Решение № 7786 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2008 г.

Решение № 7786 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Александра Петрова Стойчева от гр. София, против решението от 20.06.2008 г., постановено от Софийска градски съд, административно отделение, III "д" състав, по адм. д. № 678/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. пар. 4, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, СГС е отхвърлил жалбата на Александра Петрова Стойчева от гр. София, против Заповед № РД-09-008/03.01.2007 г. на Кмета на СО-район"Връбница", с която се определя застроената и незастроена площ от бивш имот пл. № 1161713, к. л. 116 и 135, нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на гр. София, с площ по графични данни 3786 кв. м., като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел следното:Процесната заповед е издадена от компетентния орган-кмета на СО, район"Връбница", на когото кметът на СО със Заповед № РД-09-846/19.11.1998 г. е делегирал правомощията си за издаване на процесната заповед. Кметът е одобрил решението на назначената от него комисия и е определила застроената площ в размер на 3612 кв. м. и незастроената площ в размер на 174 кв. м. от имота. Част от площта на процесния имот е определена в обжалвания акт за незастроена и по отношение на нея жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване. Останалата част от имота е изцяло застроена, тъй като върху нея са реализирани отредените по плана мероприятия. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение-касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното:Неправилно съдът е приел, че обжалваният акт не е нищожен. Никой не спори, че кметът на СО е делегирал правата си на районните кметове да издават заповеди по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай обаче, видно от издадената заповед, кметът на общината е одобрил удостоверение и скица № 4.2/10.07.2006 г. по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот пл. № 1161713 от кад. лист № 116, 135. Такива правомощия законодателят не е делегирал на кмета на общината. Тук не става въпрос за непрецизно формулирана воля на адм. орган, както е приел в мотивите си съда, а за липса на материалноправна компетентност на този орган да одобрява документи, които се издават от техническата служба на общината и то след приключване на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Неправилно съдът е преценявал и факта, че вместо от техническата служба на общината, решението е взето от комисия, назначена от кмета, в противоречие със закона. Неправилно е изтълкувано от съда и понятието"застроена част", легалното определение на която е дадено в чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Необосновано съдът не се е съобразил с приетото заключение на вещото лице, а с въпроси в съд. заседание е направен опит експертът да бъде отклонен от защита на представената експертиза, която заяви, че поддържа. По неправилен начин съдът на практика подменя заключението на експерта, от което, както и от представения снимков материал се установява, че един значителен терен, върху който има незаконно разположени метални клетки и е засипан със строителни отпадъци е свободен от застрояване, като прави извод, че този терен представлявал озеленен терен, в изпълнение на предвидено по плана мероприятие. Ответната страна - Кметът на СО, район"Връбница", редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Неоснователно е възражението на касатора, че решението на назначената от Кмета комисия, въз основа на което е издал оспорваната заповед е издадено от нелегитимен орган. В тази връзка правилно съдът е приел, че решението й по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не страда от материална некомпетентност. Същият правилно е приел също, че процесният имот е напълно застроен. Този извод е изградил въз основа на заключението на СТЕ. Определените като незастроени площи от вещото лице не могат да се приемат като свободна площ, тъй като застрояване, по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени необходими за тяхното функциониране, в това число площите определени за озеленяване и благоустрояване. Предвид на това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: Издадената заповед в частта и, с която кметът е одобрил удостоверение и скица № 4.2/10.07.2006 г. по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ за бивш имот № 1161713, к. л. № 116, 135, нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с площ по графични данни 3786 кв. м., явяващи се неразделна част от заповедта, е издадена при липса на материалноправна компетентност на кмета и преди влизането в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, поради което в тази част съдът е следвало да прогласи нейната нищожност. Удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ се издават от техническата служба на общината и не се одобряват от кмета. Освен това, видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ, удостоверението се издава след влизане в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като данните за свободните площи, определени с нея, следва да бъдат нанесени в удостоверението. В назначената от кмета комисия са включени длъжностни лица от техническата служба на общината, поради което оплакването в жалбата в тази част е неоснователно. Основателен е обаче доводът на касатора, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото и приетото и неоспорено заключение на вещото лице относно частта от имота от 578 кв. м., означена по букви ГДЕЖЗИГ, оцветена със зелени линии на скицата, неразделна част от заключението и неправилно е приел, че тази част е застроена, тъй като върху нея е изпълнено отредено по плана мероприятие-озеленяване. Видно от писменото заключение на вещото лице, върху тази част са монтирани временни ламаринени павилиони. Същите не са нанесени в актуалния кадастрален план. Ситуационното им разположение спрямо околните обекти се вижда от приложената към експертизата извадка от сателитна снимка от 2007 г., а конструкцията и физическото им състояние-от приложените фотоснимки. Описаните павилиони не представляват обекти по смисъла на пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и не са реализирани съгласно предвижданията на застроителния план за УПИI от кв. 13, поради което частта от имот № 1161713, попадаща върху терена между северозападната фасада на супермаркета и ул. "109" следва да се третира като свободна, като се отдели необходимия за функционирането на сградата прилежащ терен (сервитет) с размер 3 м., съгласно Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на територията на отделните видове територии и устройствени зони, публ. ДВ бр. 3/13.01.2004 г. В съд. заседание на 20.05.2008 г., вещото лице е казало, че тази част представлява затревена площ, покрита с чакъл и върху нея са поставени павилионите. От обстоятелството, че е поникнала трева под чакъла не може да се направи извод, че е налице реализирано по плана мероприятие-озеленяване и този извод е в противоречие с писменото заключение на вещото лице, в което изрично е посочено, че това е територия, свободна от сгради и съоръжения по смисъла на пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, от приложената скица и снимков материал. Временните павилиони, разположени върху тази част от терена не са обекти по смисъла на пар. 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и съответно неправилно съдът е приел, че посочената част от имота и застроена. Решението следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се измени заповедта на кмета в частта и с която е определена застроената част на имота в размер на 3612 кв. м., като частта от 578 кв. м., посочена по-горе, се определи като незастроена. Застроената част на имота е 3034 кв. м. (3612 кв. м.-578 кв. м. =3034 кв. м.), а допълнително определената незастроената част е в размер на 578 кв. м. В останалата част решението е обосновано и законосъобразно, изложените мотиви на СГС се възприемат от настоящия състав на ВАС, който в тази част ги споделя и в същата част решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, вр. пар. 4, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,