Решение № 3043 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2012 г.

Решение № 3043 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Земеделска производствена кооперация" Генерал Кантарджиев" със седалище и адрес на управление с. Генерал Кантарджиево, Варненска област, чрез процесуалния й представител адв. Е. Христова, против решение № 946 /в жалбата-грешно посочено с № 947/ от 22.02.2012 г., постановено по адм. д. № 10855/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо с изх. № 01-6400/792/05.11.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, в частта на наложена санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури по подадено от нея общо заявление за плащане на площ УИН 03/100508/09883 за финансово подпомагане по схемата за енергийни култури за кампания 2008 г. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон, предвид несъобразяване с относимия за случая Регламент № 796 от 2004 г. на Комисията и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че съдът неправилно преценил оспорения административен акт в обжалваната част за законосъобразен, въпреки че е постановен в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон, предвид обстоятелството, че непредставянето на декларацията по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 не било по негова вина и изпаднал във фактическа невъзможност да представи декларацията, тъй като договорът с изкупвача бил прекратен от последния. Твърди и че решението било постановено при непълнота на доказателствата. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт в обжалваната част, или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски пред двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът-Директорът на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Панчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Като препраща към становището на ВАП, дадено в предходното съд. заседание, счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо с изх. № 01-6400/792/05.11.2010 г на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, в частта на наложена санкция за бъдещ период в размер на 28 717,98 лв. по Схемата за енергийни култури по подадено общо заявление за плащане на площ УИН 03/100508/09883 за финансово подпомагане по схемата за енергийни култури за кампания 2008 г., издадено на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 02.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури и чл. 51, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на КОМИСИЯТА. С обжалваното решение, постановено при повторното разглеждане на делото, след като с решение № 15231 от 21.11.2011 г. по адм. д. № 8507/2011 г., състав на IV отд. на ВАС обезсилил решение № 1667 от 08.04.2011 г., постановено от Административен съд - София - град и върнал делото на друг състав от Административен съд - София - град за ново разглеждане по предмета на спора, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По основното възражение за допуснато нарушение на материалния закон приел, че оспорващата кооперация е сключила договор от 08.05.2008 г. с италианското дружество "Екотермика Сервици" ООД със седалище гр. Торино, Италия -одобрен изкупвач на територията на страната за изкупуване на произведените земеделски продукти с цел производство на енергийни продукти или на междинни или странични продукти за производство на енергийни продукти, по представен от Министерство на земеделието и продоволствието списък, съгласно който договор изкупната цена на слънчогледа- енергийната култура, произвеждана от жалбоподателя, ще се определи като равна на пазарната изкупна цена в Североизточна България към момента на сключване на споразумението. Установил още, че видно от представена по делото кореспонденция между сдружение "Кооперативен Агросъюз-Варна", като представител на производителите, между които и жалбоподателя, и изкупвача, не е постигнато споразумение за цената, като последният с писмо от 08.11.2008 г. уведомил сдружението, че намира предлаганата цена за прекалено висока, че няма да изкупи готовата продукция и кооперациите да се считат свободни да продават слънчогледово семе на всеки, на когото пожелаят. При тези фактически установявания съдът приел за правилен извода на административния орган, че предвид непредставена декларация по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 02.05.2007г, следва да бъде наложена санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури. Преценил като законосъобразно оспореното уведомително писмо в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 28 717,98 лв. по посочената схема, т. е в размер на 100 % от изчислената по схемата субсидия. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за неправилно издирена и приложена правна норма. Противно на твърдяното, първоинстанционният съд е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., според който ако земеделския стопанин не достави изискваното количество от някоя суровина се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. Следователно, когато кандидатът за субсидия към подаденото Общо заявление за плащания на площ не е приложил изискуемия документ по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/02.05.2007 г., а именно - декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, във връзка с чл. 7 от същата наредба, тоест когато няма доказателства, че кандидатите реално са доставили на първите преработватели и/или изкупвачите договорените количества земеделски продукти, което е задължително изискване на чл. 4, ал. 1, т. 4 от наредбата, се приема, че кандидатът - земеделски производител не доставя изискваното количество енергийни култури, поради което се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели - чл. 51, ал. 3 от Регламента, и затова се приема, че площите са свръхдекларирани (наддекларирани). Правилно в обжалваното решение е прието, че административният акт в оспорената му част е съобразен с нормите на чл. 51 § 2 и 3 от Регламент 796/2004 г. вр. с чл. 88 от Регламент 1782/2003 г. и чл. 7, ал. 1 и 2 вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба 9/2007 г., щом не е представена декларация по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба 9/2007 г. и документи, доказващи реални доставки на съответните енергийни култури, тъй като такива не са извършени поради непостигане на споразумение за конкретния размер на цената. Във връзка с релевираното в тази връзка твърдение за "невиновно неизпълнение на договорните задължения", и за "липса на недобросъвестно изпълнение на субсидиите" следва да се посочи, че в случаи като настоящия, предвид редакцията за посочените норми, санкцията е обусловена от обективни факти и е без правно значение дали е налице умишлено недобросъвестно поведение за използване на субсидиите. Наред с горното, посочените от касационния жалбоподател основания нямат характер на такива извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 40 § 4 от Регламент 1782/2003 г. и чл. 28 от Регламент 1973/2004 г. По отношение на следващото възражение на касатора следва да се посочи, че е константна и безпротиворечива практиката на ВАС, че са без правно значение причините за неподаване на изискуемата декларация, тъй като в приложимия нормативен акт такова обстоятелство не е предвидено, съответно и за съдът не съществува задължение да го изследва. Горният извод се налага и с оглед нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2007 г., изискваща задължително представяне на декларация по чл. 4, ал. 1, т. 4 и заедно с нея на фактури, приемо-предавателни протоколи и др. документи, доказващи реално доставяне на договорените количества на първите изкупвачи, посочени в списъка на МЗП за 2008 г. Следователно отказът за изплащане на претендираните суми, който не е предмет на настоящия спор, и наложената санкция за бъдещ период са неразривно свързани, тъй като след като има отказ за плащане, се налага и санкцията за бъдещ период, както е направено в настоящия случай. По отношение на възражението за размера на санкцията първоинстанционният съд правилно е преценил, че при липсата на реални доставки в съответствие с изискванията на Наредба № 9/2007 г., процентът в конкретния случай е 100 % от изчислената по схемата субсидия, което е и основание да се наложи санкция за бъдещ период в размер именно на 28 717,98 лв. по посочената схема. Иначе казано, липсата на реална доставка на суровини е основание да се приеме, че земеделският производител не е изпълнил поетите задължения относно земята, предназначена за енергийни цели, което е основание да се счита, че е "наддекларирана", в случая над 50 % и съгласно чл. 51 § 2 и 3 от Регламент 796/2004 г. е наложена санкция в съответствие с тези разпоредби както по основание, така и по размер. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй като съдът е длъжен да събира само относими за спора доказателства, а с неуваженото искане за допускане на гласни доказателства процесуалните права на оспорващия не са ограничени. От друга страна непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не е налице. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,