Решение № 296 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2007 г.

Решение № 296 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на С. К. П. и В. К. П., чрез пълномощниците им адв. И адв. Николай Н., срещу решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр. д. № 442/2006 г. на Варненския апелативен съд в отхвърлената част по исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Ответникът В. М. А. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба на С. П. в частта за отхвърляне на иска за неимуществени вреди от причинената й средна телесна повреда за разликата над уважения размер 2 500 лв. до предявения размер 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2006 г., и на иска за обезщетение за забава върху главницата от датата на увреждането до 22.05.2006 г. за разликата над уважения размер 207 лв. до предявения размер 419,11 лв. е процесуално недопустима. Въззивното решение по тези два иска, цената на всеки от които не надхвърля 5000 лв., не подлежи на касационно обжалване - чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). То е окончателно. Затова касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на С. П. и В. П. в частта за отхвърляне на исковете им срещу В. А. за обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на родителите им А. и К. П., причинена на 17.09.2005 г. от ответника, за разликата над уважения размер 40 000 лв. до предявения размер 100 000 лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва от предявяване на иска, и за обезщетения за забава от датата на увреждането до 22.05.2006 г. за разликата над уважения размер 3 311 лв. до предявения размер 8 382,34 лв. за всяка от ищците е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Установено е в инстанциите по същество, че на 17.09.2005 г. ответникът вследствие нарушаване правила за движение по ЗДвП по непредпазливост е причинил при ПТП смъртта на К. П. на 55 г. и А. П. на 50 г., двамата родители на ищците - на 27 г. и В. П. на 25 г. Имайки предвид родствената връзка и установеното от свидетелските показания, че родителите са се грижили за дъщерите си с много обич и внимание, помагали са им, вкл. и финансово, и ищците са понесли много тежко загубата на родителите, на семейната среда, вследствие на което често търсели уединение, въззивният съд е приел, че за справедливото обезщетяване на имуществените вреди е необходимо по 40 000 лв. за всяка от ищците, която сума включва по 20 000 лв. за страданията от загубата на всеки един родител. Основателно е оплакването на касаторите за занижени размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, имащи значение за определяне на обезщетението. Като се има предвид, че се касае за смърт и на двамата родители, които са били на средна възраст, че смъртта е настъпила внезапно, че ищците са били към този момент в млада възраст, че са загубили най-близките си - родителите, отношенията им с които са се характеризирали с обич, внимание, грижовност, родителите са им оказвали подкрепа-морална и материална, че са понесли тежко загубата, която е била внезапна и едновременно и на двамата родители, и от която продължават да страдат, и с оглед залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост следва да се определи обезщетение за всяка една от ищците в размер на 50 000 лв. общо за неимуществените вреди от смъртта на двамата й родители. По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 изр. 2 ГПК (отм.) въззивното решение следва да се отмени в отхвърлени части по исковете за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.05.2006 г., и за обезщетение за забава от датата на увреждането до 22.05.2006 г. за разликата над 3 311 лв. до 4 149,23 лв. и вместо него да се постанови друго по същество. Съобразно изложеното по-горе ответникът следва да заплати на всяка от ищците още сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родителите им/по 5 000 лв. за всеки родител/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2006 г. до окончателното й изплащане, и още сумата 838,23 лв. - обезщетение за забава върху горната главница за периода от датата на увреждането до 22.05.2006 г. Ответникът следва да заплати на ищците разноски - адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част, общо сумата 107,32 лв., а по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от исковете и по въззивната и касационната жалба, която е общо в размер на 1 734,12 лв. В останалата отхвърлителна част по посочените искове въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение