Решение № 6704 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9648/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от гр.София, чрез процесуален представител адв.Б.Алексиева, срещу решение 5266 от 07.08. 2023 г. постановено по адм.д. 2418/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение 64 от 10.02.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка 96 по описа на КЗД за 2022 г., в частта му по т.I и т.III. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че за да е налице неблагоприятно третиране на едно лице, същото следва да е страна в конкретно правоотношение. Посочва, че ако се приеме този довод, неоснователно и незаконосъобразно ще се стесни приложното поле на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДикр./ - чл.2 от същия. Твърди, че Министерство на образованието и науката с бездействието си да издаде холограмен стикер за дипломата на А., по искане на висшето училище и при наличие на всички изискуеми законови предпоставки, е нарушило чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБългария. Счита за неправилен и извода на съда, че не са налице данни за съзнателно упражнявано поведение от длъжностни лица на МОН спрямо А., при положение че чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. не въвежда субективното отношение на дееца като част от фактическия състав. Твърди, че АССГ в нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр. е приел, че А. е следвало да установи не само по-неблагоприятното третиране, но и да докаже, че то е извършено съзнателно по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и че не са изложени мотиви дали МОН е доказало, че неравното третиране е обективно оправдано. Поддържа, че в случая безспорно се доказва извършената от МОН дискриминация, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав, поради което оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Иска решението да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на МОН срещу Решение 64 от 10.02.2023 г. на четвърти специализиран състав на КЗД, постановено по преписка 96 по описа на КЗД за 2022 г., в частта му по т.I и т.III. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. Н.Кръстева не оспорва касационната жалба и излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като случая не е с фактическа и правна сложност. Ответникът по касационната жалба Нов Български университет, чрез процесуален представител юрк.Капев, в с.з. посочва, че е безспорен факта, че неоснователното забавяне е нарушило защитени права на А.А., а преценката дали е налице дискриминация следва да се извърши от съда. Ответникът по касационна жалба Министерство на образованието и науката, чрез процесуален представител юрк. Томова оспорва касационната жалба и счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Иска същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 64 от 10.02.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 96/2022 г., в частта му по т.I и т.III, с което е установено, че Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра на образованието и науката, чрез бездействието си, в периода от 31.03.2021 г. до 23.08.2022 г., да предостави холограмен стикер на НБУ, при наличие на предпоставките за това да бъде издадена по отношение на А. А. диплома за завършено висше образование, с образователно квалификационна степен магистър по специалност право , е извършило дискриминация по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак "образование" /т.I /, както и че Министерство на образованието и науката, представлявано от министъра, е осъществило преследване по смисъла на § 1, т. 3, б."а" ДР на ЗЗДискр. по отношение на А. А., изразяващо се в отлагане за неизвестен период от време издаването на холограмен стикер за дипломата на А., като за причина за невъзможността за произнасяне по заявлението му в тази връзка се сочи образуваното от него производство пред КЗД /т.III/. Фактическата обстановка правилно е установена от съда и не се оспорва от страните. Съдът е установил, че производството пред КЗД е образувано на 11.04.2022 г. по жалба на А., с оплаквания, че като студент по специалност Право в НБУ, с проведено съкратено обучение, съгласно чл.42, ал.9, т.4 от ЗВО и чл.69, ал.2 от Правилника за устройство и дейността на НБУ /сливайки семестрите на 2-ри и 3-ти курс по индивидуален план/ и успешно завършване на образованието и полагане на трите държавни изпити, до подаване на жалбата пред КЗД не му е издадена диплома за завършено образование по специалност Право , образователно-квалификационна степен Магистър , поради неиздаване от страна на МОН на холограмен стикер, съгласно изискването на чл.4, ал.4 НДИСОДИВУ, заявен на 31.03.2021 г., за разлика от други негови състуденти, завършили обучението си по същото време и при същите условия. Констатирал е, че МОН е счел, че по отношение на А. не е изпълнено изискването продължителността на обучението му да не е по-кратка от 10 семестъра, като не е приел сливането на курсовете системата не е отчела подаваните по два записа за семестър, като през трети курс е бил подаден един запис за семестър. Установил е, че с допълнителна жалба от 04.07.2022 г. А. е навел оплаквания за дискриминация под формата на преследване по смисъла на чл.5, предл. 4 във вр. с § 1, т.3, б. а от ДР на ЗЗДискр., предвид писмо изх. 94-3143/24.06.2022 г. на заместник-министъра на образованието и науката, проф.Ташкова, с което е уведомен, че на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК се спира административното производство по издаването на холограмен стикер, инициирано от А., поради образуваното в КЗД производство за установяване на дискриминация. Констатирал е и че в хода на производството пред КЗД, на 23.08.2022 г. е издаден холограмен стикер за дипломата на А.. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 65, т.1- т.4 във връзка с чл.48, ал.1 и чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 - чл. 66 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 59 АПК и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счел е обаче, че решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Позовавайки се на относимите разпоредби от ЗЗДискр., компонентите на фактическия състав на пряката дискриминация и съобразявайки естеството на холограмния стикер на диплома за завършено образование и процедурата за предоставянето му, съдът е посочил, че студентът не е оправомощен да подаде заявление за издаване на холограмен стикер от МОН, нито да го получи, когато са налице предпоставките за издаването му. Счел е, че в случая не е осъществена пряка дискриминация от страна на МОН, тъй като липсват доказателства А.А. да е бил по-неблагоприятно третиран в сравнение с останалите студенти, на които е издаден холограмен стикер, който подход да е пряко и непосредствено обвързан от защитен признак "образование". Обобщил е, че не може да се приеме, че едно лице е третирано по-неблагоприятно чрез действия/бездействия в рамките на производство, по което не е страна и което има за цел проверка на осъщественото от съответното висше училище обучение, както и че не всяко "бездействие" по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. може да бъде квалифицирано, като акт на дискриминация, още повече че липсват данни за съзнателно упражнявано поведение от длъжностни лица на МОН спрямо А. А.. Изложил е съображения и че КЗД е приложила неправилно материалния закон и при констатиране на извършванeто на "преследване" по смисъла на § 1, т.3, б. а от ДР на ЗЗДискр., тъй като след като липсва възможност за издаване на холограмен стикер от МОН, чрез пряко заявление лично от студента, не би могло каквото и да е волеизявление на административния орган да представлява "преследване" по смисъла на ЗЗДискр. По изложените съображения постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че решението на КЗД в частта по т.I е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. За да е налице пряка дискриминация , по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия й състав: 1). по-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т.нар. сравнител ; 3). по-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Безспорно бездействието на МОН да издаде холограмен стикер за дипломата на А., при наличие на всички изискуеми законови предпоставки за това, засяга правата му. В случая обаче не може да се наложи извода, че е налице твърдяната от А. пряка дискриминация по защитения признак образование . По делото не е доказано от А., че друго лице /сравнител/, което не е носител на защитения признак образование , посочен от него, в сравнима ситуация получава по-благоприятно третиране, за да е налице пряка дискриминация по този признак. Следва да се има предвид, че сравнителят се дефинира като субект, намиращ се при същите обстоятелства като дискриминираното лице, но третиран различно именно защото не е носител на защитения признак, докато А. се сравнява с негови колеги, които притежават същата образователна квалификационна степен и са получили дипломите си. Липсата на такова лице, в случая, препятства установяването на неблагоприятния характер на третирането, а от там и на причинната връзка между третирането и защитения признак. Ето защо по отношение на А.А. не е осъществена пряка дискриминация по защитен признак образование . Настоящият състав споделя и изводите на първоинстанционния съд, че спрямо А.А. не е осъществено "преследване" по смисъла на § 1, т.3, б. а от ДР на ЗЗДискр. Съгласно посочената разпоредба "преследване" е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. След като процедурата по издаване на холограмен стикер се развива между МОН и НБУ, без участието на студента, волеизявлението на заместник-министъра на образованието и науката, проф.Ташкова, не може да се приеме за преследване по смисъла на § 1, т.3, б. а от ДР на ЗЗДискр. Ето защо и изводът на първоинстанционния съд, че не е възможно осъществяването на преследване по смисъла на ЗЗдискр. на искател в едно недопустимо производство, в което административния орган няма нормативно задължение да се произнесе, се явява правилен. При извършената проверка не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е мотивирано. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение