Решение № 13225 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14014/2019 г.

Решение № 13225 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14014/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Сотирова, подадена чрез пълномощник – адвокат А. Жожев, против Решение № 142/7.10.2019 г., постановено по административно дело № 165/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 3-19-392/20.06.2019 г. на Заместник – кмета на Община Попово, разпореждаща премахване на незаконен строеж – стопанска постройка със застроена площ около 16 кв. м., находяща се в УПИ VII, кв. 63 по регулационния план на с. Водица, община Попово. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответната страна – Кмет на Община Попово, посредством постъпил по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е сезиран с жалба срещу заповед, разпореждаща премахване на строеж, представляващ стопанска постройка за отглеждане на птици, представляваща навес с две оградни стени, колони от стоманени профили, едноскатен покрив, изграден от конструкция от стоманени профили и поцинкована ламарина, със приблизителна застроена площ от 16 кв. м. Характеристиките и описанието на строежа са предмет на Констативен акт № КА-19-14/29.05.2019 г., съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Видно от мотивите на оспореното съдебно решение, съдът е изследвал строеж, различен от процесния, а именно – лятна кухня, представляваща масивна постройка на две нива, с ивични основи от стоманобетон, пояси от стоманобетон и стени от тухлена зидария от варов разтвор, с двускатна дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, със застроена площ от 43 кв. м. Позовал се е на констативен акт, различен от съдържащия се по делото, както и е анализирал заключение по съдебно-техническа експертиза, което очевидно се отнася за друг строеж. Освен това в съдебното решение се съдържат противоречиви изводи досежно периода на изграждане на строежа, отстоянията му до съседните имоти, относно обстоятелството дали строежът надхвърля законоустановената височина. Така например, съдът е приел както, че височината на постройката надхвърля определената такава от 2, 5 м. над прилежащия терен и 3 м. до най-високата част на покрива, което било в нарушение на чл. 46, ал. 2 ЗУТ, така също и, че строежът не надхвърля необходимата височина за второстепенна постройка от 5, 50 м., съгласно чл. 44, ал. 3 ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, съдържа анализ на неотносими за конкретния правен спор обстоятелства, както и непреодолими противоречия, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Търговище. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,