Решение № 138 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2007 г.

Решение № 138 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на К. И. В. от София, кв. Бенковски, починал в хода на касационното производство и заместен от наследниците си с. С. В., И. К. В. и Н. К. В., всички от София, кв. Бенковски, срещу решение от 26.06.2006 г. година по гр. д. № 3768/2004 г. на Софийски градски съд. Касаторът не посочва конкретни касационни оплаквания. С молба, депозирана два месеца след касационната жалба, твърди, че решението е порочно, тъй като е основано на документ с неверно съдържание (удостоверение на СОФГЕО) и подкрепящо го заключение на вещо лице относно местонахождението на спорния имот, който според него е различен от този, чиято собственост претендира към момента на кооперирането ищецът по делото. Представя писмени доказателства. Ответникът С. К. М. от София, кв. Бенковски, оспорва касационната жалба както по отношение на редовността й, така и по съществото на правния спор. Моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноските в производството. Ответниците Р. И. В. и А. И. Т. от София, не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и макар немотивирана, съдът я приема за процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в молбата от 8.01.2007 г., становището на пълномощника на ответника С данните по делото, намира следното: С посоченото решение Софийски градски съд е отменил решение от 23.05.03 г. по гр. д. № 4864/01 г. на Софийския районен съд, 48 състав и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по отношение на К. И. В., Р. И. В. и А. И. Т. от София, кв. Бенковски, че С. К. М. от София, кв. Б., в качеството му на наследник на М. В. Х., има право на възстановяване собствеността върху земеделска земя, а именно нива от 4,347 дка в землището на кв. Бенковски, м. "З.", представляваща имот пл. № 1* по кадастралния план от 1950 г., при описани в решението съседи. Съдът е постановил този резултат като е приел, че по силата на съдебна делба от 1924 г. наследодателят на ищеца - М. В., е придобил собствеността върху имот, идентичен с процесния. В периода до образуването на ТКЗС той не е извършил разпоредителни сделки с него, включително в полза на брат си В. Х., респ. в полза на неговия син И. В. Ето защо М. В. Х. трябва да бъде признат за собственик на имота към момента на кооперирането на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съответно искът на неговия наследник - уважен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът по делото се е развил около идентичността на процесния имот, който ищецът твърди, че неговият наследодател е придобил в изключителна собственост по силата на съдебна делба и теглен жребий през 1924 г. и имотът, който ПК - В. е възстановила в общ дял на две групи наследници - страните по делото. След обстоен анализ на доказателствата - писмени и гласни, включително след обсъждане на неоспорено заключение на техническа експертиза и удостоверение на СОФГЕО, съдът е стигнал до обоснования извод, че процесния имот е принадлежал изцяло на наследодателя на ищеца, както и че той е идентичен с имота, който поземлената комисия е върнала не само на него, респ. на наследниците му, но и на тези на неговия брат. При обсъждането на доказателствата съдът е съобразил доказателствената им сила и не е допуснал съществени процесуални нарушения при тяхното допускане, събиране, обсъждане и отнасяне към елементите от състава на спорното материално право. Непълнотата на доказателствата не е основание за касационно обжалване, поради което представените сега писмени доказателства не могат да се приемат и обсъдят в производството - арг. от чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Доколкото се поддържа неистинност на заключение на вещо лице и/или (документна измама на официален документ, установяването им се извършва по установения в закона ред и тези обстоятелства могат да бъдат основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.), сега чл. 303, ал. 1 ГПК. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето г. о.