в Р България, утвърдени с указ на президента на Р България. В чл. 28 ПОДНОИ е регламентирано, че териториалните поделения осъществяват дейностите по ДОО, възложени с КСО и актовете по прилагането му, както и дейностите по Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя съобразно териториалния им обхват. В тази връзка териториалната компетентност на ТП на НОИ София - град се простира на територията на столицата и касае работодателите, които имат седалище в столицата, поради което в случая релевантно не е местожителството на касаторката, както се твърди в жалбата, а седалището на работодателя / осигурителя. При извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - София град на осигурителя "Богарт София" ЕООД, [ЕИК], приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00532644/5.03.2019 г. по данни от Търговския регистър е установено, че едноличното дружество се представлява и управлява от едноличния собственик на капитала С. И., считано от 21.07.2015 г. Съгласно данни от НБД "Население" на ГД ГРАО същата е починала на 15.07.2016 г. В хода на проверката е установено, че липсват данни управлението на дружеството да е прието от наследниците на починалата. Установено е, че въпреки тези обстоятелства, по електронен път, с квалифициран електронен подпис, от името на "Богарт София" ЕООД е продължило подаването на уведомления по реда на чл. 62. чл. 3 и 5 от КТ за сключени / прекратени трудови договори, както и декларации обр. № 1 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица с данни по на чл. 5. ал. 4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, които са послужили при отпускане, изчисляване и изплащане от ДОО на парични обезщетения и пенсии по КСО. В резултат на извършени от компетентните институции НАП и ИА "ГИТ" проверки е установено, че през 2016 г. и 2017 г. "Богарт София" ЕООД не е имало търговска / стопанска дейност. Съгласно резултата от проверка на НАП (с писмо вх. № 1029-21-3838 М23/10.08.2017 г. на НАП София. вх. № 1029-21-3838#469/1.02.2018 г. вх. № 1029-21-3838#470/01.02.2018 г. и вх. № 1029-21 -3838#481/12.12.2018 г. на НАП - ЦУ) относно "Богарт София" ЕООД, вписано в Търговския регистър на 20.10.2010 г. са установени следните факти: - за данъчен период 2015 г. - 2016 г. липсват данни за подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и за подаден ГФО в ТР; -дружеството няма правоприемник; -не е намерена и представена счетоводна и търговска документация; - всички данни, декларирани от дружеството с декларации образец № 1 и № 6, както и уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ, са подавани по електронен път с КЕП от името на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството С. И.. Релевираните от касаторката оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Не се установяват нарушения на нормите на чл. 24, чл. 26, чл. 34 и чл. 36 АПК по отношение на К. С.. Със заповеди № 3 Р-5-21-00592403/12.07.2019 г. и № ВЗ-5-21-00642501/29.08.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е възложена проверка на физическото лице К. С. за изясняване на взаимоотношенията й с осигурителя "Богарт София" ЕООД за периода от месец 09.2016 г. до месец 12.2016 г. За резултатите от извършената проверка е изготвен Констативен протокол № КП-5-2100654793/26.09.2019 г., който е връчен на адв. Ч.. Обосновани са възраженията на ответника по касация досежно липсата на основание касаторката да участва в производството, касаещо "Богард София" ЕООД, тъй като страни по него са само осигурителят и административният орган. Представеният от К. С. Трудов договор № 108/21.09.2016 г. с "Богарт София" ЕООД е сключен с представляващата дружеството С. И. след смъртта й на 15.07.2016 г. От събраните по делото доказателства е видно, че досежно "Богарт София" ЕООД не е предвиден особен ред за прекратяване на дружеството, както и че наследниците на починалото на 15.07.2016 г. физическото лице, едноличен собственик на капитала, не са поискали и не са продължили дейността му, от което следва, че същото е прекратено по силата на закона. В трудовия договор и представените фишове за заплати, касационната жалбоподателка е с изписан Единен граждански номер (ЕГН) [ЕГН], който е различен от вписания в декларацията ЕГН: [ЕГН]. Необосновани са развитите от жалбоподателката доводи относно незаконосъобразното заличаване на стаж на майка в периода на ползване на отпуск поради бременност и раждане и липсата на правна възможност да се изисква реално полагане на труд. Представените от жалбоподателката болнични листове за бременност и раждане са за периода от 15.03.2017 г. до 27.07.2017 г., с удостоверения към тях относно правото на лицето на парично обезщетение от "Ди ен финанс" ЕООД. Спорният осигурителен период в "Богарт София" ЕООД е от 21.09.2016 г. до 30.12.2016 г., т. е. година преди К. С. да е била в отпуск поради бременност и раждане и майчинство. Заличените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от "Богарт София" ЕООД не касаят правото на лицето на парично обезщетение за бременност и раждане като осигурено лице по смисъла на КСО, а имат значение за определянето на размера на обезщетението. Въз основа на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в РОЛ по трудов договор с работодател "Богарт София" ЕООД за срок от 21.09.2016 г. до 31.12.2016 г., за К. С. е възникнало право на ПОВН в по-висок размер, определен по реда на чл. 41, ал. 1 КСО, тъй като осигурителния доход от "Богарт София" ЕООД се включва в базата, от която се изчислява парично обезщетение, изплатено съгласно удостоверенията, представени от "Ди Ен Финанс" ЕООД. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение № 1040-21-75 от 30.01.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ – София-град и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-21-00667496 от 29.10.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София-град, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпоредените правни последици по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода 15.03.2017 г. – 5.12.2018 г., в размер на 2 523, 62 лева. Предвид изложеното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка К. С. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – София-град съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,