Решение № 6132 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Агенция "Митници“ чрез пълномощник юрист Т. Александрова против Решение №545/05.02.2026 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. д. №122/2025 г., с което е обявено за нищожно негово Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г.

С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят претендира неговата отмяна, постановяване на съдебен акт, с който да се остави без разглеждане като недопустима жалбата на „ЗАРА – Е“ ООД против решението на директора на Агенция "Митници“, евентуално да се отхвърли същата като неоснователна, и да се присъдят разноски на страната за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрист Александрова. Страната възразява против размера на адвокатското възнаграждение на противната страна, тъй като счита същият за прекомерен и несъответен на фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба - „ЗАРА – Е“ ООД, ЕИК 833093660 със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Михаил Харитонов“ №20 – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Ненкова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Ненкова.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара Загора е Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция "Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 4 и чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е отнет Лиценз №214 за управление на данъчен склад с адрес: с. Хрищени 6050, община Стара Загора, област Стара Загора, Новозагорско шосе №1, с вписан в лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00145000 и идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00145001, и е прекратено действието на лиценза.

Административният съд приема, че оспорването е допустимо. Обосновава извод за наличието на правен интерес за дружеството да оспори решението на директора на Агенция „Митници“, независимо от това, че е направило искания за прекратяване действието на процесния лиценз, така и за неговото отнемане. Оспореният индивидуален административен акт обаче не е издаден по така заявените искания, а по инициатива на административния орган. За да прогласи нищожността на решението, съдът е приел, че същото е издадено в недопустимо административно производство, при липсата на правомощие на административния орган за разглеждане и произнасяне по въпрос със същия предмет, в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:

По фактите не е налице спор между страните и те са следните:

1. С искане с вх. № 32-1104880/05.12.2024 г., „ЗАРА – Е“ ООД е поискало от директора на Агенция „Митници“ да прекрати действието на Лиценз № 214, поради липсата на произнасяне по предходното му искане от 14.11.2024 г. за промяна на обезпечението.

2. С молба-уточнение изх. №335/17.12.2024 г. дружеството се отказва от искането си за промяна на обезпечението и поддържа искането си за прекратяване действието на лиценза за процесния данъчен склад.

3. „ЗАРА – Е“ ООД оспорва по съдебен ред мълчаливия отказ на директора на Агенция "Митници" да прекрати на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗАДС Лиценз № 214 за управление на данъчен склад BGNCA00145001 по неговото искане от 05.12.2024 г. и по жалбата му е образувано адм. дело №1104/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

4. С Решение №1128/25.03.2025 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. д. №1104/2024 г. мълчаливият отказ е отменен, като незаконосъобразен. Това решение е обезсилено като недопустимо с Решение №10281/23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2025 г. и производството е прекратено. ВАС приема, че срокът за произнасяне на административния орган по искането на „ЗАРА – Е“ ООД с вх. №32-1104860/05.12.2024 г. е изтекъл на 19.12.2024 г. и към тази дата е бил формиран мълчалив отказ, от оспорването на който жалбоподателят е имал правен интерес към датата на подаване на жалбата си, но този му интерес е отпаднал в хода на съдебното производство с оглед на постановеното от директора на Агенция "Митници" Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г.

5. С Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция "Митници" Лиценз №214 за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145001 е отнет на основание чл. 53, ал. 2, т. 4 от ЗАДС – обезпечението е престанало да бъде валидно. Поради отнемането на Лиценз №214, действието му е прекратено със същото решение на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. В решението изрично е посочено, че административното производство е по реда на чл. 24, ал. 1, предложение първо АПК – по инициатива на органа.

При така установените факти настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на първостепенния съд, че е нарушена т. 2 от ал. 2 на чл. 27 АПК. Чл. 27 е озаглавен „Допустимост на искането и страни в производството“. Според ал. 2 административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като предпоставтка за допустимостта на искането е липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване.

Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт е издаден в административно производство, образувано по инициатива на органа, което е с различен предмет от това, образувано по искането на лицензирания складодържател за прекратяване на лиценза на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗАДС. В това производство следва да се установят предпоставките за отнемане на лиценза по чл. 53, ал. 2, т. 4 от ЗАДС – обезпечението е престанало да бъде валидно, което отнемане от своя страна е условие за прекратяване действието му на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС.

Издаденото в това административно производство решение на директора на Агенция Митници Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл. 53, ал. 4 ЗАДС.

Доказателствената сила на коментираното в мотивите на оспорения административен акт писмо с рег. №32-18806/18.01.2025 г., като документ, съдържащ се в административната преписка, следва да се преценява по правилата, регламентирани в ГПК, и не обосновава липса на правен интерес от оспорването, противно на доводите на касатора. Такъв извод не следва и от Решение №10281/23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5681/2025 г. Според същото за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от оспорването на мълчаливия отказ по неговото искане от 05.12.2024 г. с постановяването на Решение №Р-57/32-23765/23.01.2025 г. на директора на Агенция "Митници", което е предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Стара Загора.

Тъй като с оспореното в настоящото касационно производство решение преценка за законосъобразността на посочения административен акт не е извършена и липсват мотиви, позволяващи осъществяването на касационен контрол, то същото следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. При повторното разглеждане на делото съдебният състав дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски за касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,