Решение № 11153 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на "Югоизточно държавно предприятие" ДП Сливен, с ЕИК 201617654, със седалище в гр. Сливен, ул. "Орешака" 15А, представлявано от директора инж. Д. Р., чрез процесуален представител юрк. Д. Илчев, срещу Решение 1176/13.06.2024 г., постановено по адм. дело 195/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Сливен, с което е отхвърлена жалбата против Решение от 21.03.2024 г. на Ръководителя на Управляващия орган (УО) по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) 2014 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по Договор 254/09.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане участник ДЗЗД "ИНТЕР-ФОРЕСТ", на стойност 81 830,00 лева без ДДС, в частта по втората и третата нередности.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото оспорване, и по-специално не е разгледал описаната в акта под номер IV нередност, въпреки че е бил надлежно сезиран с подобно искане. В подкрепа на тезата си излага, че действително в уточнението към жалбата като предмет на обжалване са обособени нередностите по т. II и т. III, но в същото изявление не е посочвано изрично, че нередността по т. IV не се оспорва, а индиция за това, че съдът се е сезирал и по нея, е фактът, че определеният размер на дължимата държавна такса за образуване на производството е изчислена при съобразяване на материалния интерес, включващ стойността и на тази нередност. Намира също, че съдът е постановил решението си без да се произнесе по многобройните доводи и възражения на жалбоподателя.

По същество излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция по отношение на всички нередности, установени с акта, освен по първата. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения, както следва:

1) на чл. 59, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата);

2) на чл. 59, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, и

3) на чл. 107, т. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 54, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с ПМС 73 от 5.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. (Правилника/ППЗОП) и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирани като нередност по т. 14 Приложение 1 към Наредбата.

Противопоставя се на заключението на съда за наличие на елементите от състава на нередностите, свързани с приложението на чл. 64, ал. 1, т. 6 и т. 9 ЗОП (първите две от посочените по-горе), с аргумент, че обратно на формулираните от ръководителя на УО (РУО) съображения, потвърдени и от решаващия състав на АС Сливен, възложителят не е поставил ограничителни изисквания досежно начина на доказване на критериите за подбор. Твърди, че са спазени предписанията на чл. 64, ал. 1, т. 4 и т. 9 ЗОП, като предвидените в документацията доказателства са изискани единствено от избраните за изпълнители по съответните обособени позиции участници преди сключването на договор с тях, а не от всички останали икономически оператори на етап подаване на оферти. Поддържа, че съдът не е съобразил описаната в чл. 67, ал. 5 ЗОП възможност възложителят да изисква по всяко време след отварянето на заявленията за участие или офертите представяне на всички или част от документите, чрез които се доказва информацията, посочена в ЕЕДОП. Намира, че подходът да се изискват документи, удостоверяващи професионалната компетентност на лицата в екипа на изпълнителя, качеството на техническото оборудване и параметрите на изискуемите лични предпазни средства отговаря и на предписанието на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗОП, според чийто текст договорът с избрания изпълнител се сключва при условие че избраният за изпълнител участник извърши съответна регистрация, представи документ или изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя в условията на обявената поръчка. В допълнение сочи, че изброяването на възможните документи в документацията не е лимитативно, дори са използвани средства на речта като израза "друг еквивалентен документ" и глагола "може", което опровергава тезата на административния орган за недопустимо ограничаване в средствата за установяване на релевантните факти. Относно изисканата справка за декларирани данни по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) поддържа, че това е документът, който предоставя актуална информация за наличието на сключени трудови договори към конкретен момент във времето. В заключение застъпва теза, че РУО не е съобразил спецификата на възлаганата дейност и множеството нормативни изисквания към техниката и персонала, участващи в изпълнението й.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., в открито съдебно заседание и чрез главен експерт Й. Тодоров, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата против Решение от 21.03.2024 г. на РУО на ОПОС 2014 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор 254/09.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане участник ДЗЗД "ИНТЕР-ФОРЕСТ", на стойност 81 830,00 лева без ДДС.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "Югоизточно държавно предприятие" ДП Сливен, е бенефициер по сключен с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) Д-34-64/08.12.2022 г., по процедура BG16M1OP002-3.035 "Подобряване природозащитното състояние на горски природни местообитания и подпомагане на екосистемните услуги, предоставяни от горите, чрез прилагане на лесовъдски практики и залесяване".

За разходване на средствата по така сключения договор "Югоизточно държавно предприятие" ДП Сливен е провело процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Възлагане на лесокултурни дейности в горски територии държавна собственост, предоставени за стопанисване на "Югоизточно държавно предприятие" ДП, финансирани със средства по процедура BG16M1OP002-3.035 "Подобряване природозащитното състояние на горски природни местообитания и подпомагане на екосистемните услуги, предоставяни от горите, чрез прилагане на лесовъдски практики и залесяване" по приоритетна ос 3 "Натура 2000 и биоразнообразие" на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г.", а именно: "Механизирана почвоподготовка, залесяване и отглеждане на горски култури, находящи се в териториалния обхват на ТП "ДГС Тунджа", без обособени позиции.

В резултат на проведената процедура, с избрания за изпълнител участник ДЗЗД "ИНТЕР-ФОРЕСТ", е сключен Договор 254/09.10.2023 г., на стойност 81 830,00 лева без ДДС

Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че са допуснати общо четири групи нарушения, съставляващи отделни нередности съгласно Наредбата за посочване на нередности.

На първо място, е констатирано, че обявлението за обществената поръчка е изпратено за публикуване на 21.06.2023 г., а като краен срок за подаване на оферти е посочена датата 13.07.2023 г. и часът 23:59.

Прилагането на съкратеният срок по чл. 74, ал. 4 ЗОП е обосновано със следните обстоятелства:

1) според т. 18 от Насоките за кандидатстване по процедурата максималният срок за изпълнение на дейностите по проекта е не по-късно от 31.12.2023 г.;

2) към момента на кандидатстване бенефициерът следва да е обявил обществените поръчки за възлагане на дейностите, които планира да се извършват от външен изпълнител, като отчита срока за допустимост на разходите - 31.12.2023 г.;

3) за постигането на заложения по проекта индикатор е необходимо, дейностите свързани с услугите за почвоподготовка, залесяване, ЛКМ и др., да започнат на възможно най-ранен етап, предвид техният сезонен характер, извън който същите не могат да бъде реализирани;

4) основната цел на процедурата, свързана с подобряване природозащитното състояние на горски природни местообитания и подпомагане на екосистемните услуги, предоставяни от горите в изпълнение на ключов ангажимент "Засаждане на три милиарда нови дървета в ЕС при пълно зачитане на екологичните принципи" по Втори стълб: Възстановяване на природата в ЕС на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., а оттам и на специфичната цел "Подобряване на природозащитното състояние на видове и местообитания от мрежата Натура 2000" на приоритетна ос 3 на ОПОС 2014 - 2020 г. чрез подобряване на природозащитното състояние на горските природни местообитания и подпомагане на екосистемните услуги, предоставяни от горите чрез прилагане на лесовъдски практики и залесяване в и извън мрежата Натура 2000, могат се постигнат при стартиране на горепосочените дейности в рамките на настоящата календарна година.

Според проверяващите в случая липсват предпоставките, позволяващи на възложителя да приложи съкратен срок за подаване на оферти съгласно чл. 74, ал. 4 ЗОП, т.к. не е налице състояние на неотложност, налагащо спешно възлагане на поръчката. Като аргумент в подкрепа на застъпената теза е посочено, от една страна, че възложителят е бил наясно със съдържащите се в Насоките правила, в т.ч. и тези за срока, в който разходите се възприемат за допустими, доколкото този документ е утвърден и известен за бенефициера още от 01.08.2022 г.; а от друга, според Насоките обществените поръчки за тези дейности е следвало да са били вече обявени към момента на провеждане на настоящата. Описаните факти според проверяващите са довели до нарушение на чл. 74, ал. 4, във връзка с ал. 5 ЗОП, респ. до нередност по т. 4.1, б. "г" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по сключения договор за обществена поръчка.

На следващо място, е установено, че възложителят е предвидил за доказване на техническото оборудване верижен трактор с минимална мощност до 75 к.с. и колесен трактор с минимална мощност до 300 к.с., да се представя декларация (чл. 64, ал. 1, т. 9 от ЗОП) за техническото оборудване и следните документи към нея:

"- документи за регистрация, съответно за промяна на регистрацията, на одобрения тип техника по реда на Наредба 2/03.02.2016 г. за условията и реда за регистрацията на техниката по ЗРКЗГТ или еквивалентен, във връзка с Регламент (ЕС) 167/2013 заверени копия;

• талон за преминал годишен технически преглед (ГТП) пред Областна дирекция "Земеделие" и/или КТИ (когато е приложимо), съгласно Наредба Nє 3 от 3.02.2016 г. за извършване на технически прегледи на техниката по ЗРКЗГТ- в сила към датата на провеждане на процедурата или еквивалентен, във връзка с Регламент (ЕС) Nє167/2013- заверени копия.

• при заявено от участника използване на одобрен тип горска техника различен от тип "трактор" и/или друг тип техника, като участникът представя доказателства за техническите възможностите на заявеното техническото оборудване (техника) или еквивалентни, във връзка с Регламент (ЕС) Nє167/2013, съобразно операциите, които машината може да изпълнява: посочва се вида на дейността, която може да изпълни и параметрите на производителността й, когато е приложимо."

Отделно от горното, към предвидените лични предпазни средства са поставени следните изисквания за качество:

"Защитното облекло да не е с видимо нарушена цялост на материята, и да бъде с качество, състав и брой, според приложимостта за съответната дейност: - защитен панталон - за защита срещу механични въздействия - съдържа "вложки" с контрастен цвят и със защита от срязване; - сигнално яке - покрито със сигнален цвят. Якето да не бъде с видимо износено и с видимо нарушена цялост; - сигнална жилетка - да не боде с видимо нарушена цялост. ЗАБЕЛЕЖКА: Участникът може да осигури за своите работници или само яке или само сигнална жилетка. - предпазни ръкавици - да не са с видимо нарушена цялост на материята, която да позволява допир с открити части на дланта, пръстите и китката на ръката; - работни обувки - да бъдат обезопасени с подсилена подметка; с височина покриваща глезена на крака с допълнително защитно "бомбе"; - Работни каски - да не бъдат с нарушена цялост; да бъдат оборудвани с антифони и визир; да не бъдат с изтекъл срок на годност от датата на производството им, с оглед способността на пластмасовата материя да "старее". Срокът на годност на пластмасата на работната каска е 5 (пет) години.

Работното оборудване трябва да бъде по вид, брой и комплекти съобразно броя на заетите работници и/или служители, включително и ЛПС."

За доказване на изискванията към предпазните средства е предвидено да се представят следните документи - заверено копие на платежен документ - фактура, или договор за наем, или договор за лизинг или друг еквивалентен и съответен документ, като в случай че бъде представен договор за наем, той трябва да бъде със срок не по-кратък от срока за изпълнение на дейностите по поръчката, посочен от възложителя, и следва да притежава всички правни белези за наема, съгласно действащото българско законодателство.

Според проверяващите посочените обстоятелства според регламентацията в ЗОП се доказват единствено чрез декларация от участника, поради което всеки друг изискан документ, както е в случая, е недопустим. Отделно, възложителят е смесил различни по своя характер институти, с което е ограничил неправомерно конкуренцията. Отчетено е нарушение на чл. 59, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор.

На следващо място, е констатирано, че за доказване на професионалната компетентност на техническото лице за контрол на качеството е предвидено да се представя освен Списък на лицата по чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗОП, и: "заверено копие от справка за декларирани данни по чл. 62, ал. 3 от КТ, издадена от ТД НАП за действащ/и трудов/и договор/и на лицето/а по чл. 235 от ЗГ, което/то е/са включено/и в състава на изпълнителя, съгласно чл. 242, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Справката следва да е издадена не по-рано от десет (10) календарни дни, считано от датата за сключване на договора за изпълнение."

Според контролните органи изисканата справка не е относима към професионалната компетентност на лицето, поради което е в противоречие с чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗОП и се явява недопустим документ за доказване на поставения критерий за подбор. Изведено е заключение за нарушение на чл. 59, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 6 и чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор.

На последно място, е направена констатация и за нарушение на чл. 107, т. 1, вр. чл. 67, ал. 1 ЗОП, вр. чл. 54, ал. 8 ППЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, изразяващо се в допускане на участник, чиято оферта не съответства на изискванията на възложителя, до етап разглеждане на техническото му предложение. Според проверяващите нито в ЕЕДОП-а на избрания за изпълнител участник ДЗЗД "ИНТЕРФОРЕСТ", нито в ЕЕДОП-ите на дружествата, от които се състои той "АЛФА ПИ ФОРЕСТ" ООД и "ИНТЕРЛЕСОМАТ-КОМПАНИЯ" ЕООД, се съдържа декларация, че предоставяните от тях лични и предпазни средства отговарят на изискванията на възложителя, записани в Раздел V от документацията за участие по процедурата. Нарушенията са квалифицирани като нередност по т. 14 Приложение 1 към Наредбата, за което е предложена финансова корекция в размер на 25%.

След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор 254/09.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане участник ДЗЗД "ИНТЕР-ФОРЕСТ", на стойност 81 830,00 лева без ДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон решаващият състав е концентрирал спора до констатациите за нарушения на чл. 59, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредба за посочване на нередности, и на чл. 59, ал. 3, във връзка с чл. 64, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 2, ал. 2, изр. 2-ро ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. По същество АС - Сливен е приел, че и двете групи нарушения обосновават упражнената от РУО разпоредителна власт, доколкото възложителят е изискал писмени доказателства за установяване съответствието с критериите за подбор, които са различни от документите, изчерпателно изброени в закона като способи за удостоверяване на съответните факти и обстоятелства. Така за доказване на декларираното техническо оборудване законодателят императивно е предвидил прилагане на декларация, което прави всички изискани документи, свързани с регистрацията и техническата годност на съответните пътни превозни средства, недопустими. Аналогично, в противоречие с императивното правило на чл. 58, ал. 3 ЗОП е и изискването на справки от Националната агенция за приходите (НАП), т.к. способът за доказване на професионалната компетентност на лицата от екипа на изпълнителя е предвиденият в чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗОП списък, ведно с доказателства за професионалната компетентност.

По изложените съображения АС - Сливен е отхвърлил жалбата против атакуваното от "Югоизточно държавно предприятие" ДП Сливен волеизявление на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., в частта по втората и третата нередности.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 АПК определя съдържанието на съдебното решение. Ролята на всеки един от посочените в нормата реквизити е различна и затова несъобразяването им води до различни правни последици. В този смисъл липсата на най-съществената част от съдебното решение, а именно какво постановява съдът (Вж.: чл. 172а, ал. 1, т. 6 АПК), прави акта нищожен, т.к. не е налице валидно формирана воля на правораздавателен орган. От своя страна, непроизнасянето по разноските (Сравн.: чл. 172а, ал. 1, т. 7 АПК) открива възможността за иницииране на производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, но не се отразява на валидността на решението.

Освен да облече волята си по указания в чл. 172а, ал. 1 АПК начин, съдът е длъжен да я мотивира, като разкрие конкретните съображения, довели до този правен резултат. Изискването за мотивираност е заложено в Конституцията на Република България (КРБ/Конституцията) Вж.: чл. 121, ал. 4 КРБ, и е доразвито в чл. 172а, ал. 2 АПК. Според текста на посочената норма от Кодекса, съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и съответните правни изводи. Този анализ не трябва да е формален, а да позволи запознаване с правния силогизъм, използван при формиране на правната воля на съда, защото именно тези съображения предопределят процесуалното поведение на страните, от една страна, а от друга чрез тях се извършва касационната проверка на съдебния акт. Последното логично категоризира нарушението на правилото за мотивираност на съдебното решение като порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, в каквато насока е еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя. Неразкритата воля на съда прави проверката по реда на чл. 208 и сл. АПК обективно невъзможна и затова винаги съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В случая, както правилно сочи касаторът, при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал именно съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против Решение от 21.03.2024 г. на УО на ОПОС 2014 2020 г., с което поради установени нарушения по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи, представляващи средства от ЕФСУ, по Договор 254/09.10.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане участник ДЗЗД "ИНТЕР-ФОРЕСТ", на стойност 81 830,00 лева без ДДС.

Цитираното решение съставлява акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция за четири групи нарушения, първата от които квалифицирана като нередност по т. 4.1.,б."г" Приложение 1 Наредбата, втората и третата по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата, и четвъртата по т. 14 Наредбата. Доколкото първите три нередности обосновават определянето на финансова корекция в размер на по 5% от допустимите разходи по засегнатия договор, а за последната е предвиден процентен показател от 25%, при съобразяване с принципа за некумулиране на процентни показатели, закрепен в чл. 7 Наредбата, е определена една обща финансова корекция от 25% върху допустимите разходи по засегнатия от нарушенията договор. В този смисъл, независимо че обстоятелствената част на решението на РУО е обособена в четири части, съответни на четирите различни групи нарушения, чиито елементи са анализирани и мотивирани поотделно от административния орган, те не притежават характер на самостоятелни волеизявления, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, а само разкриват позицията на административния орган по отношение на предпоставките за определяне на финансова корекция, без да изразяват волята му по упражняване на правомощието по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, какъвто характер има единствено разпоредителната част на атакувания индивидуален административен акт. Следователно изявлението на жалбоподателя, че оспорва акта по отношение на едно или друго нарушение (респ. нередност) от акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, практически не означава частично десезиране на съда, както е приел решаващият състав в случая, а показва единствено съгласието с изводите на административния орган по съответните фактически и правни твърдения. Частичното оспорване на мотивите на акта категорично не освобождава съда от задължението да обсъди волеизявлението в цялост, както по отношение на фактите, така и по отношение на правните изводи на издателя му. Затова, дори жалбоподателят да е посочил, че не е съгласен с две от четирите групи нарушения, съдът е бил длъжен, при положение че се иска отмяна на цялата финансовата корекция от 25% от допустимите разходи, да разгледа всички факти и обстоятелства, послужили на административния орган да издаде акта си, а именно да установи релевантната фактическа обстановка и да прецени приложението на описаните в решението на РУО правни норми, по отношение и на четирите нередности.

Неправилното очертаване на предмета на правния спор от първоинстанционния съд прави основателен довода на касатора за допуснато при постановяването на обжалваното съдебно решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наличието на твърдяното касационно основание, визирано в чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, обуславя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при съобразяване с дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При новото разглеждане АС Сливен следва да установи релевантните обстоятелства и по четирите групи нарушения, обективирани в административния акт, и извършвайки проверка на всички правни твърдения на РУО, свързани с тях, да се произнесе по цялото оспорване, заявено от жалбоподателя.

Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд, което предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не може да бъде обсъдено от касационната инстанция.

Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на "Югоизточно държавно предприятие" ДП Сливен за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Сливен деловодни разноски.

Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение