Решение № 9434 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Б. Борисов, чрез адв. Николова срещу решение 265 от 17.02.2022 г., постановено по адм. дело 2991/2021 г. на Административен съд Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед 21ОА-2874/22.10.2021 г. на кмета на Община Пловдив, с която, на основание чл. 223, ал. 1, т. 6, 7 и т. 10 и чл. 178, ал.1, вр. с чл. 178, ал. 4 и ал. 6 от ЗУТ, се забранява ползването на невъведения в експлоатация строеж: Жилищна сграда в УПИ XVI-5100504 от кв. 86 по плана на кв. Хр.Смирненски-IV, гр.Пловдив, като в т. 2 е указано на собственика доброволно да освободи строежа, а в т. 3 и т. 4 е разпоредено доставчиците на електрическа енергия и вода да прекъснат захранването. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на ал.6, чл.178 ЗУТ за строеж от четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, буква "б" от ЗУТ и Наредба 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, който се ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 2/14.09.2021г.не са оборени в съдебното производство, както досежно фактическото ползване на жилищната сграда, така и досежно въвеждането й в експлоатация. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се обитават, съответно да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация по установения ред. За да е налице нарушение от този вид е достатъчно строежът да се обитава, съответно ползва преди да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. При тази хипотеза са без значение обстоятелствата дали строежа е изграден със строителни книжа , както и на каква фаза е строежа. Поради това се явяват ирелевантни доводите на касатора за вида на сградата, степента й на завършеност и подготвената документация за въвеждане в експлоатация. Ирелевантни са установяванията по нахд 20215330207785/2021 г. на Пловдивски РС, образувано по жалба срещу наказателно постановление 1/16.11.2021г., както и мотивите на съдебното решение, тъй като в това производство не се отрича фактическото ползване на строежа. Освен това производството по установяване и санкциониране на административно нарушение по чл.178, ал.1 ЗУТ е самостоятелно и няма връзка с разпоредената с процесната заповед забрана за ползване на строежа, която е с временен характер съгласно разпоредбата на ал.8,чл.178 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са направени такива от ответника пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,