Решение № 287 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15558/2010 г.

Решение № 287 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15558/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 84, ал. 5 от Закона за признаване на професионални квалификации. Образувано е по жалба на пълномощниците на Георгий Давидович Демурашвили, гражданин на Руската федерация срещу заповед № РД 12-15 от 9.11.2010 г. на министъра на здравеопазването, с която на жалбоподателя се отказва признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Релевирани са оплаквания за нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК). Ответникът - министър на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василева, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Последната е постъпила в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Със заповед № РД 12-15 от 9.11.2010 г., министърът на здравеопазването е отказал на Георгий Давидович Демурашвили, гражданин на Руската федерация, признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Върховният административен съд - тричленен състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност и доводите на страните, приема за установено следното: От данните по административната преписка става ясно, че административният орган - министърът на здравеопазването, е сезиран със заявление на Георгий Давидович Демурашвили вх. № УДО-К-86 от 23.06.2010 г. за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия. Към него се приложени необходимите по чл. 77, ал. 2 ЗППК документи. Те доказват, че жалбоподателят е получил висше образование по стоматология и от Тверската държавна медицинска академия му е призната квалификация "лекар - стоматолог". Със заповед № РД 09-666 от 4.12.2009 г., издадена на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79, чл. 84, ал. 3 и § 4, ал. 2 от Закона за признаване на професионални квалификации, министърът на здравеопазването е определил комисия за признаване на професионална квалификация за професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "магистър-фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването. Впоследствие, със заповед № РД 09-432 от 14.07.2010 г., за следващ период, е била определена комисия в друг състав. Видно от т. 8 от протокол № 111 от 2.07.2010 г., Комисията е изискала от Демурашвили да представи документ, издаден от обучаващата институция, в който да се съдържа информация относно преминат преддипломен стаж; в кой курс са преминати учебните практики; документ, издаден от обучаващата институция, в който да се съдържа информация относно положения междудисциплинарен изпит. Решено е след представяне на исканите документи преписката да се предостави за становище на проф. доктор Милена Пенева за съответствие с нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗППК в състава на комисиите могат да бъдат привличани и външни консултанти. Тази норма е в съответствие с чл. 49, чл. 50 и чл. 51 АПК. Консултантът е дал становище, че в проведения петгодишен срок на обучение не са изучавани три дисциплини-пародонтология, орална патология и дентална алергология, липсва преддипломен стаж и държавните изпити не включват дисциплините ортодонтия и парадонтология, каквито са изискванията в Република България. Позовавайки се на това становище комисията за признаване на професионална квалификация е предложила на министъра на здравеопазването да откаже на Георгий Давидович Демурашвили признаването на професионална квалификация "лекар по дентална медицина". Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗППК, когато доказателствата за признаване на професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Според втората алинея на същия текст в случай, че заявителят писмено декларира съгласието си с мерките по ал. 1, срокът по чл. 84 от същия закон спира да тече до представянето на доказателства за изпълнението им. В конкретния случай Комисията не е спазила цитираните законови изисквания, с което е нарушила административнопроизводствените правила. Действително Комисията е само помощен за водещия производството орган по чл. 84, ал. 1 от ЗППК, но допуснатите от нея нарушения опорочават и заповед № РД 12-15 от 9.11.2010 г. на министъра на здравеопазването, която представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Тази заповед също се явява издадена при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от § 5 от Допълнителните разпоредби на ЗППК, Република България е транспонирала разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации и Директива 2006/100/ЕО на Съвета за адаптиране на някои директиви в областта на свободното движение на хора. Мотивите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, уреждаща взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация разкриват общностната идея за изграждане на единна система за признаване на професионални квалификации. Действително като проявление на принципа на субсидиарността в мотивите е декларирана възможността за всяка държава-членка да въвежда специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Директивата не е пречка също така за държавите-членки да признават в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации придобити извън територията на ЕС от граждани на трети страни като във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии. Конкретната нормативна рамка в контекста на посочените мотиви в Директивата е заложена в разпоредбата на чл. 14. Тя предвижда компенсационни мерки в случаите, когато молителят не отговаря на условията за признаване на професионална квалификация по регулирана професия. Съгласно § 1 на чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за приемащата държава-членка няма пречки да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компенсационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. В случаите, когато държавата-членка се възползва от тази диспозитивна по своя характер норма и предприеме съответните мерки в националното законодателство за постигането на целите на общностното право в тази материя, § 2 от Директивата вече изрично я задължава да предложи на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност. От казаното се налага изводът, че нормите на ЗППК и в частност тези на чл. 29 и чл. 30 от ЗППК трябва да се тълкуват и прилагат във връзка с транспонираните от Република България директиви. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че процесната заповед е постановена при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяната й. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,