Решение № 15487 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2016 г.

Решение № 15487 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11013/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет Д. срещу решение № 151 от 13.07.2016 г. постановено по адм. д. № 143 по описа за 2016 г. на Административен съд - К.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иск а се отмяната му. Ответникът - прокурор при Районна прокуратура Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Административен съд - К. е отменил по протест на Прокурор при РП - Д., т. 15 от Тарифа към Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на О. Д., приета с решение № 102/27.06.2014 г. по протокол № 11 от 27.06.2014 г. на Общински съвет - Д.. В мотивите на съдебния акт са развити съображения, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен за това орган, при спазване на изискванията за форма, мотиви и спазване на административнопроизводствените правила. Същата обаче противоречи на нормативния акт от по-висока степен, т. е. на закона. Предмет на оспорване е била т. 15 от Тарифа към Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на О. Д., приета от ОС - Д. с Решение № 102/27.06.2014 г. С изменението, чието съдържание е: " Г. втора: § 18 В Тарифа /Списък с видовете услуги и цени за тях/ към Наредба за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на О. Д., т. 15 се изменя и придобива следното съдържание: В т. 15. Издаване на разрешително за разкопаване на улици и тротоари - 20 лв." се въвежда такса на посоченото основание. За да отмени оспорения текст от Наредбата, съдът е приел, че изискването за събиране на посочената такса не се съдържа в закона, а същата се въвежда с подзаконов нормативен акт. Решението на АС - К. е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е посочил в мотивите на решението си, че в чл. 6, ал. 1, б. "а" - "к" от ЗМДТ изчерпателно са установени видовете такси, които общината събира. Сред видовете такси не е посочена такса за "издаване на разрешително за разкопаване на улици и тротоари". Като е определил такса за издаване на разрешително за разкопаване на улици и тротоари, ОС е установил вид такса, каквато законодателят не е установил със закон, а тя е различна от посочените в чл. 6, ал. 1 такси. С подзаконов нормативен акт е недопустимо да се създават императивни норми за заплащането на цена за право на разкопаване на улици и тротоари, като постоянен финансов източник в полза на О. Д.. В този смисъл т. 15 от Тарифа към Наредбата се явява незаконосъобразна и като такава ще бъде отменена. Следва да бъде споделено становището на представителя на Върховната административна прокуратура, изразени в съдебно заседание, че съгласно чл. 72 от Закона за устройство на територията, работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършва въз основа на разрешение за строеж. При тази законова регламентация, незаконосъобразно е в номенклатурата на техническите услуги, предоставяни от община Д. предвиждането на такава по "издаване на разрешително за разкопаване на улици и тротоари", тъй като такова разрешение, различно от разрешението за строеж, не е предвидено от ЗУТ, както и в ЗМДТ не е предвидена такса за разрешение за разкопаване на улици и тротоари. С оглед изложеното, решението на АС Кюстендил следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд