Решение № 14982 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2011 г.

Решение № 14982 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Маринка Кръстева, Красимир Христов и Марияна Христова против решение № 22 от 9.06.2011 г. по адм. дело № 30/2011 г. на Административния съд - Разград, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Община Разград изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил обективно предявените искове от жалбоподателите против Община Разград за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействието на общината за изпълнение на заповед № 823 от 24.07.1991 г., с която на основание чл. 100 ЗТСУ им е било определено обезщетение - гараж, за отчужден им недвижим имот, който не е бил построен, а по-късно е отпаднал от строеж поради промяна на ПУП. Съдът е изложил съображения, че в случая не е установен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като определеното им имотно обезщетение - гараж, не е било реализирано поради изменението на ПУП със заповед № 1800/28.08.2006 г., предвиждащ строеж на жилищна сграда без гаражи за жалбоподателите, което не задължава общината за обезщетяване на жалбоподателите по който и да е нормативен акт. Освен това за жалбоподателите в конкретния случай съществува друг ред за реализиране на правата им, посочен в разпоредбата на отменения чл. 102, ал. 8 и 9 от ЗС. Решението е правилно, като съдът е изложил изключително подробни и перфектни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. В обжалваното решение Административният съд - Разград подробно е изложил, какво се разбира по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ под незаконосъобразни действия и административна дейност, поради което правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като факта, че Община Разград не е построила предвиждания през 1991 г. блок ЕК-69 в бившия комплекс "9-ти септември", сега "Освобождение", в който е следвало да бъде изграден гаража, отстъпен на ищците в отчуждителното производство като обезщетение съгласно заповед № 875 от 28.06.1988 г. на ИК на ОНС - Разград и индивидуализиран със Заповед № 823 от 24.07.1991 г. на ИК на ОНС - Разград, както и факта, че процесният гараж не е изграден или обособен в новопостроената жилищна сграда в УПИ I, кв. 661 по плана на гр. Разград, не може да се квалифицират като незаконосъобразни бездействия по смисъла на посочената законова разпоредба, тъй като задължение за такива фактически действия за орган или длъжностно лице на Община Разград след 12.06.2006 г. (датата, след която се ангажира отговорността и на общините за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност) не произтичат пряко и непосредствено от разпоредбата на нито един нормативен акт. Освен това е установено, че за периода от 1991 до 2007 г., имайки предвид, че изграждането на жилищния блок, в който ищците са имотно обезщетени с гараж, не е започнало и с оглед спазването на разпоредбата на чл. 103, ал. 3 и 5 от ЗТСУ (отм.) през 1996 г., Община Разград е предложила на ищците да ги обезщети с гараж в друг жилищен блок, чието предложение не е прието от техния наследодател, който собственоръчно е декларирал това обстоятелство на 12.11.1996 г., видно от представената към делото декларация. Все в тази връзка и с оглед законосъобразното приключване на отчуждителното производство, Община Разград е предложила на ищците да бъде променен начина на обезщетение от имотно в парично, което предложение също е отказано от тяхна страна с депозирано в общината уведомление от 24.08.2006 г., в което същите изрично са посочили, че промяната от имотно в парично обезщетяване е неприемлива за тях. Тези действия от страна на Община Разград сочат по един безспорен и несъмнен начин, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на общинската администрация, напротив, налице са законосъобразни действия на административния орган, в чиито правомощия и компетентност е правилното и законосъобразно приключване на отчуждителното производство, тъй като ищците не са съгласни с нито един от предложените и предвидени в закона възможни начини за неговото приключване. Правилен е изводът на съда, че изменението на Подробния устройствен план, извършено по инициативна но Община Разград, с оглед настъпили съществени промени в икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен планът, по който се е предвиждало изграждането на блок ЕК-69 в бившия комплекс "9-ти септември", сега "Освобождение", не може да се приеме като незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като изменението на ПУП е правно, а не фактическо действие, каквото се има предвид по посочената законова разпоредба, осъществено чрез издаване на индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган по предвидения ред и форма, и е влязъл в сила. Правилно и законосъобразно Административният съд - Разград е приел за неоснователни предявените искове и е отхвърлил същите като такива, тъй като в случая е налице специален закон - ЗУТ, който урежда реда и начина на обезщетяване при отчуждителните производства, започнали при действието на отм. ЗТСУ и според чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, следва да се приложи предвидения специален начин на обезщетение, при което ЗОДОВ не се прилага. Съгласно § 9, ал. 1 от ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на Глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,