Решение № 10373 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. К. А., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. Л. Д., срещу Решение 16968 от 19.05.2025 г., постановено по адм. д. 2474 по описа на Административен съд София -град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 1299 от 03.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Х. К. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател е недоволен от направеното от първоинстанционния съд позоваване на наличната по делото справка от Дирекция Международна дейност (Д МД) към ДАБ при МС с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., която според него не отразявала действителното положение в Сирия, тъй като не били изложени проблемите от хуманитарен и икономически характер в страната и наличието на сблъсъци между лоялни на Б. А. фракции и новите правителствени сили. Релевират се доводи, че към датата на подаване на молбата за закрила А. имал качеството на непридружен непълнолетен, което обуславяло извършването на преценка досежно най-добрия интерес на детето съгласно чл. 6а от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В тази връзка се прави позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно случаи, при които навършването на пълнолетие се случва в хода на процедурата по предоставяне на международна закрила. Поддържа се становище, че АССГ не бил съобразил допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в тенденциозно протакане на производството по разглеждане на молбата на А. почти 10 месеца от датата на провеждане на интервюто до момента на постановяване на решението, което било в нарушение на чл. 4 от Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) за правата на детето. Липсвала и индивидуална преценка по изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 ЗУБ и § 4, пар. 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС) относно всички елементи от бежанската история на лицето, в това число твърденията на чужденеца относно бомбардировки на дома му, загинал негов братовчед, водени военни действия и опасения, че щял да отиде в затвора. Прави се позоваване и на принципа на забрана за връщане (non-refoulment), предвид ситуацията в Сирия. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от служебно назначения адвокат Димитрова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на спора моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд формирал извод от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено административно производство по общия ред и в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ. Приел, че наличието на предвидените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, изискващи чужденецът основателно да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, в случая не били налице. Отсъствали твърдения или доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че в Сирия А. и/или неговите родители и близки са били подложени на преследване, или са били обект на негативно отношение. Съдът обсъдил нормативно предвидените условия за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, и достигнал до извод, че административният орган положил усилия да оцени фактите и обстоятелствата по случая и обосновано счел, че твърденията на молителя не били подкрепени с доказателства. Мотивирани и съответстващи на материалноправните разпоредби на ЗУБ били и изводите на председателя на ДАБ при МС, че причините, изтъкнати от търсещия закрила, били неоснователни, тъй като нямало основание да се приеме, че съществува реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като изследвал данните от приобщената пред първата инстанция справка от Д МД към ДАБ при МС от 08.04.2025 г., съдът формирал фактически установявания във връзка със ситуацията в Сирия, в това число свързани с голям брой завърнали се в страната или в регионите си по произход бежанци и вътрешно разселени лица, както и предоставяната им в тази връзка помощ и съдействие. Приел, че личната бежанска история на търсещия закрила не съдържала данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че по отношение на него не били налице основанията по чл.8 и чл. 9 ЗУБ. Твърденията му, че било възможно да бъде мобилизиран в армията, съдът квалифицирал като неустановени и недоказани. Молителят бил политически неангажиран и не доказвал, че нежеланието да служи в армията е по причина на негови религиозни разбирания. По така изложените съображения първоинстанционният съд направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което отхвърлил жалбата на Х. К. А.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на А. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АССГ в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба отсъстват конкретни упреци към тези изводи на първоинстанционния съд. Споделими са изложените от състава на АССГ съображения за ситуацията в страната по произход на А. във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно съдът е съобразил и се позовал на информацията от наличната по делото справка от Д МД към ДАБ от 08.04.2025 г., която има характер на официален свидетелстващ документ, с необорена материална доказателствена сила. От наличните по делото информационни източници се установява, че след падането на режима на президента А., обществено-политическата обстановка в Сирия се е подобрила, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на посочената разпоредба от ЗУБ. Основателно, в подкрепа на съображенията си, съставът на АССГ е акцентирал върху показателното за сравнително спокойната обстановка в Сирия обстоятелство, че голям брой бежанци и вътрешно разселени лица са се завърнали в страната или в районите си по произход, както и върху предоставяното им съдействие и подкрепа в тази връзка. Следователно при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод на състава на АССГ за отсъствие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както е тълкувано от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия и по-конкретно в района по последно местоживеене на търсещия закрила. Затова първоинстанционният съд обосновано е счел, че не е налице основанието за представяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, доколкото няма данни ситуацията в Сирийската арабска република да се характеризира с описаното ниво на насилие. Наред с горното, по делото не са установени елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Правилно съставът на АССГ е отбелязал, че отсъстват данни А. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за несъобразяване от съда на твърдените опасения във връзка с бомбардировки и убийство на негов близък роднина, тъй като посочените обстоятелства са настъпили преди промяната на ситуацията в страната след падането на режима на А., а в последствие обстановката в Сирия не се характеризира с подобна степен на насилие. В касационното производство не се представят данни и доказателства за промяна в обстановката в страната по произход на молителя, които да са основание за други изводи. Неоправдани са формулираните касационни оплаквания за допуснато нарушение на чл. 6а ЗУБ поради качеството на молителя на непридружен непълнолетен към момента на иницииране на производството по разглеждане на молбата му за закрила. Действително при провеждане на интервю с молителя в хода на административното производство същият все още не е навършил пълнолетие, но въпреки това на изслушването му не е присъствал социален работник от дирекция "Социално подпомагане" (Д СП) по настоящия му адрес съобразно изискването на чл. 15, ал. 4, изр. второ от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). В конкретния случай, доколкото два месеца по-късно чужденецът е навършил пълнолетие и впоследствие, вкл. пред съда, не сочи различни факти и обстоятелства, с които да мотивира бежанската си история, които да не е могъл да съобрази поради възрастта си, посоченият процесуален пропуск не следва да бъде квалифициран като съществен такъв, който да налага отмяна на спорното административно решение. Впоследствие, към момента на постановяване на спорното решение на председателя на ДАБ А. е бил пълнолетен, поради което за административния орган е отпаднало задължението да прави преценка на най-добрия му интерес по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ във вр. с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт. При това правото на защита на А. не е засегнато, тъй като същият е разполагал с процесуални гаранции и възможности да релевира доводи във връзка с това, но не го е направил. Наред с горното, евентуалните процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство, свързани с възрастта на лицето към момента на подаване на молбата за закрила и провеждане на интервюто, са неотстраними при евентуално връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, доколкото търсещият закрила към настоящия момент вече е пълнолетен и по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт. В този смисъл посочените нарушения не могат да бъдат квалифицирани като съществени и да са основание за отмяната на акта. Неотносими към конкретния спор са двете цитирани в касационната жалба решения на СЕС по дело С-550/2016 г. и по съединени дела С-133/2019 г., С-136/2019 г. и С-137/2019 г., доколкото същите касаят тълкуване на разпоредби от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейство (Директива 2003/86/ЕО). Предмет на главните производства пред съответните национални съдилища, които са отправили преюдициалните запитвания са били спорове по процедури за събиране на семейства, при които молителите са били лица с предоставена закрила. Тоест, коментираната съдебна практика на СЕС не е пряко относима към казуса и материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, заложени в Директива 2011/95/ЕС. Най-сетне, необходимо е да се има предвид, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени пълното отсъствие, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. Неоснователно е и оплакването, че съдът не съобразил прекомерната продължителност на административното производство от почти 10 месеца след провеждане на интервюто. В конкретния случай не може да се счете, че срокът е превишен съществено, респективно, че това е възможно да даде отражение при преценка законосъобразността на спорното административно решение. В допълнение, няма как да намери приложение и принципа на забрана за връщане (non-refoulment), доколкото отсъства опасност за А. при връщането му в Сирия да бъдат застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, или той да е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение