Решение № 6946 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1540/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът А. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. А. Недев, обжалва Решение 6046/23.12.2024г., постановено по адм.д.1262/2024г. по описа на Административен съд Хасково . Оспорва решението изцяло като неправилно - поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила и моли същото да бъде отменено, със законните последици от това . А. М. оспорва решението на Административен съд Хасково като необосновано. Изтъква, че порокът необоснованост на решението според правната доктрина е на­лице, когато даден фактически извод на съда противоречи на събрано(и) по делото доказателство(а), а според практиката на Върховен административен съд- необосноваността обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане на правила от неюридически харак­тер като тези на логическото мислене, опитни правила и други и тези грешки водят до неправилни фактически констатации и до неправилни правни изводи. Твърди, че настоящият случай е именно такъв, тъй като при формиране на вътрешното убеждение на съда се установяват сериозни несъответствия поради неправилни фактически констатации, и в следствие на това се стига до неправилни правни изводи. Намира, че спорът не е изяснен както от фактическа, страна, и че това налага извършване на нови процесуални действия - по­ради съществено нарушение на административно-производствени правила. Счита, че фактическите констатации на съда са пристрастни, не­пълни и оттам - противоречиви. Оспорва констатациите на съда, касателно проведеното с жалбоподателя интервю, отразено в Протокола от 18.09.2024 г. на ДАБ - Харманли, приложено към административната преписка, именно като едностранчиви, пристрастни и противоречиви. Подчертава, че на стр. 5 - та от интер­вюто жалбоподателят посочва 2 съществени факта: 1) че не е отбил военната си служба, която в Сирия е задължителна: Не искам да ходя в казарма и да стрелям по някой", и 2) че е напуснал Сирия заради войната, и защото в Сирия няма спокойно място , а на въпроса : Бихте ли се върнал в Сирия? (стр. 6 - та, долната 14 от страницата), отговорът е твърде съществен: Не бих се върнал, защото има война и няма сигурност, и е застрашен живота ми." За касатора неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че : Не се устано­вява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от об­щодостъпни източни става ясно , че: Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, 6ТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на агенция Ройтерс.". Според А. М., въпросните изводи влизат в категорично противоречие с най-официалната информация в интернет, а именно - с Коментара на Върховния комисариат на ООН за бежанците относно спирането на обработката на молби за убежище и връщането им в Сирия, поместена на официал­ния сайт на ВКБООН . А. М., изразява сериозното си възмущение от тази оценка на ситуацията в родината му. Счита, че именно горните, официални източници на информация, съдът е следвало задълбочено да обсъди в мотивите си, както от фак­тическа страна, така и от правна. Сочи, че съдебният акт е необоснован и поради това, че в решението се установява пълната липса на фактически констатации относно разпита на жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 17.12.2024г. Изтъква се, че жалбоподателят се е явил лично в съдебно заседание и подробно е разпитан, но в мотивите на съдебното решение от фактическа страна, изобщо липсва коментар на отговорите, дадени пред съда. Подчертава, че от отговорите на А. М. по време на изслушването в открито съдебно заседание ясно и недвусмислено е установено, че никъде в Сирия няма сигурно място за живот; че отвличането му е нанесло тежка травма както върху него, така и за семейството му; че е бил искан откуп за освобождаването му - тежък момент за цялата му фамилия; че семейството му е било заплашвано заради М.. В касационната жалба се акцентира и на друг твърде съществен факт - че жалбоподателят не е отбил редовната си военна служба, която в Сирия е задължителна, а той не е желаел да служи в армията и да носи оръжие. Намира че този фундаментален факт следва да бъде подложен на за­дълбочен и всестранен анализ, и че липсата на такъв анали е много сериозен пропуск, което прави съдебното решение необосновано, а фактическите изводи на съда противоречиви. Счита, че в резултат на неправилните фактически констатации първоинстанционния съд е направил и неправилно правни изводи и че така постановения съдебен акт не съответства на материалния закон. А. М. оспорва решението като неправилно и поради нарушение на материалния закон и в частност липсата на позоваване от съда да международните правни норми, касаещи международната закрила. Според касатора, съдът не е обсъдил всички правни основания за предоставяне на международна закрила. В жалбата се посочва, че противно на приетото от съда, жалбоподателят счита, че по отношение на него са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Счита, че от всички доказателства, намиращи се в кориците по делото, може да се направи извод за възможността за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя докато отпаднат условията за неговото предоставяне. Изтъква, че в случая най-вече съобразно днешната твърде неясна обстановка в родината му на А. М. трябва да се предостави такъв статут като основното ударение се постави върху прочита на нормите на Европейския съюз. Навеждат се доводи, че в случая трябва да бъде предоставен хуманитарен статут в съответствие с правилата относно предоставянето на статут на субсидиарна закрила , регламентирани в директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2022г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила/Директива 2011/95/ЕС/ и в Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26.06.2013г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, при което и по аргумент от решение 5/14.06.2022г., постановено по конституционно дело 1382021г. от Конституционния съд на Република България, единствено прочитът на чл.9 от ЗУБ, в контекста на европейските правни норми, в чието приложно поле той попада, може да разкрие в пълнота неговите цели, съдържание и правни последици т.е. че съдът е следвало да обсъди дали не трябва да приложи чл.9, ал.8 от ЗУБ. А. М. твърди, че решението на Административен съд Хасково е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и поради това, че съдът не е обсъдил въпроса намира ли приложение принципът non- refoulement, дори и при липса на реални основания за предоставяне на закрила по реда на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Оспорва се решението на първоинстанционния административен съд като неправилно и заради това, че то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в съдебното решение на Административен съд Хасково е налице пълно несъответствие на соченото като извод на съда с действителното правно положение. Сочи се наличие на привидни мотиви, тъй като съдът изцяло е игнорирал показанията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание на 17.12. 2024г., което заедно с едностранчивото разглеждане от правна страна на бежанската история на жалбоподателя,а това от своя страна неизбежно води до неизясненост на правния спор от фактическа страна, както и до неправилно приложение на материалния закон и в частност на нормата на чл.9, ал.8 от ЗУБ. С тези доводи А. А. М. иска от касационната инстанция да отмени изцяло като неправилно Решение6046/23.12.2024г., постановено по адм.д.1262/2024г. по описа на Административен съд Хасково, както и потвърденото със същото Решение 11475/ 04.11.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция, А. А. М. поддържа жалбата си по изложените в нея доводи за неправилност на решението на Административен съд Хасково. Изтъква, че е напуснал страната си не за да търси работа или по-добър живот, а за да защити живота си и да се спаси от възможността да бъде убит. Моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на Административен съд Хасково , с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Намира, че при постановяването му съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон, като е направен обоснован извод, че спрямо чуждия гражданин не са налице законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. В заключение, моли жалбата на А. М. да бъде отхвърлена - като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд . Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Веселин Найденов, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на Върховен административен съд да остави в сила решението на Административен съд Хасково - като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218,ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218,ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване е Решение6046/23.12.2024г., постановено по адм.д.1262/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А. А. М., гражданин на Сирия, против Решение 11475/ 04.11. 2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С Решение11475/04.11.2024г. на Председателя на ДАБ при МС е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М.. Първоинстанционният съд, анализирайки задълбочено събраните в хода на производството доказателства, е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган , в установеното писмена форма, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл.146, т.1 и т.2 от АПК. Съдът се е аргументирал, че в хода на административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да ограничат правото на защита на лицето и които да правят акта незаконосъобразен на това основание и че следователно липсват предпоставки за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл.168,ал.1 във вр. с чл.146, т.3 от АПК. Административен съд Хасково се е мотивирал, че обжалваното решение на Председателя на ДАБ при МС е издадено в съответствие с материалния закон и с неговата цел, като от страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя относно налице ли са законовите предпоставки на А. А. М. да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е счел за правилен и обоснован изводът на административния орган, че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя. Акцентирал е върху обстоятелството, че по време на интервюто в рамките на административното производство жалбоподателят не е разказал за отвличането си, което сочи да е осъществено преди да напусне държавата по произход, а го прави за първи път в хода на съдебното производство. Изтъква, че липсват доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят да е призован да служи в армията, както и кога е станало това, както и че самият А. М. заявява, че вече се изпращали призовки за армията. Съдът е подчертал, че жалбоподателят е посочил, че е напуснал Сирия по собствено желание, че няма намерение да се завърне там, въпреки че неговите родители, братя и сестри продължават да живеят там и че тези обстоятелства налагат извод, че нежеланието на А. М. да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Административен съд-Хасково е счел, че по отношение на жалбоподателя не се установя наличие на предпоставките по чл.8, ал.7 и по чл.8, ал.8 от ЗУБ и е намерил за правилен формирания от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила/ статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно . Съдът се е мотивирал, че макар административният орган да е формирал волята си досежно липсата на предпоставките за предоставяне статут на бежанец на молителя при различна от установената към момента на съдебното производство фактическа обстановка, по аргумент от чл.142,ал.2 от АПК, правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Административен съд Хасково е извел извод, че за А. А. М. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4, ал.3 от ЗУБ. Подчертал е , че не се опровергано по делото , че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието трета сигурна страна по смисъла на §1,т.9 от ЗУБ, както и че жалбоподателят не сочи други значими мотиви да напусне страната си или да остане извън нея, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения за преследване. В обобщение, съдът е счел, че от твърденията на молителя се установява, че той цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, поради което оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС е законосъобразен административен акт,издаден при правилно приложение на материалния закон. При така приетото за установено от фактическа страна, като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства, настоящата инстанция намира касационната жалба за допустима - като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу акт, подлежащ на касационно оспорване . Разгледана по същество обаче жалбата на А. А. М. е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които са възприети от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материално-правните норми. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Противно на соченото в касационната жалба, решението на Административен съд Хасково не е необосновано. Категорично невярно е изложеното от А. М., че конкретният съдебен акт е необоснован, тъй като фактическите изводи на съда противоречат на събраните по делото доказателства. Не се установяват и грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда при прилагане на правила от неюридически характер като тези на логическото мислене, опитни правила и други в резултат, на което съдът да е направил неправилни фактически констатации оттам да е извел неправилни правни изводи. Опровергано по безапелационен начин е твърдението на касатора, че спорът не е изяснен както от фактическа, така и от правна страна. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд внимателно и задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства, стриктно е съблюдавал задължението си за изясняване на релевантните факти в пълнота към момента на съдебното производство, изрично е изложил аргументите си защо приема, че въпреки настъпилата фактическа промяна в държавата по произход на А. М. от момента на произнасяне на административния орган , не се установява наличие на законовите предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е обсъдил в съвкупност както доказателства, събрани в хода на административното производство, така и тези в хода на съдебното производство. Както не веднъж е посочвал съдът това, че при анализ на събраните доказателства съдът прави извод, различен от този, който жалбоподателят счита, че е единствено възможен, обоснован и логичен, както и че съдът не приема, че жалбоподателят е ангажирал достатъчно и годни доказателства, чрез които да докаже осъществяването на изгоден за жалбоподателя факт, не прави постановения съдебен акт нито необоснован, нито неправилен и не е основание за отмяната му. В конкретния случай Административен съд Хасково, след извършената внимателна и съвкупна преценка на доказателствата, е направил обоснован извод, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на А. М. на статут на бежанец или хуманитарен статут, като аргументирано е посочил защо приема, че представените от жалбоподателя доказателства са негодни и не доказват наличието на законовите предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Несъстоятелни са доводите на касатора, че фактическите констатации на съда са пристрастни, непълни и противоречиви. Първоинстанционният съд е анализирал всички събрани в хода на съдебното производство доказателства както тези , представени от жалбоподателя, така и тези представени от ответника. Доказателствената тежест се носи от жалбоподателя за онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. След като не е представил други доказателства, посредством които да бъде установена друга различна фактическа обстановка от тази приета от административния орган в решението на Председателя на ДАБ, жалбоподателят трябва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с ненадлежното и пълно доказване на релевантните за правния спор факти и обстоятелства . Несподелимо от настоящия касационен състав на Върховен административен съд е твърдението на жалбоподателя , че изводите на съда относно актуалната обстановка в Сирия влизат в категорично противоречие с най- официалната информация в интернет, а именно с Коментара на Върховния комисариат на ОНН за бежанците относно спирането на обработката на молби за убежище и връщането им в Сирия, поместена на официалния сайт на ВКБООН. Приобщеният като доказателство Коментар на Върховния комисариат на ООН за бежанците относно спирането на обработка на молби за убежище и връщането от 11.12.2024г. обосновава извод за динамичност на обстановката в Сирия и за необходимост от индивидуална преценка от страна на сезираните административни органи в европейските държави с молби за международна на всеки конкретен случай дали са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, но не доказва неправилност, непълнота или пристрастност на съда при преценката на конкретния случай . Невярно е твърдението на жалбоподателя, че решението е необосновано и следва да бъде отменено, тъй като съдът не е обсъдил изложеното от А. М. при изслушването му от съда в открито съдебно заседание на 17.12..2024г. Съдът не само, че е обсъдил казаното по време на съдебното заседание, но изрично е акцентирал върху факта, че А. М. не представя доказателства за това, че е призоваван да отбива военната си служба, както и на обстоятелството, че А. М. е заявил, е вече не изпращат призовки за отбиване на военна служба. Следователно, фактическите констатации на съда изцяло се основават на събраните доказателства и не са нито непълни, нито пристрастни. Тук е мястото да бъде отбелязано, че съдът е констатирал, че едва в хода на съдебното производство от страна на А. А. М. се навеждат нови моменти в бежанската му история като за първи път се твърди, че е бил отвлечен и че това е било причината да напусне Сирия. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на Административен съд Хасково, че разказаното за първи път в съдебно заседание, че А. М. е бил отвлечен и че това е станало преди да напусне държавата по произход, за което не се представят доказателства , е разказано единствено в подкрепа на желанието на чужденеца да получи закрила в България. В обобщение, касационната инстанция намира, че решението на Административен съд Хасково е постановено въз основа на задълбочен и всеобхватен анализ на всички доказателства, при правилно и пълно установяване въз основа на ангажираните от страните доказателства фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Правилно в обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ.По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материално-правните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен . При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от "тежки посегателства", като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.Правилни са изводите на първостепенния съд, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Споделими от касационната инстанция са и изводите на Административен съд Хасково, че по отношение на А. А. М. се е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4,ал.3 от ЗУБ. Несъмнено доколкото жалбоподателят е избягал от военна служба поради неприязън към нея или страхот сражения не е бежанец по смисъла на глава V от Наръчника по процедури и и критерии за определяне на статут на бежанец. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение