Решение № 6293 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16819/2013 г.

Решение № 6293 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16819/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Рилска света обител, н. м. Рилски манастир, община Рила против решение по адм. д. № 186/2013 г. по описа на Административен съд- Кюстендил. Иска отмяна на решението като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът необосновано е приел, че административният акт не е нищожен, предвид заповед № РД-01-04-459/22.11.2012 г. и непосочено основание по чл. 9б от ЗМДТ. Декларацията по чл. 18, ал. 3 от Наредбата е подадена своевременно на 30.11.2011 г. и съдът е следвало да цени доказателствата в този смисъл. Не се дължи ТБО за поддържане на чистота и съдът е следвало да приложи чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Услугата реално не е предоставяна. Извършено е сметосъбиране в три местности, но не и в имот 000016 от КВС "Рилски манастир", където се намира процесния обект, обстоятелство доказано с пътни листи. Неправилно е ценен трудов договор като доказателство за реално предоставена услуга. Представя договор за наем на площи ползвани като паркинг пред "Дупнишка порта" и пред "Самоковска порта"на Рилската света обител, за почистването на които които се грижат наематели. Ответната страна началник МДТ при община Рила оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 199 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 186/2013 г. по описа на Административен съд-Кюстендил е признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК истинност на писмо на община Рила от 24.01.2012 г., писмо "Български пощи" от 29.12.2011 г., заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. и писмо на директор на РИОСВ Перник, индекс в община Рила № ЗК-01-02-51/21.07.2009 г. и е отхвърлено оспорването на АУЗД № РА 000023/7.03.213 г. на старши специалист "МДТ" при община Рила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С АУЗД № РА 000023/7.03.213 г. на старши специалист "МДТ" при община Рила Боряна Янева е определена такса битови отпадъци за 2012 г. за услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населено място Рилски манастир, посочен като такова в заповед № РД-02-14-2021 от 14 август 2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ бр. 66, 28.08.2012 г. и за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения. Не е начислена такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, защото с решение № 113/31.05.20112 г. на Общински съвет Рила, Рилската света обител е освободена от плащането на такава такса. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване от такса поддържане на чистота. По делото е представена заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. на кмета на община Рила, с която за 2012 г. са определени по т. I "Граници на райони на територията на общината, в които се организира събиране и извозване на битови отпадъци и в. т. I. 4 е посочено населеното място Рилски манастир в регулация, като в т. II е посочено, че се предоставят и трите услуги в рамките на населените места, каквото населено място е Рилският манастир. Оспорено е съдържанието на заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. на кмета на община Рила в о. с. з. от 23.09.2013 г., тъй като в нея са посочени идентификатори от отменена кадастрална карта и кадастрален регистър и е открито производство по чл. 193 от ГПК. Но идентификаторите в тази заповед касаят местности в землището на населено място Рилски манастир, а няма никакви данни хотелски комплекс "Царев връх" да попада в землище на населеното място. Обратно -установено е, че хотелът е в рамките на населеното място. Поради това проведеното оспорване е без правно значение за правилното решаване на спора. Обоснован със събраните доказателства по делото е правният извод за дължимост на такса поддържане на чистота. Таксата е дължима при реално предоставяне на услугата, а не само при събрани доказателства за създадена организация услугата да бъде предоставяна, в какъвто смисъл са мотивите на съда. Реалното предоставяне е доказано с представената длъжностна характеристика на длъжността "чистач", в чиито задължения е и почистването на паркинга към при "Самоковската порта" към хотел Царев връх и кметството, данните за назначено лице и извозване на отпадъци от реализиране на тази услуга. За дължимост на таксата е достатъчно да се установи реалното предоставяне от страна на общината и е без значение дали и как Рилската света обител е организирала поддържане на чистота. Материално законосъобразни са изводите на съда за правилно определяне размера на таксата върху отчетна стойност на хотелския комплекс (л. 64). Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В компетентността на общинския съвет е да определи каква ще е основата. Няма пречка тази основа да е и количество битови отпадъци, но с т. III от Решение № 12/30.11.2011 г. на Общинския съвет вр. със забележката към Приложение № 2 таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за недвижими имоти на предприятия се определя върху по-високата между отчетна стойност и данъчната оценка и не зависи от декларираните брой и вид съдове за битови отпадъци по реда на чл. 18 от НОАМТЦУТ. Поради това са неотносими за делото оспорените доказателства за представяне или непредставяне на декларация от Рилската света обител в срока до 30.11.2011 г. Още повече, че такава декларация, каквато се твърди, че е изпратена по пощата от архимандрит Виталий въобще не е приложена по делото. Недопустими са представените в касационното производство писмени доказателства. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства несвързани с касационните основания, а непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Обосновано и законосъобразно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД относно услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ тази такса не се дължи когато няма депо. В случая депо има и то се експлоатира. Намира се в м. "Момена", община Рила. Представени са доказателства освен за съществуването на депото (кореспонденция между общините Рила и Благоевград и РИОСВ ) и за извозване на отпадък до него (виж пътни листи на л. 114-133 на товарен автомобил на общината). Неоснователно е твърдението за нищожност на административния акт, тъй като е издаден от материално компетентен административен орган предвид заповед № РД-01-04-459/22.11.2012 г. на кмета на община Рила. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил обосновано и материално законосъобразно решение. Не са наведени конкретни оплаквания за наличието на наведеното касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради това такива не могат да бъдат предмет на касационна проверка. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение