Решение № 3925 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез юрк. Митев, против Решение 1268 от 14.07.2022 г. по адм. дело 20217030700410 по описа на АС Благоевград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/04/1/0/03149/3/01/04/02, изх. 01-6500/1029 от 13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , ведно с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 01/04/1/0/03149/3/01/04/03, изх. 01-6500/1029#7 от 30.03.2021 г., и са присъдени разноски в полза на ЕТ Н. Мавродиева-НЕЛ-Пропърти . Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая съдът не е съобразил и обсъдил § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, съгларно който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 96, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Настоява за отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответната страна ЕТ Н. Мавродиева-НЕЛ-Пропърти в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/04/1/0/03149/3/01/04/02, изх. 01-6500/1029 от 13.01.2021 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 546 360.97 /петстотин четиридесет и шест хиляди триста и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева. От фактическа страна съдът е приел, че между ДФ "Земеделие" и ЕТ Н. Мавродиева-НЕЛ- Пропърти е сключен Договор 01/04/1/0/03149 от 29.01.2016 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, като предмет на инвестицията е ,Изграждане на кравеферма, закупуване на технологично оборудване и земеделска техника в ПИ 033096, местност Пенковото в землището на с. Борово, община Гоце Делчев, като първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 1 229 240.78 лева. По договора е изплатена субсидия в размер на 1 063 189.72 лева - Решение 01/04/1/0/03149/3/01/03/01, изх. 01-2600/2597 от 25.04.2019 г. /на л. 570 - л. 572 от делото/, дата на плащане - 18.04.2019 г. Извършени са проверки на място след плащане, в периодите 22.07.2019 г. - 29.07.2019 г., 13.08.2019 г. - 14.08.2019 г., 20.01.2020 г. - 22.01.2020 г. и 12.02.2020 г. - 14.02.2020 г. /контролни листове, докладни записки, уведомителни писма, заповеди за извършване на проверки на място и др. /на л. 574 - л. 707 от делото/. Извършени са и допълнителни административни проверки. Видно от разработения от търговеца бизнес-план, същият се е задължил да осъществи последващ етап от изграждането на кравеферма в ПИ 033096, местност Пенковото в землището на с. Борово, община Гоце Делчев. Върху имота е изграден краварник с капацитет от 150 крави, а с процесния проект се предвижда изграждане на краварник - родилно отделение, битови помещения, торища за суха и течна тор, подпорна стена, огради и настилки, закупуване на технологично оборудване за фермата и специализирана техника. В резултат на извършените проверки, с Писмо изх. 01-6500/1029 от 23.03.2020 г. /на л. 62 - л. 67 от делото/, Изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил оспорващия едноличен търговец, че е открито производство по издаване на АУПДВ и едноличният търговец има право на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, като при необходимост следва да приложи доказателства към тях. В цитираното писмо подробно са посочени данните по неизпълнението на бизнес- плана. В срока, посочен в писмото, оспорващият е представил Писмено възражение. При тази фактическа обстановка е издаден процесния АУПДВ. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил по жалба на Н. Мавродиева-НЕЛ- Пропърти процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Приел е обаче, че обжалваният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като съгласно чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП в случая е следвало да се проведе производството по определяне на финансова корекция по реда и при условията на ЗУСЕСИФ, а не производство по издаване на АУПДВ по реда на ДОПК. Горният извод е изведен въз основа на обстоятелството, че като основание за вземането от страна на Държавен фонд Земеделие се твърди неизпълнение от страна на оспорващия едноличен търговец на показателите по одобрения бизнес-план по Договор 01/04/1/0/03149 от 29.01.2016 г. При тези основни мотиви съдът е отменил процесния АУПДВ. Постановеното решение е правилно. Според настоящия съдебен състав неправилно връщането на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материалноправното основание за дължимостта на сумите. Това е така, защото процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 13.01.2021 г., и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП с Писмо изх. 01-6500/1029 от 23.03.2020 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, вече ЗУСЕФСУ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 11774/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 9703/2018 г.; решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 7468/2018 г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/3.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4912/2018 г. и др. Във всички тях категорично е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Безспорно показателите на бизнес-плана са индикатори. В този смисъл са и мотивите на решение 13796/6.11.2020 г. по адм. д. 12488/2019 г. на седмо отделение, според които индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не в условията на алтернативност, в специалния закон и само тогава, когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 и/или т. 3 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. За яснота на изложеното следва да се посочи, че в случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В този смисъл е и непротиворечивата практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение, изразена например в Решение 707 от 27.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6374/2021 г., I о., Решение 11826 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 5175/2021 г., I о., Решение 226 от 12.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 5176/2021 г., I о., Решение 665 от 26.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 6163/2021 г., VIII о., Решение 13 от 4.01.2022 г. на ВАС по адм. д. 4302/2021 г., VIII о. и др. Неотносимо е позоваването от касатора на въведения с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП преходен режим, органичен до периода на мониторинг, който се изразява в довършване по досегашния ред на започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Режимът е въведен с преходна разпоредба към ЗИД на ЗПЗП обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.01.2018 г. Той е последван от разпоредба на ЗПЗП от ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., която създава диференцирана уредба на обществените отношения по възстановяването на безвъзмездната финансова помощ. Правилото на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП предвижда установяване на подлежащата на възстановяване БФП с издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ, когато нарушението на ползвателя на помощта представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ. Извън основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП установяването на задължението за възстановяване на БФП се осъществява с АУПДВ, издаден по реда на ДОПК /вж. чл. 27, ал. 7 ЗПЗП/. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение