Решение № 15368 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2011 г.

Решение № 15368 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ДОУИ/ гр. Бургас при ЦУ на НАП против решение № 138/2011 г., постановено по адм. дело № 2370/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 201001055/03.09.2010 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, в частта му относно установените на "Скът" ЕООД гр. Сливен задължения за корпоративен данък по ЗКПО, за данъчен период 01.01.2007 г. -31.12.2007 г. в размер на главницата 87 287,67 лева и лихва 27 225,35 лева, потвърден с решение № РД-10-338/03.11.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Бургас, при ЦУ на НАП. В жалбата се поддържа неправилност на решението в обжалваната част с доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й приема следното: Фактическата обстановка е безспорно установена. По делото по съществото на доказателствата е установено, че М. Стоянова като едноличен собственик на капитала в ЕООД през 2007 г. е внесла в капитала на дружеството 1 000 000 лева, за които твърди в хода на ревизията, че е получила през 2007 г. с договор за заем от Г. Димитров. При насрещната проверка на Г. Димитров е безспорно е установено, че е получил средствата от трето лице-чужд гражданин. Съобразно приобщените от административната преписка доказателства включително и приетите в хода на съдебното производство, съдът е стигнал до крайния извод за незаконосъобразност на издадения РА. Решението е правилно. Относно задълженията по ЗКПО за 2007 г. в хода на ревизионното производство е установен прираст 1000000 лева на счетоводна сметка 423 "Разчети със съдружници. Поради недоказаност на произхода средствата от заемодателя на заемодателя на едноличния собственик на ревизираното лице - ЕООД, приходните органи са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи - обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и с РА са определили корпоративен данък за внасяне. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че фактическите констатации в ревизионния акт относно наличие на укрити приходи или доходи за дружеството са опровергани, поради което е отменил РА в й част. Решението е обосновано с оглед на събраните доказателства и поради това е законосъобразно. Доказателствената тежест в съдебното производство по ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК е следната: в тежест на органите по приходите е да установят алтернативното наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност. Не е било спорно и е установено по делото, че сумата от 1 000 000 лв. реално е постъпила в касата на дружеството през 2007 г., внесена от собственика на капитала Стоян Колев и осчетоводена като заемни средства, представляващи вноски на собственика. Налице е облигационно отношение между ревизираното дружество и едноличния собственик на капитала като ФЛ. Договорът за заем е неформален и реален и влиза в действие от момента на предаване на сумата, в случая - на внасянето й в касата на дружеството. Счетоводно операцията е оформена надлежно. Доказва се наличие на съвпадащи насрещни волеизявления за сключване и действие на договора, имащ двустранен и неформален характер. От страна на заемодателя Мария Стоянова волеизявлението е изразено чрез внасяне на сумата чрез ПКО в касата на дружеството. От страна на заемателя - дружеството е налице приемане на вноските, които като заемни средства са намерили отражение в изменение на капитала на дружеството. Така събраните доказателства не са оспорени като такива от приходните органи, приети са по делото, проверени са от неоспорената експертиза и се ползват с материална доказателствена сила. Същите имат достоверна дата и са надлежни доказателства по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 4 ДОПК. Фактическият извод, който следва е, че през 2007 г. едноличният собственик на капитала на "Скът" ЕООД е направил допълнителна парична вноска в размер на 1 00000 лв., имаща характер на заем, който е приет и получен от ревизираното лице. Законосъобразно е прието, че допълнителната парична вноска не представлява приход за дружеството предвид т. 2 НСС 18 "Приходи", не представляват и обичайна стопанска дейност за предприятието. Съответно подлежащите на връщане средства като допълнителна парична вноска не дават отражение върху финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2007 г. Предвид установения произход на внесените средства, дадени в заем като допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, не е налице укрит приход или доход за дружеството. Няма каквито е да било данни, че тази сума е получена на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. В тази връзка се отбелязва, че при извършената проверка и предвид констатациите по РД и РА не са установени за 2007 г. разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Пак от там е видно и не е спорно, че дружеството е водило редовна счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч, при което по аргумент за противното от чл. 55, ал. 2 ТЗ записванията в търговските книги имат редовна доказателствена материална сила, в частност относно записванията за внесената допълнителна парична вноска през 2007 г. Доказан е произхода на внесените средствата от едноличния собственик на капитала. Същият, като физическо лице, не е ревизирано лице, поради което произходът на неговите средства, независимо че надлежно е доказан, е ирелевантен в това производство. Твърдението за необоснованост на доходите и средствата на собственика на капитала с оглед размера на паричната му вноска би било от значение при ревизия на едноличния собственик като физическо лице по ЗОДФЛ. Освен това, при липса на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. В тази връзка следва да се ценят неоспорените частни диспозитивни документи, въз основа на които се установява получени суми от Мария Стоянова по договор за заем с Г. Димитров през 2007 г. в размер на 1 000 000 лв., представляващи заемни средства в размер аналогичен от внесения от нея в касата на дружеството. Ирелевантно за същността на настоящия спор е произхода на средствата дадени в заем от Г. Димитров. Неоснователно е възражението в жалбата на касатора, че не са предприети действия по връщането на получените в заем средства от ЕООД на ФЛ- едноличен собственик. Съгласно чл. 134, ал. 3 ТЗ, допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството, като за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. Те представляват особена форма на кредитиране на дружеството. С внасяне на допълнителната парична вноска дружеството става длъжник на вносителя - едноличен собственик на капитала, а последният е кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска, като вноската подлежи на връщане, освен ако не вносителя не се е отказал от връщането й. От събраните доказателства се установи, че сумата от общо 1 000 000 лв. е внесена от собственика на капитала което по съществото си е договор за заем, като заемополучателя следва да върне заетата сума. След като не е уговорено изрично срока и начина на връщане, следва да се съобразят общите разпоредби на ЗЗД, именно чл. 249, ал. 2 " Ако времето или целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта". Видно от данните по делото, няма изрична уговорка относно условията - начин и срок за връщане на заема, поради което същите са въпрос на вътрешни отношения между заемодателя и заемателя и въпроса дали е връщан заема изцяло или отчасти, би имал значение ако не е установен произхода на средствата по заема, което по горните съображения понастоящем не е налице. Дадените в заем парични средства съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ТЗ представляват временно финансиране и безспорно подлежат на връщане, а съгласно характера на договора за заем дадените в заем суми подлежат на връщане съгласно условията в договора, поради което е и налице задължение на дружеството да ги върне. Едноличния собственика на капитала не е престанал да бъде кредитор на дружеството, защото не е настъпил правният ефект на изтекла погасителна давност, не съществува друго основание за преценка на вземането като безнадеждно. Поради това невръщането на заема само по себе си и без други доказателства в тази насока не може да наведе довод за намерение в ревизираното лице да укрива приходи по начин, по който е констатиран с РА. Предвид изложеното обжалваното решение, с което е отменен ревизионния акт по ЗКПО за 2007 г. се явява правилно и обосновано. Съдебният състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС-Бургас за неоснователност на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая ЗКПО и ЗЗД. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи и като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение