Решение № 5806 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2016 г.

Решение № 5806 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8324/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. индъстри" АД /в несъстоятелност/, представено от синдика В. С., срещу решение № 1126/20.05.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3058 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03001814002984-091-001/23.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. в частта относно определен корпоративен данък за 2011 г. представляващ главница в размер на 1 238 471.94 лв., ведно с лихва от 02.04.2012 г. до 03.04.2013 г. в размер на 127 480.94 лв. и корпоративен данък за 2012 г., представляващ главница 21 767.65 лв. и лихва от 01.04.2012 г. до 03.04.2013 г. в размер на 18.19 лв. Единственият довод на касатора е, че с отхвърлянето на оспорването срещу РА се създава опасност от повторно включване на вземания, които са вече предявени и приети, преди издаването на РА. Позовава се на разпоредбите на чл. 164, ал. 4 ДОПК и чл. 687, ал. 2 ТЗ, за да обоснове дължимото приемане и на вземанията по РА. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: След частично десезиране, пред АС В. е предмет на оспорване ревизионния акт в частта за установените в тежест на "Р. индъстри" АД - в несъстоятелност задължения за корпоративен данък за 2011 г. представляващ главница в размер на 1 238 471.94 лв., ведно с лихва от 02.04.2012 г. до 03.04.2013 г. в размер на 127 480.94 лв. и корпоративен данък за 2012 г., представляващ главница 21 767.65 лв. и лихва от 01.04.2012 г. до 03.04.2013 г. в размер на 18.19 лв. По установяванията на административния съд общият размер на вземанията от 1 387 738.27 лева, съответстващ на спорния предмет, е включен в приетите вземания в производството по несъстоятелност на "Р. индъстри" АД. Предвид приемането на вземанията и отсъствието на доводи за неправомерното им установяване с РА, съдът е заключил, че от установяването назадълженията без да се предприемат действия по обезпечаването или събирането им не възниква опасност от повторно събиране на вече приетото за събиране в производството по несъстоятелност. За синдика оставала открита възможността да оспори вземането. Първоинстанционното решение е правилно. Във всички хипотези на чл. 118, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е декларативен административен акт, защото установява вече възникнали задължения и права. Когато установява задължения /чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК/, РА е утежняващ административен акт. От установяването на приети в производството по несъстоятелност публични вземания с ревизионен акт не се засягат интересите на длъжника. Гаранциите за защитата на интересите му се съдържат именно в уредбата на производството по несъстоятелност. От правилата на чл. 164, ал. 4 и 5 ДОПК, създаващи задължение за синдика да включи като безусловни или като вземания под условие публичните, установените с нарочен акт /според това дали са влезли или не са влезли в сила актовете за установяване/, не следва задължение на органа по несъстоятелността да приеме повторно вече прието вземане. Титулът за установяване на вземането не е единственият му индивидуализиращ белег. Спорът относно основателността на приемането/неприемането на вземането се решава от съда по несъстоятелността по възражение на длъжника или кредитора /чл. 692 във вр. с чл. 690 ТЗ/, като кредиторът с неприето вземане, чието възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ не е прието, има правото и на иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване на съществуването на неприетото вземане. Длъжникът има иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане, срещу което е възразил по чл. 690, ал. 1 ТЗ, но възражението му не е прието от съда или вземането е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд в оспореното решение мотивира оставянето му в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 13 387.50 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 6 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение