Решение № 13592 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2017 г.
ВАСII отделение09.11.2017 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220/13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 3147/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13592 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. В." ЕООД, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 220/13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 3147/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, началникът на М. С., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд - В. "Т. В." ЕООД" е оспорило заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 32-314029/09.11.2016 г., издадена от началника на М. С., с която на основание чл. 124б, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е разпоредено да бъде запечатан търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Г., ул. "Н. Г." .№..., стопанисвана от "Т. В." ЕООД, за срок от един месец, считано от връчване на наказателно постановление (НП), като на основание чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС е забранен и достъпът до търговския обект, считано от същата дата. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Поради това съдът е отхвърлил жалбата, с която е сезиран.. Решението е и правилно. По делото е установено е, че на стопанисваната от дружеството жалбоподател бензиностанция е извършена проверка и държи в резервоар акцизна стока - 18 192 литра газьол без да притежава данъчен документ за горивото предвиден по реда на ЗАДС. П. е, че "Т. В." ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС. Н. жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение и е издадено наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция глоба от 23 504.06 лева, лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец и отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. Административният орган в случая действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На дружеството жалбоподател е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административно-наказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. В закона не е поставено условие принудителната административна мярка да бъде наложена едва след като наказателното постановление влезе в сила. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административно-наказателната отговорност. При отмяна на наказателното постановление следва прекратяване на принудителната административна мярка по право. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,