Решение № 8898 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2018 г.

Решение № 8898 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [адрес]. против решение № 433 от 08.03.2018 г. по адм. дело № 3106/2017 г. на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане за срок от 24 часа, с рег. № 3293 зз-332 от 06.11.2017 г., издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от мл. инспектор към Четвърто РУ-Б. при ОДМВР-Бургас Г. Д.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд Б. приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В оспорената пред първата инстанция заповед административния орган е визирал като правни и фактически основания за издаването й чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 354а, ал. 3 от НК като заподозрян в притежаване на наркотични вещества, за това, че на 06.11.2017 г. около 22. 00 часа в игрална зала "Енджой", находяща се в гр. Б., ж. к. Меден рудник, до бл. ..., при извършена проверка била установена една кутия за цигари с надпис "Sobranie", съдържаща два броя топчета с неправилна форма с кристалообразно вещество. С разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР са дадени правомощия на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Такова обстоятелство по т. 1 от цитираната разпоредба е наличието на данни, че дадено лице е извършило престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При нейното прилагане административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е задържан във вр. с извършено престъпление по чл. 354А от НК, данни за което са били налице към момента на задържането, тъй като при пребиваването му питейно заведение, в непосредствена близост до него са били намерени наркотични вещества. Такива данни се съдържат и в материалите по образуваното досъдебно производство №ДП № 3292 ЗМ - 922/2017 г. по описа на 04 РУ Б. В процесния случай в посочените материали- докладна записка, протокол за обиск, част от административната преписка, се съдържат данни, обосноваващи предположението, че има вероятност касаторът да е съпричастен към престъпление по чл. 354 А от НК. Касае се за получени данни в см. на информация, доведена до знание на полицейския орган, че лицето е съпричастно към извършено престъпление, а не "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, вр. чл. 211, ал. 1 от НПК- обосноваващи основателно предположение, че е извършено престъпление, като условие за образуване на досъдебно производство. След като такава информация по отношение на оспорващия е била налице, правилен и в съответствие с приетите по делото доказателства е извода на АС - Б. за материална законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователен е доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактически основания за издаването й. Както се отбеляза по-горе в настоящия случай заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Фактически основания в случая се съдържат както в заповедта, така и в съпътстващите документи-част от административната преписка и същите свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретното престъпление. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, в оспорения административен акт като правно основание е посочена конкретно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обосноваваща правото на полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление, каквато хипотеза по отношение на касатора е била налице в процесния случай. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение