Решение № 3829 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10216/2013 г.

Решение № 3829 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10216/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Едната на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция (ДД"ОДОП") против решение № 1164/21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2982/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161201755 от 11.06.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС на стойност 69275.94 лв. и лихви в размер на 18655.67 лв., потвърден с Решение № 1143 от 31.08.2012 г. на Зам. Директора на Д "ОУИ" Пловдив с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба, "АГРИНДО" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, обл. Пловдив, ул. "Цанко Дюстабанов" № 12, представлявано от управителя Таня Августинова Пачова, чрез процесуалния си представител адв. Александров в писмен отговор на касационната жалба и в съдебна заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение в тази част. Постъпила е и касационна жалба от "АГРИНДО" ЕООД, против решение № 1164/21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2982/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно Управление на Национална агенция по приходите сумата от 2208.63 лв. /две хиляди двеста и осем лева. 63стотинки/; Ответникът по тази касационна жалба, ДД "ОДОП" не е взел становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, като разгледани по същество намира следното: С обжалваното решение № 1164/21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2982/2012 по описа на АС - Пловдив по жалбата на "АГРИНДО" ЕООД е отменен РА 161201755 от 11.06.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта на допълнително начислен ДДС на стойност 69275.94 лв. и лихви в размер на 18655.67 лв., потвърден с Решение № 1143 от 31.08.2012 г. на Зам. Директора на Д "ОУИ" Пловдив с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив, в резултат от непризнаване на декларирана от ревизираното лице вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към шест румънски дружества: към SALOMAR SERV S. R. L. по инвойс № 243/23.11.09 г. на стойност 23665.62 лв. /12100евро/ с предмет 22000 кг. ориз; . SAHARA PERFEKT FRUCT S. R. L по инвойс фактура № 247/02.12.09 г. на стойност 38725.43 лв. /19800 евро/ с предмет 44000 кг. кафяв ориз; HERACLE DINAMIC FRUCT S. R. L. по инвойс фактури № 248/17.12.09 г. на стойност 58088.15 лв. /29700евро/ с предмет 66000кг. кафяв ориз и инвойс № 252/23.12.09 г. на стойност 19362.12 лв. /9900евро/, с предмет 22000 кг. кафяв ориз; SC BАНRА PERFECT SRL по инвойс № 264/26.02.10 г. на стойност 64542.39 лв. /33000евро/ с предмет 66000 кг. кафяв ориз; SOFT FRUCT SRL по инвойс фактури с № 260/08.01.10 г. на стойност 28398.65 лв. /14520 евро/ с предмет 44000кг. начупен ориз и № 261/08.01.10 г. на стойност 84335.39 лв. /43120 евро/ с предмет 88000 кг. кафяв ориз; ТROTUS UDEAL SRL по инвойс № 262/03.02.10 г. на стойност 29259.22 лв./14960евро/ за 22000кг начупен ориз. За да отмени РА, съдът е приел, че дружеството - жалбоподател притежава визираните в чл. 45 от ППЗДДС документи, удостоверяващи ВОД, както следва: фактури за извършена доставка от "АГРИНДО" ЕООД до шестте румънски дружества с посочен ДДС номер на получателя, документи за изпращането и транспортирането на стоките: международни товарителници - ЧМР с изпращач "АГРИНДО" ЕООД, получател - румънските дружества, пътни листове, квитанции за платени пътни такси за преминаване на граничен пункт (с изключение на ВОД към ТROTUS UDEAL SRL), за доставките към SC BАНRА PERFECT SRL и HERACLE DINAMIC FRUCT S. R. L. има и бонове за платен паркинг, а за тази към SAHARA PERFEKT FRUCT S. R. L има фактурирано гориво. Съдът се е позовал и на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според която процесните фактури са осчетоводена коректно. Като се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение по дело С- 409/04, АС е заключил, че за доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП и следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностна доставка, защото правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава-членка и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. Тъй като дружеството е представило едва в съдебното производство изискуеми по време на ревизията документи, с които е разполагал, съдът е счел, че разноските за производството следва да бъдат възложени на него, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Поради което въпреки, че сметнал жалбата му за основателна и е отменил РА в обжалваната пред него част, АС е осъдил "АГРИНДО" ЕООД да заплати юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2208.63 лв. Така постановеното решение е неправилно в частта, в която е отменен РА. По касационната жалба на директор на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив Относно декларираните ВОД с изброените получатели настоящият съдебен състав намира, че административният съд е игнорирал част от събраните по делото доказателства и е извършил неправилна преценка на друга част от тях, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В обжалвания пред АС-Пловдив РА е прието, че "АГРИНДО" ЕООД не е осъществило ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано изпращане на въпросните количества стоки и тяхното реално получаване от румънските дружества. След като съответните количества стоки не са налични, органът по приходите е приел, че те са били реализирани и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислил допълнителен ДДС общо в размер на 69275.94 лв. Документите, необходими за доказване на ВОД са определени в чл. 45 от ППЗДДС. В приложимата редакция това са: документ за доставката - фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В настоящия случай се твърди, че транспортът е извършен от "Жетом транс" ЕООД, който за някои от доставките е използвал подизпълнители. За всички доставки, с изключение на тази към SALOMAR SERV S. R. L са предсатвени фактури за транспортна услуга, а за стоката по инвойс № 243/23.11.2009 г. с получател SALOMAR SERV S. R. L се твърди, че е транспортирана от "Жокер транс " ООД. Спорът е относно втората група документи удостоверяващи транспортирането и получаването на стоката. В тази връзка са предстaвени международни товарителници CMR и други документи, свързани с превоза, като пътни листове, квитанции за платена такса за минаване през граничен пункт Дунав мост, квитанции за платен паркинг, лиценз на превозвача, трудови договори със шофьорите на товарните автомобили, тахошайби. Представените в съдебното производство писмени доказателства, сред които пътни листове и тахошайби и две кантарни бележки са своевременно и надлежно оспорени от процесуалният предсатвител на приходната администрация. На първо място следва да се отбележи, че АС неправилно е преценил годността на международните товарителници да удостоверят изпращането и транспортирането на стоката. Съдът е обсъдил, че в международните товарителници не е посочено името на лицето получило стоките и дата на получаване, но е приел, че след като са подписани и подпечатани от изпращача, от получателя и от превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, не ги прави недостоверни, тъй като в чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е посочено, че товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителницата. Следва да се отбележи, че нито една от товарителниците няма номер, което би могло да доведе до дублирането им и не позволява те да бъдат индивидуализирани. В клетка 24 не е посочена датата и мястото на пристигане на стоките, поради което не може да се установи дата на получаване на стоката. Дори в изготвената ССЕ, експертът извлича датите на получаване на стоката по счетоводни данни на ревизираното лице, което не позволява да се направи извод, че стоката действително е доставена. Съдът не е обсъдил редица несъответствия между представените доказателства: Относно SALOMAR SERV S. R. L. освен нередностите в CMR липсва фактура за превоз от превозвачът "Юес комерс" ЕООД, който действа чрез подизпълнителя "Жокер транс" ЕООД. При справка в информационната система на НАП, че посоченият шофьор Георги Занков няма регистриран трудов договор към нито едно от двете дружества, нито декларирани доходи от извънтрудови правоотношения. Относно SAHARA PERFEKT FRUCT S. R. L, е налице разминаване в датата посочена в товарителницата и тази в квитанцията. Относно ВОД до SC BАНRА PERFECT SRL, в CMR липсва дата на съставянето й, поради което не може да се установи дори кога е била натоварена стоката. Налице е и разминаване в мястото на разтоварване - според товарителницата това е Букурещ, а в пътния лист е отбелязано Sindrilita. Освен това фактурата с предмет транспортна услуга не притежава други данни, които могат да я обвържат с процесната ВОД. Относно ВОД до SOFT FRUCT SRL по CMR от 30.01.2010 г., е налице разминаване между данните от товарителницата и тези от пътния лист, както в датите, така и в маршрута. Относно HERACLE DINAMIC FRUCT S. R. L. прието писмо от Агенция "Митници" при ЦМУ с вх. № 24218 от 15.12.2012 г., в което са посочени регистрирани МПС на ГКПП "Дунав мост" Русе за процесните периоди. Посочени са дати на преминаване и събрана изходна такса лмосты от Р България. МПС с рег. № РВ6351ЕН на 23.12.2009 г. и на 27.02.2010 г. не е регистрирано на ГКПП "Дунав мост" Русе на входящи и изходящи трасета за/от Р. България. На ГКПП Силистра посочените МПС, за проверяваните периоди, не са регистрирани на входящи и изходящи трасета за/от Р България. Относно ВОД до ТROTUS UDEAL SRL товарителницата е представена едва в съдебното производство. Представените от "Жетом транс" ЕООД три фактури за превоз не могат да бъдат обвързани с конкретната доставка още повече, че едната от тях е за превоз от Румъния, а не за Румъния. Във връзка с представените квитанции за платени пътни такси за преминаване през граничния пункт, в писмото на АМ изрично е посочено, че таксите се заплащат за МПС без в базата данни да се отчита дали МПС превозва стока или е празно. Данните за изпращача и получателя на стоката не се регистрират в базата данни на вътрешните граници на Европейския съюз. От представените тахошайби и квитанции за паркинг също не може да се установи дали и с какво са били натоварени автомобилите. С оглед нередностите в товарителниците не може да се установи и кога и къде са разтоварени стоките. Освен това с оглед на останалите факти и представените доказателства не може да се установи, че стоката реално е била доставена на румънките дружества. Липсват каквито и да било доказателства за търговски взаимоотношения между доставчика и румънските дружества. Няма договори, приемо-предавателни протоколи или търговска кореспонденция между тях, няма потвърждения от получателите, че са получили стоката. Не е обсъдено и обстоятелството, че за доказване на плащане на част от процесните фактури са представени платежни нареждания, които би следвало да се съхраняват от лицата, които са извършили плащанията, а не при получателя на плащането. Съдът не е взел предвид установеното от приходните органи по време на ревизията, че няма сигурни данни стоката да е пътувала до Румъния, както и че четирите от шестте румънски дружества по данни от румънските данъчни власти е установено, че нямат регистрирани никакви обекти или клонове в Букурещ. Съдът не е взел предвид и че при извършената проверка от румънските данъчни власти и шестимата търговци са определени като "липсващи търговци" - нямат декларирани адреси за кореспонденция и складови помещения, против всички са стартирани наказателни производства за наличие на данъчни престъпления, и шестте румънски дружества не са декларирали ВОП. Съдът не се е съобразил с тези установени от ревизията факти и не ги е обсъдил и не е извел никакъв правен извод от тях. Наличието само на международни товарителници, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да обоснове извод, че е налице ВОД на процесната стока, особено с оглед нередовността им. Позоваването на практика на СЕС в Люксембург също не обосновава направения от първоинстанционния съд извод, тъй като от установеното в хода и на ревизионното и на съдебното производство не е доказано по категоричен начин осъществяването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Наличието само на фактура и международни товарителници не доказва осъществяването на ВОД. Обсъдени тези доказателства с останалите обстоятелства, установени от ревизията, като се има предвид, че по общите правила на доказването в тежест на данъчнозадълженото лице е да докаже всички положителни предпоставки за облагането с нулева ставка на доставките му за Румъния, водят до извод, че не е установено по убедителен начин осъществяването на ВОД за Румъния на общо 396000 кг ориз. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение в частта, в която е отменен РА е неправилно постановено и подлежи на отмяна на сочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "АГРИНДО" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По касационната жалба на "АГРИНДО" ЕООД Тази "касационна жалба" е с характер на частна жалба, тъй като се оспорва решението само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на органа по приходите юрисконсултско възнаграждения на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК - в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В решението на АС са изложени мотиви, че предвид обстоятелството, че "АГРИНДО" ЕООД представя едва в съдебното производство изискуеми по време на ревизията документи, с които е разполагал, следва разноските за производството да бъдат възложени на него, съобразно цитираната разпоредба. Този довод на съда е обоснован и правилен. Отделно от това, предвид изхода на настоящото касационно производство и уважаване на жалбата на ДД "ОДОП" - Пловдив, разноските се дължат от данъчно-задълженото лице в пълен размер на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Поради изложеното обжалваното решението следва да бъде оставено в сила в частта за разноските. Водим от горното и на основани е чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,