Решение № 588 от 8.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2009 г.

Решение № 588 от 8.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2009 г., II г. о., докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). И. Л. Л. от гр. Д. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 457 от 10.01.2008 г. по гр. в.. д. Nо 802/2006 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 256 от 4.10.2006 г. по гр. д. Nо 288/2006 г. на Димитровградския районен съд по отхвърлените положителни установителни искове за собственост, заявени на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу О. Д. и търговско дружество "Й" О. гр. Д.. Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответниците по касация. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените положителни установителни искове за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), приемайки, че въпреки наличието на решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността на земеделски земи, реституционната процедура е може да породи вещно-правни последици, след като възстановените земеделски земи се намират в строителните граници на града, извършено е отчуждаване по ЗПИНМ преди обобществяването на собствеността в блок на ТКЗС, а в последствие като държавна собственост терена и постройките са надлежно включени в капитала на търговското дружество- ответник. За пълнота на изложението и с оглед на тезата на жалбоподателката- въззивник, е разгледана и хипотеза на включване на земите в ТКЗС, но отново е приета неприложимостта на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ поради преотреждането на земеделската земя за обществено мероприятие. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно. Релевираните основания за отмяна са неоснователни. Съдебното исково производство е образувано по иска на И. Л. Л. срещу О. Д. и "Й"О. гр. Д. да бъде признато за установено, че тя е собственик, на основание реституция по ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот- 920 кв. м. бивша нива, понастоящем имот Nо 3769 по КП на гр. Д. от 1951 г. Като наследник на покойния Л. М. Л. / п. 1963 г./, със съдебно решение Nо 134 от 28.02.2001 г. по адм. д. Nо 1301/2000 г. на РС Д., на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е била възстановена собствеността на 920 кв. м., имот 3769 по КП на гр. Д. от 1951 г.. В последствие на наследниците на Л. Л. е издадено Решение на ПК - Димитровград /ОбСЗГ/ Nо 28244-б от 11.03.2002 г., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността на имот от 920 кв. м., находящ се в строителните граници на града, част от имот пл. Nо 3769 по КП на града от 1996 г.. По искането на наследниците на Л. Л. е постановен отказ на Кмета на О. Д. за попълване на кадастралната основа на кв. 166, парцел ****span>II отреден за "О" с възстановения по ЗСПЗЗ имот, след като съставения констативен акт от 8.04.2002 г. на основание чл. 86а ППЗТСУ е оспорен от ответника " текстил" О., заявил претенции за собственост, на основание закупен терен на ПЕК- Д. При данните по делото, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че процесните 920 кв. м., като част от имот пл. Nо 3769 по КП от 1998 г., падат в строителните граници на града, в терен от 19.5 дка, застроен със сгради-склад временно строителство, цех конфекция, моделиерна, цех преподготовка, сграда автотранспорт, павилион и трафопост. На базата на категоричните данни, че имотът е предоставен за ползване на Завода за полиестерна коприна- Д., в последствие включен като ДМА в капитала на "Т" ЕАД гр. Д., регистрация по ф. д. Nо 33/1991 г. на Хасковския ОС и продаден на ответното търговско дружество- договор за покупко-продажба от 9.02.1998 г., въз основа на Заповед Nо 243/29.05. 1998 г. на Министъра на финансите за преминаване на имотите в собственост на купувача "Й" О., и на база изслушаната съдебно-техническа експертиза за данните за регулационни статут на имота, въззивният съд е направил законосъобразния, логичен и обоснован извод, че процесният имот, като част от терен, собственост на ответника, няма статут на земеделска земя и разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ са неприложими. Неоснователно с касационната жалба се поддържа довод за необоснованост на изводите на съда и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда, че имотът не е внесен от наследодателя Л в блок на ТКЗС, се базира на данните за влезлия в сила регулационен план на гр. Д. към 1951 г., обособяването на процесния терен като самостоятелна териториална единица- имот пл. Nо 3769 / и по твърденията в самата искова молба/, предполагаща процедура по отчужден по реда на ЗПИНМ, т. е. преди колективизацията на земеделските земи. Реституцията на земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ може да бъде проведена само и доколкото страната ищец, легитимираща се като собственик на основание решение на ПК по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ установи по категоричен начин, при оспорването на този факт от ответника по делото, че имотът, чиято собственост е възстановена като бивша земеделска земя, находяща се в строителните граници на града/ урбанизирана територия/ безспорно е била внесена в блок на ТКЗС и към този момент е била собственост на наследодателя. Данните по делото сочат, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като вменил именно на ищцовата страна тежестта на доказването на този факт, а при липсата на доказателства е приел, че същият не е доказан и страната не може да черпи последиците му за спора. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил практиката на съдилищата по приложение на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Разпоредбата на закона би намерила приложение при условие, възстановената земеделската земя, попада в урбанизирана територия, застроена с незаконни сгради, но регулационните промени са настъпили след внасяне на земите в ТКЗС и няма акт на органите на държавно управление за трансформиране на правото на собственост от кооперативна в държавна, отредена за конкретно мероприятие. Доколкото по делото е установено, че имотът след промяна на характера на собствеността, преди влизане в сила на реституционните закони от 1991-1992 г., е бил предоставен за стопанисване и оперативно управление на държавно предприятие, а в последствие при преобразуването на държавното предприятие във държавна търговско дружество този терен е заприходен като ДМА на фирмата / дружеството/, то правилно е прието, че разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не може да намери приложение, при конкуренцията на основания - чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия