Решение № 15588 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2014 г.

Решение № 15588 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Илиев Стоянов срещу решение № 1403/7.03.2014 г., постановено по адм. д. 11306/2013 г. на Административен съд-София-град. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1403/7.03.2014 г., постановено по адм. д. 11306/2013 г. на Административен съд-София-град е отхвърлена жалбата на Веселин Илиев Стоянов против Заповед № Л-9449 от 22.10.2013 г. на Главния директор на ГДИН, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка чл. 224, ал. 2, т . 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.), с която му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) му е прекратено служебното правоотношение за длъжността надзирател, II-ра степен в затвора гр. Бургас, I-ва категория. Административният съд е приел, че налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е нарушил виновно чл. 13 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в ГДИН, което е установено от дисциплинарнонаказващият орган при спазване на предвидената процедура. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно без допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 224, ал. 2, т . 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В случая е установено по категоричен начин, че жалбоподателят следобед на 25.07.2013 г. в района на автогара -запад на гр. Бургас се срещнал с Ивелина Мутафова, приятелка на Васил Иванов, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Бургас, поискал е и е приел дар-парична сума в размер на 200 лв., за да наруши службата си и внесе мобилен телефон на територията на Затвора. Първоинстанционният съд е обсъдил както събраните доказателства, които пряко установяват тези факти, така и аргументите и обясненията на жалбоподателя за възникналата ситуация, като е приел, че не е достоверно обяснението за случайна среща и случайни разговори. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни, за разлика от защитната версия на Веселин Стоянов. Неоснователни са твърденията на касатора, обосноваващи нарушено право на защита. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка. Веселин Стоянов е посочил свой защитник при започване на дисциплинарното производство, който е представил рапорт със становище. Следователно правилно АССГ е приел, че не е налице нарушено право на защита. Касационният довод за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт също е неоснователен. Посочването в обстоятелствената част на съдебното решение, че жалбата е основателна е явна техническа грешка, която дори не е от естеството на очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по специална процедура. Волята на решаващият съд за законосъобразност на оспорената заповед е ясна и последователна, поради което единичното обозначаване на жалбата като основателна не води до вътрешно противоречие и липса на мотиви. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните в съдебната фаза доказателства, които са обсъдени задълбочено и последователно. Не кореспондират с данните по делото оплакванията в касационната жалба, че е налице несъответствие между фактическите констатации в мотивите на съдебното решение и изводите на решаващият съд. Изрично следва да бъде посочено, че дисциплинарното наказание е наложено поради извършени фактически действия от жалбоподателя, които представляват нарушения на Етичния кодекс, а не поради образуване на досъдебно производство за същите обстоятелства. В този смисъл основните съображения и на решаващият съд са по повод тези фактически установявания, а не за фазата на която се намира производството по Наказателния кодекс. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Следователно касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е направил разноски за пред настоящата инстанция, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касационният жалбоподател му дължи сумата 400 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,