Решение № 224 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 622/2008 г.

Решение № 224 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 622/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК /2007 г.във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по две касационни жалба, подадени от С. К. М.,Р. К. М.,Х. М. И.ва,В. М. П.,Д. М. М. Ч.,И. М. М. и от Д. К. М. против решение от 28.05.2006 г.по гр. дело № 3767/2003 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 3.06.99 г.на СРС,60 състав по гр. дело № 1664/93 г.и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 30, ал. 1 вр.с чл. 29, ал. 1 от ЗН е възстановена запазената част на Д. К. М. в размер на 2/15 от наследството на К. М. М., починал на 22.10.89 г., със сумата 1775 лв; допусната е делба на парцел****Х пл. № 976, кв.106 по плана на кв. Враждебна, целият от 747 кв. м., приквоти: 1/8 ид.ч. за Д. М. и 7/8 ид.ч. за С. М.; на масивна жилищна сграда, построена в парцела на 69.20 кв. м.между съделители и при квоти: С. М.39/72 ид.ч., Д. М. - 15/72 ид.ч., Р. М. и И. М. - по 6/72 ид.ч. и Х. И.,В. П.и Д. М. - по 2/72 ид.ч.; на стара паянтова жилищна сграда с площ около 58 кв. м.и стопанска сграда с площ около 18 кв. м., находящи се в същия парцел, междусъделители и при квоти: С. М.,Д. М.,Р. М.,И. М. - по 3/15 ид.ч.,Х. И.,В. П.и Д. М. - по 1/15 ид.ч. По отношение на кафе-магазин, застроен на 40 кв. м., състоящ се от сутерен и един етаж в парцел ****Х-976 в кв.106, искът за делба е отхвърлен. Със същото решение е отхвърлен предявения от Д. М. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН за приспадане от стойността на наследственатамасана подобрения в масивната жилищна сграда в размер на 14 249 000неденоминирани лв. Касаторите С. М.,Р. М.,Х. И.,В. П.,Д. М. Ч. и И. М. обжалват решението в частта му, с което са допуснати до делба дворното място, новопостроената жилищна сграда на около 69 кв. м. и в частта, с която са приети като страна по делото наследниците на Г. М. - Е. М. иВ. М. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго по същество, с което да се изключат от делбата дворното място и новопостроената жилищна сграда. Касаторът Д. К. М.обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построената в процесния парцел ****Х-976 от кв.106 по плана на кв. Враждебна сграда "кафе-магазин", както и в частта относно квотите, при които са допуснати до делба дворното място и намиращите се в него сгради с оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Моли да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да се допуснат до делба дворното място, стопанската постройка, новата жилищна двуетажна сграда и сградата"кафе- магазин"при квоти: по 3/15 ид.ч.за Д.,С.,Р. и И. М. и по 1/15ид.ч.за Х.,В. и Д. М., а разполагаемата част на К. М. в размер на 4306.60 лв да се заплати на С. М. от сънаследниците съобразно квотите им. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 349 от18.08.2003 г., постановено по гр. дело № 847/2002 г. Върховният касационен съд, съставна I г. о.е отменил изцяло въззивното решение от 28.09.2000 г. по гр. дело № 338/2000 г.на Софийски градски съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че парцел**** по регулационния план от 1981 г., идентичен с парцел****Х-976 кв.106 по действащия регулационен план на с. В. с площ от 747 кв. м.е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните К. Дворното място било придобито вследствие доброволна делба с брат му И. М. през 1976 г. По силата назавещателно разпореждане от 16.06.1981 г.в полза на С. М. съдът е счел, че дворното място не следва да бъде допускано до делба, тъй като същото е станало негова собственост с откриване на наследството. С оглед възражението на Д. М.за накърняване на запазената му част с завещателното разпореждане съдът е включил стойността на дворното място в наследствената маса по чл. 31 от ЗН. На23.09.1976 г. наследодателят К е учредил право на строеж на С. М., по силата на което да построи жилищна сграда. Във връзка с направено възражение от ищеца и с оглед задължителните указания на ВКС в отменителното му решение въззивният съд е изследвал въпроса дали по време на учредяването на правото на строеж С. М. е бил чуждестранно лице по смисъла на чл. 5 от ЗСВЦВК за да придобие правото на строеж без да има разрешение за това от министъра на финансите становено било, че към м.09.1976 г.се е установил в България, като е пребивавал на територията на страната от 10.10.1975 г., където е продължил да живее още две години след учредяване правото на строеж от баща му. От друга страна, съдът е приел, че липсват категорични доказателства, че правото на строеж е реализирано от С. М. в5-годишния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗС. Ето защо е счел, че новата жилищна сграда, застроена на около 69 кв. м., е построена в собственото на К. М. дворно място, но по времена брака му с Х. В., поради което действието на завещателното волеизявление следва да се редуцира до 7/12 ид.ч., колкото той е притежавал от правото на собственост върху сградата като наследник на Х. /1/12 ид.ч., равна на частта на всяко от децата му и 1/2 ид.ч.индивидуална негова собственост. /Останалата част от сградата е в съсобственост с останалите наследници при квоти по 1/12 за всеки от тях, като делът на М. се сънаследява от Х. И.,В. П. и Д. М., или по1/36 ид.ч.за всяка от тях. По отношение на паянтовата сграда съдът е счел, че също следва да бъде допусната до делба с оглед настъпване на прекратителното условие в завещателното разпореждане /построяване на сграда с по-голяма площ/между всички наследници при равни квоти, като наследниците на М. М.наследяват по коляно неговия дял от 3/15 ид.ч. До делба при равни квоти съдът е допуснал и стопанската постройка от 18.кв. м., която не е била предмет назавещателното разпореждане. За да отхвърли иска за делба на кафе- магазин"въззивният съд е приел, че той е лична собственост на С. М. Изложил е съображения, че по силата на завещателното разпореждане С. М. е бил собственик на парцела след откриване на наследството -22.10.89 г.и по силата наприращението /чл. 92 от ЗС/ е станал собственик на обекта, построен въз основа на издаден в негова полза позволителен билет № 84/92 г. С оглед заявената претенция от Д. М. за възстановяване на накърнената му запазена част със завещателното разпореждане на К. М. съдът е определил при условията на чл. 31 от ЗН наследствената маса на наследодателя, възлизаща на обща стойност 14 313.65 лв. Приел е, че запазената част на Д. М. е в размер на 2/15, а разполагаемата част на К. М. -1/3 доколкото не е оставил съпруга/Х. е починала преди него на 26.05.88 г./, а петима сина със запазена част в общ размер 2/3 - чл. 29 ал. 1 от ЗН. Стойността на запазената част на Д. М. е 1908.49 лв., а разполагаемата част на К. М. -съответно 4771.22 лв. От останалото в наследство имущество, необхванато от завещанието на стойност 665.82 лв., наследственият дялна Д. е 1/5 и му се полага имущество на стойност 133.16 лв., или за допълване назапазената му част е необходимо имущество на стойност 1775.33 лв. Възстановяването на запазената му част следвало да се извърши чрез намаляване на завещателното разпореждане, като същото бъде редуцирано със сумата 1775.33 лв. Предвид основателността на претенцията по чл. 30 от ЗН съдът е приел, че това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в наследството за разпределение между наследниците, като е счел, че не е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН, според която когато заветникът е наследник със запазена част, той може да задържи целият завещан имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част взети заедно, към които се прибавя и запазената част на останалите наследници, непоискали възстановяване. При извършената от съда по тези правила съпоставка се установило, че стойността на завещаните недвижими имоти-13 647.83 лв надвишавала сбора от разполагаемата част на наследодателя К.22 лв и запазената част на ответниците С,Р. М.,Методи М. и М. М. - 7 633.96 лв., или общо12 405.18 лв. При това положение съдът е приел, че наследствените имоти, предмет на завещателното разпореждане, следва да бъдат върнати в наследството и да бъде допусната делбата им при посочените по-горе квоти съобразно правата на съделителите. По жалбата на С. М.,Р. М.,Х. И.,В. П.,Д. М.- Ч. и И. М. Касационната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията, че дворното място като изключителна собственост на С. М. по силата на завещателното разпореждане не следва да се включи в делбата. За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН със завета е необходимо най-напред да се определи масата по чл.31 като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания и дарения и от което наследниците със запазена част получават по закон, следва да се определи тяхната част и тази сума да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. При условие, че е накърнена, съдът следва да премине към приложението на чл. 36 от ЗН като прецени налице ли са условията на закона заветникът да задържи имота. Ако тези условия са налице, делбата не може да се допусне, но бенефициерът следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Ако при изчисленията се окаже, че не са налице условията за задържане на имота, той следва да се върне в наследството и делбата да се допусне при части по закон. Такава е настоящата хипотеза. Въззивният съд е назначил експертиза, която да определи стойността на наследствените имоти, въз основа на която е изчислил масата по чл. 31 от ЗН и размера на запазената и разполагаема част. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 36 от ЗН. Тъй като стойността на завещаните недвижими имоти надвишава сбора от разполагаемата частна наследодателя и запазената част на ответниците дворното място следва да се върне в наследството и да бъде допусната делбата му. По същите съображения следва да бъде допусната до делба и масивната жилищна сграда, предмет назавещателноторазпореждане. В тази връзка доводите на касаторите, че жилищната сграда е индивидуална собственост на С. М., тъй като е построена от него въз основа на учреденото му право на строеж на 23.09.1976 г., не се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно е прието от въззивния съд, че по делото липсват категорични доказателства, че правото на строеж е било реализирано от него в 5-годишния срок по чл. 67, ал. 1 от ЗС доколкото липсват строителни книжа, които да доказват, че той е построил сградата. Издаденото строително разрешение № 147/3.09.1981 г.е на името на К. М. Свидетелските показания са противоречиви и не установяват по безспорен начин твърдяния факт. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е приел, че новата жилищна сграда е сънаследствена и доколкото е построена в собственото на наследодателя място по време на брака му с Х. В. завещателното разпореждане следва да се редуцира до притежаваните от него 7/12 ид.ч. Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е не е заличил като страни поделото Е. и В. М. -наследници на Г. М. - съпруга на съделителя Д, която няма никакви наследствени права върху делбените имоти. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като в диспозитива на обжалваното решение няма произнасяне по отношение на Е. и В. М. и няма формирана сила на пресъдено нещо. По жалбата на Д. М.: Касационната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че процесното дворно място е било собственост на наследодателя К. Поддържаните в касационната жалба доводи, че дворното място е придобито по давностно владение от К. М. по време на брака му с Х. М., сключен на 10.12.1921 г.и заварен от Семейния кодекс, поради което е семейна имуществена общност, е неоснователен. От представения по делото протокол от 26.04.1976 г.по гр. дело № 1372/76 г.на СРС е установено, че правото на собственост върху процесното дворно място е възникнало в лицето на наследодателя по наследство и делба, а не е било съпружеска имуществена общност на родителите на съделителите. Неоснователно е оплакването, че неправилно съдът е признал С. М. за изключителен собственик на сградата"кафе-магазин". Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията, че по силата на завещателното разпореждане към момента на откриване на наследството - 22.10.89 г. С. М. е бил собственик на парцела и по силата на чл. 92 от ЗС е станал и собственик на построения от него въз основа на позволителен билет № 84/92 г. обект "кафе-магазин". Обстоятелството, че актът за узаконяване № II-76/4.12.2001 г.е издаден на наследниците на К. М. не може да наложи други изводи. Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на чл. 36 от ЗН. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 31 от ЗН - въз основа на съдебно- техническата експертиза съдът е изчислил наследствената маса, като е включил стойността на дворното място, притежаваните от наследодателя 7/12 ид.ч.от масивната жилищна сграда, от паянтовата жилищна сграда и от стопанската постройка, както и общата стойност на възстановените му с план за земеразделяне две ниви. Съобразена е стойността на запазената и разполагаемата част. При допускане на делбата правилно са определени квотите съобразно правата на съделителите. От горното се налага изводът, че касационните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о