Решение № 15875 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2018 г.
ВАСV отделение19.12.2018 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № РД-15-254/26.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, по жалба на Е. Г., с адрес в [населено място]. ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати разноски по делото в размер на 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски на Е. Г., с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер]. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 15875 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Е. Г., с адрес в [населено място], срещу заповед № РД - 15 -254/26.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) във връзка с утвърдено длъжностно разписание на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в сила от 26.03.2018 г. е прекратено служебното му правоотношение на длъжност главен експерт, с придобит втори ранг младши в МЗХГ, дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Околна среда и климат", считано от 26.03.2018 г. поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа в жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че заповедта е незаконосъобразна, иска отмяната й и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Жалбоподателят до издаване на оспорената заповед е заемал длъжността главен експерт, с придобит втори ранг младши в МЗХГ, дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Околна среда и климат". Видно от последното длъжностно разписание на МЗХГ, действало преди цитираното в оспорената заповед, а именно в сила от 27.02.2018 г. в отдел "Околна среда и климат" на дирекция "Развитие на селските райони" в МЗХГ са били предвидени общо 10 щатни бройки, от които 4 щатни бройки за главен експерт, заемани по служебно правоотношение. Видно от поименното щатно разписание, в сила от 27.02.2018 г., една от четирите щатни бройки главен експерт в отдел ""Околна среда и климат" е била вакантна, една е заета от жалбоподателя, и другите две - от Г. И. и Л. Ч. С доклад от 26.03.2018 г. на главния секретар на МЗХГ е предложено изменение в структурата на дирекция "Развитие на селските райони", в която вече не фигурира отдел "Околна среда и климат", и вместо съществуващи шест отдела, дирекцията се състои вече от пет отдела, като има разлика в наименованията на отделите. Така предложената нова структура е възпроизведена и в новите длъжностно и поименно разписание, утвърдени от органа по назначаването, в сила от 26.03.2018 г. Видно от заключението на приетата по делото съдебно - кадрова експертиза, анализирала и сравнила новите и стари длъжностни разписания и новите и стари длъжностни характеристики, в дирекция "Развитие на селските райони" отдел "Околна среда и климат" е преструктуриран в отдел "Компенсаторни мерки", в който са предвидени общо седем щатни бройки (намалени с три броя общата численост на отдела), от които две бройки за главен експерт ( намаление с две щатни бройки), заети от Л. Ч. и Б. Ц., последната преназначена от длъжност " старши експерт" в отдел "Околна среда и климат". След преназначаването на Ц. е останала и една свободна бройка "старши експерт" в отдел "Компенсаторни мерки". Видно от поименното щатно разписание от 26.03.2018 г. Г. И., заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Околна среда и климат" е преназначен в отдел "Публични мерки" (л. 39). При сравнение между длъжностните характеристики на "главен експерт" в отдел "Околна среда и климат" и "главен експерт" в новия отдел "Компенсаторни мерки" е видно, че функциите на длъжността (наречени основни цели на длъжността в длъжностните характеристики) съвпадат, съвпадат и изискванията за заемането (без професионалната област, която предвижда повече варианти за специалността по новите длъжностни характеристики), както и основните задължения, като само е увеличен броя на мерките, по които участва в подготовката на актовете - в "Околна среда и климат" главният експерт е имал преки задължения само по мярка 13, а в "Компенсаторни мерки" - по 10, 11, 12, 13. Останалите установени факти са ирелеватни за решаване на спора, тъй като са изисквани длъжностни характеристики за длъжности с различни длъжностни нива, различни изисквания за заемането, различни функции и преки задължения. Неотносими към правния спор са и обявите за последващи конкурси в МЗХГ. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по назначаването, в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 108, ал. 1 ЗДСЛ реквизити. Налице е и правното основание, посочено в нея - съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Длъжността "главен експерт" в дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Околна среда и климат" е продължила да съществува като система от изисквания за заемането й, функции и задължения по длъжностна характеристика (съгласно легалното определение на длъжност в администрацията по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите) с несъществени различия, посочени по - горе под друго наименование - "главен експерт" в дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Компенсаторни мерки", но при намаляването на щатните бройки с две е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като бройките на позицията по длъжностното разписание са по - малко с две, а и системите идентични функции, задължения и изисквания за заемането са с две по-малко. При издаването на заповедта е нарушен принципа на съразмерността по чл. 6 АПК. Видно от гореизложеното от съществувалите четири бройки за длъжността на жалбоподателя преди изменението на длъжностното разписание, посочено в оспорената заповед, една е била вакантна, а едната е била заета от лице, което, веднага след изменението е преназначено в друг отдел (Г. И. - преназначен в отдел "Публични мерки"). Тоест намалението от две щатни бройки на длъжността на жалбоподателя след изменението на длъжностното разписание не е имала за последица задължително прекратяване на служебното правоотношение с един от заемалите длъжността "главен експерт" в отдел "Околна среда и климат". Административният орган е можел да запази служебното правоотоношение и на двамата главни експерти, които не са преминали в друг отдел, за сметка на съкращаването на едната вакантната и едната овакантена длъжност при преназначаването на И. Така органът по назначаването е щял да се съобрази с чл. 6, ал. 2 АПК, според който административният акт не следва да не засяга в по-голяма степен права и законни интереси от целта, за която се издава, което изискване не е спазено в случая. Така допуснатото нарушение на чл. 6 АПК е съществено административнопроизводствено нарушение. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на целта на закона, която е да се реорганизира и оптимизира дейността на администрацията. В случая служебното правоотношение на жалбоподателя не е прекратено с тази цел, а с цел един от "старшите експерти" в отдела да бъде повишен и преназначен като "главен експерт" на негово място. Предвид изложеното са налице отменителните основания на чл. 146, т. 3 и т. 5 АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение от 1000 (хиляда) лева е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на заплатен депозит за вещо лице - 350 лева и 1000 лева заплатен адвокатски хонорар (договор за правна помощ на л. 5, разписка на л. 339) или общо 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски, платими от МЗХГ. Поради изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2