Решение № 1380 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2016 г.

Решение № 1380 от 2.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11432/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. П. С. от гр. В. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 5 от АПК на определение № 6854 от 08 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 11942/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение № 3151 от 24 септември 2015 г. по адм. д. № 2439/2015 г. на Административен съд В. Твърди се в искането, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, като представя разписки от куриерска фирма. Твърди се също така, че искателят е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като последното е разгледано в закрито съдебно заседание. От ответникът - началник на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - гр. В., е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи за неоснователност на направеното искане за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определение № 6854 от 08 юни 2016 г., постановено по адм. д. № 11942/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е оставено в сила определение № 3151 от 24 септември 2015 г. по адм. д. № 2439/2015 г. на Административен съд В., с което е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на Р. П. С. против изричен отказ за допускането му до участие в конкурс за вакантни длъжности асистент в катедра "Електроника" на факултет "Навигационен", обективиран в писмо рег. № 1497/07 май 2015 г. на зам. началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - гр. В. и е прекратено производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Р. П. С. е страна по делото както пред Административен съд В., така и пред Върховния административен съд, като постановените определения са неблагоприятни за него. Ето защо той може да иска отмяната им. В искането си е посочил, че иска отмяна на влезлите в сила определения на основание чл. 239, т. 1 и 5 от АПК. В първата хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. Като нови писмени доказателства искателят е представил разписки от куриерска фирма "Спийди", които обаче не могат да се приемат като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Това е така, тъй като тези разписки са представени с частната жалба на С. пред Върховния административен съд в редовното инстанционно производство по обжалване на прекратителното определение на Административен съд В. Поради това тези доказателства не могат да служат като основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК. Действително, в атакуваното определение на тричленния състав на Върховния административен съд тези доказателства не са обсъдени, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила, но не е основание за отмяна по реда на производство от вида на настоящото. Следва да се отбележи и това, че представените от искателя писмени доказателства - разписки от куриерска фирма, на които основава искането си за отмяна, не са от съществено значение за изхода на делото. Това е така, тъй като от тези разписки не става ясно какво точно е изпратено, а оттам и не представлява доказателства за срочността на подаването на жалбата. В хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е налице нито една от посочените в нормата хипотези. Твърдяното от искателя основание е това, че жалбата му е разгледана в закрито заседание. Това обстоятелство обаче не представлява основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановения съдебен акт. В разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК изрично е предвидено, че жалбата се оставя без разглеждане и образуваното производство се прекратява, когато оспорването е просрочено. Поради това административният съд, след като е констатирал наличието на тази предпоставка, е прекратил производството по делото, без да го насрочва в открито съдебно заседание. С текста на чл. 160, ал. 2 от АПК е посочен реда за разглеждане на частните жалби срещу актовете по допустимостта на жалбата - в закрито заседание, като само по изключение е допустимо разглеждането на частната жалба в открито съдебно заседание. Искането на Р. С. е за отмяна на влезлите в сила определения на двете редовни съдебни инстанции за събиране на доказателства и проверка верността на представените от страните такива. По делото обаче липсват основания да се приеме това искане за основателно. Преди всичко представянето на доказателства и съответно оспорването им може да стане и в закрито съдебно заседание. По делото липсва оспорване от страна на Спиров на представените от ответната страна доказателства, нито пък се сочат някакви доказателства, последством събирането на които ще е възможно да се установи друга дата на изпращане на жалбата. С оглед горното и при липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 и 5 от АПК, искането на Р. С. като неоснователно ще следва бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,