Решение № 2066 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2010 г.

Решение № 2066 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 175 вр. чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по молба Емил Спиров Пецулев за поправка на фактическа грешка, евентуално за допълване на съдебно решение № 13908 от 19.11.2010 г. постановено по адм. д. № 5606/2010 г. по описа на Върховен административен съд. В нея се отправя искане диспозитивът на посоченото съдебно решение, постановено по касационната му жалба против решение № 3 от 02.02.2010 г. на Административен съд - София град, да бъде поправен, чрез допълване със следния текст " без уточнение на обстоятелството на коя на хипотезите на ЗГП: чл. 88 се иска приложение, административният орган дължи произнасяне по всяка една от тях.", извлечен от мотивите към съдебното решение на ВАС. Ответникът по искането - кмет на район "Изгрев" - Столична община не изразява становище по него. Искането е подадено от надлежна страна, поради което е допустимо, но е неоснователно по същество. С решението, постановено по адм. д. № 5606/2010 г. Върховният административен съд се е произнесъл по касационната жалба на Емил Пецулев против решение № 3 от 2.02.2010 г. на Административен съд - София град, като го е оставил в сила. Съдът, в хода на касационното обжалване се е произнесъл изцяло по предмета на касационна проверка, посочен в чл. 218 от АПК. Решението на касационната инстанция е съобразено с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Не е налице очевидна фактическа грешка в постановено решение. Всички съображения за оставяне на обжалваното решение на Административен съд - София град в сила, са посочени в мотивите, като диспозитивът е изцяло съобразен с изискването на процесуалния закон. Ето защо не може да се приеме и че съдът не се е произнесъл по цялото искане, поради което не е налице основание, както по чл. 175 от АПК, нито по чл. 176, вр. чл. 225 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, а също така и за допълване на постановеното решение. Искането на Емил Пецулев следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от изложеното, Върховният административен съд