Решение № 16342 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15364/2018 г.

Решение № 16342 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15364/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Ахмад, ЛНЧ [номер], [гражданство], срещу Решение № 6315 от 01.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8105 по описа на Административен съд С. – град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1659 от 04.07.2018 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че преценката на съда досежно липсата на предпоставките за приложение спрямо З. Ахмад на чл. 8 ЗУБ е неправилна. Кандидатът за закрила се притеснява да се завърне в страната си по произход поради опасения, че ще бъде преследван и подложен на дискриминация или унизително отношение поради религията, която изповядва – [религия]. Твърди се неправилност на преценката на съда за недостоверност на твърдението на З. Ахмад, че принадлежи към религиозната общност [религия]. Оспорват се и направените от съда изводи във връзка със снимката на копието на паспорта на кандидата за закрила. Правят се разяснения относно несъответствията по отношение на датата на раждане на лицето и годината на издаване на паспорта му. Изразява се становище за необоснованост на изводите на съда във връзка с искането за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди се, че З. Ахмад е застрашен от смъртно наказание или екзекуция ако се върне в държавата си по произход поради принадлежността му [наименование] малцинство. Касационният жалбоподател се позовава на данните, които се съдържат в представената в първоинстанционното производство справка относно положението там. В допълнение, съдът неправилно тълкувал и обясненията, дадени от лицето в проведеното на 12.10.2018 г. съдебно заседание. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното пред първоинстанционния съд решение на председателя на ДАБ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, участва с помощта на назначения му преводач. Представлява се от адв. Димитрова, която от негово име поддържа касационната жалба. По подробно изложените в нея съображения и в съдебното заседание моли обжалваното съдебно решение за бъде отменено, а жалбата срещу административното решение на председателя на ДАБ да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – председателят на ДАБ не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд е било Решение № 1659 от 04.07.2018 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на З. Ахмад е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ. За да отхвърли жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу посоченото решение на председателя на ДАБ, съдът приел за недостоверно твърдението на З. Ахмад, че принадлежи към религиозната общност [религия]. Отчел, че това не било заявено от него в началото на производството с регистрацията му, когато определил себе си като [вероизповедание]. Фактите във връзка с негови проблеми, свързани с религията той изтъкнал едва след завръщането си от Словакия. Съдът взел предвид, че в представеното по време на последното съдебно заседание копие от паспорт на името на З. Ахмад като религия, изповядвана от него е вписана [религия], но отрекъл, че документът принадлежи в действителност на лицето. За да направи този извод съдът приел, че е налице явно несъответствие на лицето от снимката и тази на З. Ахмад, направена при регистрацията му. Съобразил и разликата досежно годината на раждане и годината на издаване на паспорта му, за която сам той съобщил. Съдът не кредитирал и представеното копие от удостоверение за раждане на настоящия касационен жалбоподател, тъй като било нечетливо, съдържало ясни следи от поправки, а като година на раждане била посочена [година], което е в противоречие с посочената от него година на раждане – [година] На следващо място съдът не кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, като се мотивирал, че въз основа на тях не може да се направи непротиворечив и безусловен извод относно принадлежността към религиозната общност [религия], както на свидетеля, така и на З. Ахмад. Макар да приел, че за религиозната група [наименование] са налице сигурни данни, че е подложена на преследване в Пакистан, първоинстанционният съд направил извод, че търсещият закрила не принадлежи към тази група. По тази причина не приел, че при евентуалното му завръщане в Пакистан, той би могъл да бъде подложен на преследване, мъчение или нечовешко или унизително отношение именно заради изповядваната от него религия. В заключение посочил, че по отношение на З. Ахмад не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут, поради това, че същият има основателни опасения, основани на изповядваната от него религия. Наред с това, в решението е прието, че в разглеждания случай не съществуват и доказателства за това, че ситуацията в Пакистан достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Въз основа на това направил извод, че не са налице предпоставките по чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС да съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, предпоставящи предоставяне на субсидиарна закрила. По тези причини бил направен извод, че на З. Ахмад не следва да бъде признат и хуманитарен статут. В заключение жалбата срещу спорното решение на председателя на ДАБ била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на анализ на приобщените по делото доказателства. Съдът изрично се мотивирал, че не дава вяра на представената бежанска история от З. Ахмад, поради което и като съобразил липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, отхвърлил жалбата на кандидата за закрила. Така направеният извод за нейната неоснователност е обоснован на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в съответствие е с материалния закон и се споделя от настоящия състав. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ - изнесените от жалбоподателя в хода на административното производство, след връщането му от Словакия, причини да напусне страната си на произход правилно не са кредитирани от съда, поради което не може да се приеме, че З. Ахмад обосновава основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне там. Видно е от казаното от лицето по време на проведеното с него интервю на 23.02.2018 г., че потвърждава отразеното в регистрационния лист. В последния З. Ахмад е вписал, че е [вероизповедание]. От друга страна по време на интервюто лицето заявява, че изповядва религията [религия] като разяснява страховете си, поради които не дал достоверна информация при попълването на регистрационния лист по този въпрос. П. съдът е приел недостоверност на твърдението на настоящия касационен жалбоподател, че принадлежи към религиозната общност [наименование] и не е дал вяра на бежанската му история. Разказаното от лицето, на което се позовава, за да мотивира желанието си за предоставяне на статут е съобщено след връщането му от Словакия и то противоречи на първоначалните данни, които са предоставени от З. Ахмад, видно от регистрационния лист, което дава основание да не бъде кредитирано. Наред с това, З. А. изрично заявил, че не е осъждан, както и че проблемите, свързани с изповядваната от него религия били с "... хора от други религии". Лицето разяснява, че от страна на властите не е имал проблеми на основание религията, която изповядва, а те били провокирани от фанатици, които не признават тази вяра. Полицията разрешила изповядващите [религия] да се молят в тяхната джамия, което било опасно за жените. Предвид изложеното също не се установява З. Ахмад лично да е бил обект на преследване от страна на пакистанските власти и както той сам заявява, не е бил осъждан. Въз основа на това и правилно установеното по делото от фактическа страна от състава на АССГ, не може да се направи извод, че З. Ахмад е посочил конкретно обстоятелство, което да предполага, че той изпитва основателни опасения от преследване. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се установява подобни действия да са извършвани спрямо З. Ахмад и те да са основани на някой от визираните в чл. 8, ал. 1 ЗУБ признаци. Обосновани и в съответствие с материалния закон са и изводите на административния съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно съдът, предвид установената фактическа обстановка е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от тежки посегателства. Съдът е взел предвид и е обсъдил данните от официалните справки за ситуацията в Пакистан. При това обосновано е приел, че въпреки данните, че религиозната група [наименование] в Пакистан е подложена на преследване, по отношение на З. Ахмад не се установява, че принадлежи към тази група, поради което тези данни са неотносими към казуса. Правилно първоинстанционният съд е оценил и ситуацията в Пакистан. На основание информацията от приложените по делото официални справки, следва да се приеме, че не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Пакистан, който да се обхваща от разширенията, дадени в Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/2007 г. Изложените в цитираните доказателства факти, както и останалите установени по делото обстоятелства обосновават извод, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуването, дадено в решението на СЕС. П. постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето, на заявеното от него в хода на административното производство и на установените по делото факти, и се споделя от настоящия състав. Представените към касационната жалба писмени доказателства не водят на различни от направените от първоинстанционния съд изводи. Следва да се посочи, че в представеното в касационното производство удостоверение от [наименование], Германия е вписана като рождена дата на лице с имена З. Ахмад датата [дата, месец, година], с което противоречието, изтъкнато от първоинстанционния съд досежно рождената дата на жалбоподателя не се коригира. Тъкмо обратното. Вписаната в посоченото удостоверение дата съвпада с тази, посочена в представения пред първоинстанционния съд документ за самоличност - паспорт, а видно от твърденията на лицето, направени в касационната жалба, при отразяването на датата на неговото раждане в паспорта е станала грешка. Видно е от приобщените в административната преписка документи, че относно тази дата има няколко различни вписвания - [дата, месец, година] (амбулаторен лист); [дата, месец, година] (молба от 27.08.2016 г.); [дата, месец, година] (декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ и регистрационен лист). По тези причини, не се установява с категоричност, че представеното удостоверение е издадено именно на касационния жалбоподател. Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение