Решение № 12805 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7835/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу Решение 21034/18.06.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 2714/2025 г. С обжалваното решение е отменена Заповед ЧР-01-3/06.01.2025 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено временното преназначаване на Н. Г. З.; Министерството на правосъдието е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че в заповедта не са посочени фактически основания, които да обосновават необходимостта от прекратяване на временното преназначаване. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, относно реда и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 81б и чл. 82а от Закона за държавния служител (ЗДСл.), като подробно разяснява какво уреждат тези две законови хипотези. Излага съображения, че в Заповед ЧР-01-3/06.01.2025 г. на министъра на правосъдието са изложени както фактическите, така и правните основания за издаване на заповедта и, че не е налице превратно упражняване на власт. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Маринова, юрк. Христов, юрк. Соколова. Ответникът по касация Н. Г. З. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Чюбатарова-Николова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: Н. Г. З. първоначално е заемал длъжността служител по сигурността на информацията в звено Сигурност на Министерство на правосъдието. Със Заповед ЧР-01-97/04.04.2023 г. на министъра на правосъдието е преназначен, на основание чл. 82а, ал. 1 и ал. 2, чл. 67, ал. 5, т. 6 от ЗДСл., на длъжността главен секретар на Министерство на правосъдието, за срок до 4 години, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 05.04.2023 г. На 06.01.2025 г. е сключено тристранно споразумение между министъра на правосъдието, министъра на околната среда и водите и П. С. за временно преместване на служителя С. на длъжността главен секретар в Министерство на правосъдието, за срок до 4 години, считано от 06.01.2025 г. Издадена е Заповед 2/06.01.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с която, на основание чл. 81б, ал. 2 от ЗДСл и сключеното споразумение, е преместен временно П. С. от длъжността началник на отдел Администриране и нередности в Главна дирекция Оперативна програма Околна среда към Министерството на околната среда и водите на длъжност главен секретар на Министерство на правосъдието, за срок до 4 години. Изготвена е докладна записка от В. Шишман, директор на Дирекция Управление на човешките ресурси в Министерство на правосъдието до министъра на правосъдието, с която записка са представени проектите на заповеди за прекратяване на временното преназначаване, на основание чл. 82а от ЗДСл., на Н. З. и на В. Ж. и заемане на предишните длъжности. На 06.01.2025 г. е издадена процесната заповед, с която е прекратено временното преназначаване на Н. Г. З. на длъжност главен секретар в Министерство на правосъдието, считано от 06.01.2025 г. и е разпоредено служителят да заеме предишната си длъжност служител по сигурността на информацията в звено Сигурност на Министерство на правосъдието. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, тъй като министърът на правосъдието е орган по назначаване по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗДСл. Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма, но в нея, освен правни основания, не са посочени фактически такива, които да обосноват необходимостта и целесъобразността на извършеното преназначаване. Посочил е, че заповедта не е мотивирана. Формално и неясно като основание на оспорения акт е позоваването на сключено тристранно споразумение, на основание чл. 81б ЗДСл., между министъра на правосъдието, министъра на околната среда и водите и П. С. за временно преместване на служителя на длъжността главен секретар в Министерство на правосъдието, за срок от 4 години, считано от 06.01.2025 г. Посочил е още, че в конкретната заповед няма препращане към писмен анализ, който да е обективиран в доклад или записка, изготвени в административното производство и в който да са посочени фактическите обстоятелствата, мотивирали ответника при издаването на оспорения акт. Какво е наложило преместване на служител от друга администрация на мястото на жалбоподателя остава напълно неясно. Не може да се установи дали преместването е с цел подобряване функционирането на администрацията, не може да се установи каква е целта на това преместване изобщо и дали тя съответства на целта на закона. Приел е, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че прекратяването на временното преназначаване е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. Упражняването на правомощията обаче, следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й. При наличие на оперативна самостоятелност съдът трябва единствено да провери дали при издаване на заповедта органът е действал в изпълнение на свои правомощия по оперативна самостоятелност, съответно отклонил ли се е от тези правомощия, нарушавайки приложими императивни норми на закона и преследваната с тях цел. Извел е извод, че при липсата на мотиви, защо е необходимо прекратяване на временното преназначаване и при положение, че към датата на прекратяването не е изтекъл четиригодишният срок на временното преназначаване, органът е упражнил превратно правомощията си и прекратяването е в разрез с принципите на последователност, предвидимост и съразмерност. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти съдът е достигнал до правилния извод, че оспорваната заповед е незаконосъобразен административен акт. Изводите му са логични и последователни, изведени след правилен анализ на събраните по делото доказателства, поради което доводът в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано, са неоснователни. Конкретни нарушение на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което този му довод е бланкетен и предвид чл. 218 АПК съдът не дължи служебна проверка за наличието на такива нарушения. Обжалваното решение е в съответствие с материалния закон, поради което и доводът в касационната жалба, че е налице касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, е неоснователен. Правилни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при липса на изложени мотиви, защо е необходимо прекратяване на временното преназначаване, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 82а, ал. 1 и 2 ЗДСл. с писмено съгласие на държавния служител той може да бъде преназначен за срок не по-дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. След изтичане на срока по ал. 1 държавният служител заема предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. В теорията и практиката се приема, че временното преназначаване дава възможност на органа по назначаването за бързо разрешаване на практически проблеми, особено в случаите когато е необходимо назначаването на служител на ключова за съответната администрация позиция. Причините, поради които на свободна позиция има нужда да бъде временно преназначен служител може да са много и различни длъжността е свободна овакантяване на длъжността, продължителен отпуск на титуляра, временно преместване на титуляра в друга администрация, изпълняване от титуляра на длъжност в институция на Европейския съюз и др. Законът предвижда максимален срок на временното преназначаване 4 години, като с оглед спазването на изискването за стабилитет на служебното правоотношение (чл. 81 ЗДСл) е необходимо, още при издаването на заповед за временно преназначаване, да бъде посочен срокът на същото или най-малкото основанието ,при настъпването на което временното преназначаване ще бъде прекратено примерно назначаване на титуляр, завръщане на титуляра и др., в зависимост от причината за временното преназначаване. Изпълняването на това изискване е гаранция, че административният орган ще упражни правата си при спазване на принципа на последователност и предвидимост. В случаите, в които в заповедта за временно преназначаване не е посочен срокът на същото, е необходимо и задължително да бъдат мотивирани причините, поради които временното преназначаване се прекратява, за да може да се провери дали органът, действайки в условията на оперативна самостоятелност, упражнява правата си разумно, добросъвестно и справедливо, и дали административният акт и неговото изпълнение засягат правата и законните интереси на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден. В процесния случай при временното преназначаване на Н. З. не е посочен срокът на това преназначение. Посочен е само максималният законов срок до 4 години, с уточнението, че той тече считано от датата на назначаването. Поради тази причина, след като органът по назначаването иска едностранно да прекрати това временно преназначаване, преди изтичане на максимално предвидения в закона срок, което е в оперативната му самостоятелност, то той дължи излагане на мотиви кое налага прекратяването. Правилно решаващият съд е посочил какво проверява съдът при обжалване на административен акт издаден от административен орган при условията на оперативна самостоятелност, като към мотивите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В случая както правилно е посочил и решаващият съд мотиви, които да обосновават защо е необходимо преназначаването не са изложени от органа в процесната заповед. Видно от изложеното в административния акт се препраща към сключеното, на основание чл.81б ЗДСл., тристранно споразумение между министъра на правосъдието, министъра на околната среда и водите и П. С. за временно преместване на служителя на длъжността главен секретар в Министерство на правосъдието. От изложеното в това споразумение не се разбират причините, поради които се налага прекратяване на временното преназначаване на един служител, за да бъде временно преназначен друг служител, при това от друга администрация, и то отново за срок до 4 години. По делото са налични доказателства, че П. С. е подал заявление за преназначаването му на длъжността главен секретар в Министерството на правосъдието, при условията на чл. 81б, ал. 1 ЗДСл, което е от 27.12.2024 г. Изготвена е Докладна записка 94П-205#1/31.12.2024 г. от директора на Дирекция Управление на човешките ресурси в Министерство на правосъдието и е сключено тристранно споразумение на 06.01.2025 г. В нито един от тези документи няма изложени съображения, защо е необходимо прекратяването на временното преназначаване на Н. З.. Такива не са посочени и в Докладна записка 92-34-3/06.01.2025 г. на директора на Дирекция Управление на човешките ресурси в Министерство на правосъдието изготвена именно във връзка с необходимостта от прекратяване на временното преназначаване. Проверката на съда при оспорване на заповед за прекратяване на временно преназначаване включва винаги и проверка дали органът по назначаването не е упражнил превратно своите правомощия, като тази проверка е свързана с преценка дали е спазена целта на закона. При липсата на ясни и конкретно изложени от органа съображения, какво е наложило прекратяване на временното преназначаване на Н. З. следва да се приеме, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на целта на закона. Както правилно е посочил и решаващият съд остава напълно неясно какво е наложило преместване на служител от друга администрация на мястото на жалбоподателя. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1200 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие 148611 от 10.11.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение