Решение № 9779 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2010 г.

Решение № 9779 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6448/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Роберт Тихомиров Петров от гр. Перник със съдебен адрес за призоваване в гр. София срещу решение № 4212/31.03.2010 г., постановено по адм. дело № 13521/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-1061/21.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение от длъжност "главен инспектор, категория В, началник сектор в отдел "Противодействие на престъпността" към Областна дирекция "Полиция" - гр. Перник на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда са направени без да се прави позоваване на доказателствата и имат характер на разсъждения, а не на обсъждане на документи, намиращи се в делото. Касаторът се оплаква, че въпреки категоричното му заявяване при оспорване на заповедта, че волята за отправяне на предложение по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР не е дадена свободно, опорочена е и че върху него е упражнен психологически натиск от главния секретар на министерството да напусне системата на МВР, съдът е приел, че е налице правното основание по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Според касатора тези негови твърдения се установяват и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели - Бойко Тодоров и Илиян Георгиев, но тези доказателства не са обсъдени от съда. Позовава се на практика на ВАС, V отделение - решение по адм. дело № 934/2007 г. Твърди и за допуснато нарушение на процедурата по ППЗМВР и Инструкцията за документооборота, което не е взето предвид от съда. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, а в съдебно заседание тя се поддържа от процесуалните представители на касатора - адв. Нейкова и адв. Хайтов. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юриск. Стоев я оспорва по съображения, подробно развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР е издадена при изпълнен фактически състав на хипотезата на посочената разпоредба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред тричленният съдебен състав се е развило след отмяна на първоначално постановено решение на друг състав на ВАС, III отделение, тъй като с решение № 11749/12.10.2009 г., постановено по адм. дело № 9906/2009 г. на ВАС, петчленен състав е отменил предходно решение № 8093/18.06.2009 г. по адм. дело на 4559/2008 г. на ВАС, III отделение и е върнал делото за ново разглеждане. С решението си ВАС, петчленен състав е приел, че неправилно съдът не се е произнесъл по исканията за допускане на гласни доказателства. Въпреки, че съдът писмено е уведомил жалбоподателя да доведе свидетелите в съдебно заседание, но на същото заседание е оставил без уважение искането за техния разпит и по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция е счела, че това нарушение е обективирано с отказа да се съберат относими към спора доказателства, които не попадат в обхвата на забраните по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Допуснатите от съда нарушения, касационната инстанция е приела като съществени и е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за събиране на посочените гласни доказателства. При новото разглеждане друг състав на ВАС, III отделение е допуснал изслушването на свидетелски показания на Илиян Георгиев и Бойко Тодоров и е приел, че те имат преки и непосредствени възприятия за случилото се на 20.02.2008 г. в кабинета на главния секретар на МВР и ги е кредитирал. Съдът е приел, че на срещата с главния секретар на МВР, последният чрез своето вербално агресивно и неадекватно поведение е успял да наложи на присъстващите лица, включително и на жалбоподателя волята си същите да подадат заявления за прекратяване на служебните им правоотношения. Съдът обаче е приел, че Роберт Петров не е бил подложен на "натиск" от вид и интензитет, който да възбуди у него непреодолими страхови представи от евентуални отрицателни последици, касаещи личността му, негови близки, трети лица или имуществото му, които може да избегне чрез подчиняване на волята си спрямо тази на лицето, оказващо "натиск". Обсъдено е от съда, че жалбоподателят е бил началник на сектор "Борба с организирана престъпност", което само по себе си предполага по-висока от обичайната психическа устойчивост спрямо емоционално стресови ситуации, каквато безспорно е случилата се на 20.02.2008 г. Съдът е приел, че на тази среща жалбоподателят е бил единственият, който е възразил на предявените искания от главния секретар на МВР, но е приел, че волята му, материализирана в заявление от 20.02.2008 г не е резултат от предизвикан у него основателен страх от евентуално засягане на негов интерес, което той е целял за избегне чрез съставянето на процесното заявление. Заповедта за освобождаване на жалбоподателя по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР според съда е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като административното производство е започнало от страна на жалбоподателя по реда на чл. 260 ППЗМВР до органа по назначението - министъра на вътрешните работи чрез началника на съответното структурно звено. Обжалваното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил и възприел фактите по делото. Съобразно показанията на разпитаните свидетели е направил извод, че на срещата с главния секретар на МВР с Роберт Петров и други негови колеги - Стоилов, Тодоров, Георгиев и Васев, главният секретар се е държал с тях агресивно и е успял да им наложи да подадат молби за напускане от заеманите длъжности. Въз основа на тези факти обаче съдът е направил необоснован извод, че Роберт Петров не бил подложен на такъв натиск, че да възбуди у него или в негови близки страх от евентуални негативни последици. В процесния случай е било достатъчно да се докаже и това е направено, че касаторът не е имал желание да подава молба за прекратяване на служебното му правоотношение, т. е. не е имал воля сам да депозира такава молба до органа по назначението, а подаването й е продиктувано от налагане на чужда воля. Правното основание на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение се отнася само при ясно изразена воля на лицето и в никакъв случай не касае опорочаване на това волеизявление, както е в настоящия казус. В каква степен е била заплахата, отправена към касатора е без значение, след като е установено от съда, че подаването на заявлението по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР не е било предоставено на неговата свободна воля и преценка, а е налице вмешателство от горестоящ орган, който му е внушил тази воля. Неправилно решаващият съд е направил взаимовръзка между упражненото психическо въздействие у касатора от трето лице да подаде заявление за напускане и заеманата до този момент от него длъжност, тъй като е достатъчно да се установи, че волята му в случая е била опорочена от вербалното въздействието на главния секретар. В писмената защита на процесуалния представител на министъра на МВР в първоинстанционното производство изрично се посочва, че на жалбоподателя е бил поставен въпроса за напускането му от ръководството на МВР, което показва, че той не е взел това решение съобразно неговата свободна воля и желание, за да се приеме категорично, че е налице правното основание за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Достатъчно е да се установи, както е в процесния случай, че заявителят не е имал право на преценка и на изразена свободна воля за депозиране на заявление по чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР и след като това е установено по делото, съдът е следвало да приеме, че опорочаването на волеизявлението следва да доведе и до опорочаване на прекратеното служебно правоотношение на посоченото основание. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна на посочените от касатора основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което заповед № К-1061/21.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на делото и направеното искане, на касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски в общ размер от 920 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,