Решение № 13617 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2016 г.

Решение № 13617 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на "СКМ Интернешънъл" ЕАД, представлявано от И. С. Б. срещу решение № 109/25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 27/2016 г. по описа на Административен съд - В. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт и да се уважи жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В., в писмено становище, развива съображения за липсата на визираните в касационната жалба пороци по отношение на първоинстанционното решение. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Д. Б. Т., Р. А. Т. и Т. А. Т., чрез процесуален представител, оспорват основателността на касационната жалба. Намират първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което искат оставянето му в сила. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд оставя в сила решение № 1040-05-5/05.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което е потвърдено разпореждане № 16/28.12.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - В., при което би следвало да изпише в диспозитива, че отхвърля оспорването, съгласно законоустановените изисквания в нормата на чл. 172, ал. 2 АПК, което по своята същност обуславя идентичен по съдържание резултат. Предмет на първоинстанционното производство е решение № 1040-05-5/05.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата на "СКМ Интернешънъл" ЕАД срещу разпореждане № 16/28.12.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ В., с което декларираната злополука с лицето А. В. Т., настъпила на 06.09.2015 г., работещ по трудово правоотношение с "СКМ Интеренешънъл" ЕАД В., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, с мотиви, че същата е станала през време и във връзка с изпълняваната работа, лицето е влязло в кърмови баластен танк - ахтерпик на баржа "Антверпия-51" и се е задушило поради липса на кислород във вдишвания въздух. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е прието, че между А. В. Т. и жалбоподателя "СКМ Интернешънъл" ЕАД-В. е съществувало трудово правоотношение. По делото е приложен трудов договор № 30/30.06.2015 г., видно от който А. В. Т. е бил назначен на длъжност "моряк - моторист". Предвид изложеното е обоснован извод, че пострадалият е бил осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като не се спори обстоятелството, че лицето е било осигурено за всички социални рискове, включително и трудова злополука. За безспорни са приети и фактите, свързани с момента на инцидента - 06.09.2015 г. около 17.00 ч. местно време, корабният състав се е намирал в Австрия, на км. 1966-1963 по река Дунав. След като изгубил радиовръзка с екипажа капитанът О. Ч. претърсил кораба и баржите, и в кърмовия баластен танк (ахтерпик) на баржа "Антверпия 51" се натъкнал на безжизнените тела на трима от членовете на екипажа - А. В. Т., А. Й. А. и Д. Д. В.. След като забелязал, че посочените лица не дават признаци на живот, той уведомил компетентните австрийски власти, при което било установено, че тримата моряци са починали в резултат на задушаване. В обясненията си пред властите капитанът заявил, че моряците са влезли в това помещение без негово разрешение. С декларация за трудова злополука вх. № 16/26.11.2015 г. работодателят е декларирал пред РУСО В. настъпилата злополука с лицето А. В. Т., работещ по трудово правоотношение в "СКМ Интернешънъл" ЕАД-В. на длъжност "моряк - моторист". Във връзка с горната декларация длъжностно лице по чл. 60, ал. 1КСО при ТП на НОИ В. е издало разпореждане № 16/28.12.2015 г., с която е приело за трудова злополуката с А. В. Т.. Разпореждането е потвърдено с оспореното решение № 1040-05-5/05.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ В.. В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел д-р А. Д. М.-Савова, служител на ТП на НОИ-В., председател на комисия, извършила разследване на злополуката, заедно с представител на осигурителя, за което е изготвен протокол № 3/23.12.2015 г., която потвърждава обстоятелството, че капитанът не е разпореждал отварянето на ахтерпика, както и че не е ясно какво е наложило това, както и влизането на тримата моряка в посоченото помещение на баржа "Антверпия 51". По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза на вещо лице, главен инспектор в отдел "Прегледи, освидетелстване и регистрация на кораби" при дирекция "Речен надзор" - Р.. Заключението на вещото лице, оценено като обективно и компетентно изготвено, при липсата на противоречия с останалите събрани доказателства по делото, е възприето и кредитирано от съда. След анализ на нормата на чл. 55 КСО, в която е установена легалната дефиниция, извеждаща юридическите белези на понятието "трудова злополука", решаващият съд приема, че по отношение на първите две предпоставки от фактическия състав на осигурения социален риск между страните по делото няма спор - увреждането на здравословното състояние на осигуреното лице А. В. Т., което е довело и до смъртта му, е настъпило внезапно, т. е. налице е злополука. Изведено е, че страните спорят единствено относно характера на злополуката - дали тя е трудова или не. Първоинстанционният съд намира за законосъобразни изводите на административния орган, че настъпилата злополука е трудова при осъществени елементи на фактическия състав по чл. 55, ал. 1 КСО. Респективно, не възприема твърденията на оспорващия, че злополуката не е трудова, тъй като не е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната от него работа в интерес на предприятието, тъй като ахтерпика на баржа "Антверпия 51" не е работно място на пострадалото лице. Обоснован е извод, съобразно който не се установява наличието на правоизключващите предпоставки по смисъла на чл. 55, ал. 3 КСО или други такива. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд намира, че злополука с осигурено лице - чл. на корабен екипаж, настъпила с него по време на престиране на труд по съществуващо с работодателя - осигурител трудово правоотношение, следва да се приеме за трудова. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти. От представените в касационното производство писмени доказателства с молбата от 22.05.2017 г. - прокурорско постановление и материали по изпълнена международна поръчка от Австрия по преписка № 20431/2015 г. на СГП не се променя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, обуславяща съответните правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора за липсата на функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, несъвместимо с живота на пострадалия и условията на труд, т. е. с изпълнението на работата по трудовото правоотношение. Решаващият състав обосновано е приел, че морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършва всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата представени в първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 КСО. Решаващият съд обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Специфичните условия, в които моряците осъществяват трудовите си задължения спрямо техните работодатели, са регламентирани в Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (приета с ПМС № 226/14.10.2003 г., обн., ДВ., бр. 93/2003 г.). § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на Наредбата въвежда понятието "Непрекъсната работа на борда на кораб", съгласно която това е периодът от качването на члена на екипажа на борда на кораба до репатрирането му, през който изпълнява трудовите си задължения. През това време морякът се намира на борда на плавателния съд единствено и само във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършва всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Нещо повече, чл. 49, ал. 2 от същата наредба приема, че обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи на члена на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му. В същия смисъл са и редица актове на Международната организация на труда, ратифицирани от Р. Б.. От горното следва, че работно място на всеки моряк е плавателният съд, на който той изпълнява трудовите си задължения по договора, а не конкретно обособено място в него. Специфичните условия, при които моряците престират труда си спрямо корабопритежателя налагат извода, че по време на трудовия договор, когато морякът е на кораба, неговото място за живеене (каютата), мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си, не могат да бъдат разграничени пространствено и те съвпадат с територията на предприятието (кораба), т. е. с работното му място. В същия смисъл е константната практика на Върховния административен съд (решение № 2063 от 03.12.2014 г. по адм. дело № 1977/2014 г. на Административен съд - Б., решение № 7665/30.05.2012 г., постановено по адм. дело № 274/2012 г. по описа на ВАС, решение № 7226/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1398/2015 по описа на ВАС, шесто отделение, др.). Неоснователно е твърдението, че ахтерпикът на баржата "Антверпия-51" не е било работното място на загиналите от злополуката моряци. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на КТ, която посочва ясно, че работното място представлява помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Видно от представеното удостоверение на общността за вътрешно корабоплаване № 4148 AN, плаващото средство "Атверпия 51" с уникален европейски идентификационен номер 06002313 е тласкана товарна баржа, съответно безекипажен кораб. Съгласно чл. 1.01, б. "а", т. 7 от Правилата за плаване по река Дунав "тласкана баржа" означава всеки кораб, построен или специално оборудван за придвижване чрез тласкане. В чл. 1.01, б. "б" т. 3 от Правилата за плаване по река Дунав е установена дефиниция относно израза "тласкан състав", който се приема, че означава твърдо свързано съединение от кораби, от които поне един е поставен пред моторния кораб, който осигурява движението и е наричан тласкач. Състав от тласкач и тласкан кораб, свързани по такъв начин, че се обезпечава управляемо съединение, също се счита твърдо свързан. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3 за обслужване на безекипажните кораби вменява отговорността за безопасността на безекипажните кораби, за тяхното техническо състояние, механизмите, инвентара, документите (корабни и товарни) и за самия товар, по време на плаване - на капитана на моторония кораб, приел тези кораби. Съгласно чл. 7 от Наредба № 3 за обслужване на безекипажните кораби, капитанът и екипажът на моторен кораб, към който са включени безекипажните кораби, освен задълженията за безаварийно плаване на кораба изпълняват денонощно и функциите на липсващия екипаж на безекипажният кораби по отношение на обслужването и поддържането на същите, необходимостта от които възниква по време на плаването, а именно: сформират, разформират и обвързват съставите както по време на плаването, така и в пристанищата и товаро - разтоварните пунктове, ако тези работи не се изпълняват от подменен екипаж; обслужват намиращите се на безекипажните кораби механизми, устройства и обурудване; обезпечават работата на сигналните средства; извършват работите, свързани с осигуряване безопасността на плаването, техниката по безопасността на труда и пожарната безопасност; извършват редовно измерване на водата в трюмовете и отсеците и изпомпването й; др. Предвид гореизложеното, несъстоятелно е твърдението на касатора, че ахтерпикът, който е част от баржата, т. е. от работното помещение не е било работно място на загиналите моряци, респ на А. В. Т. Независимо от усложнената ситуация при разкриване на релевантната фактическа обстановка относно причините и обстоятелствата, накарали тримата моряци да отворят на люка на ахтерпиха и да действат по определен начин, установено е в хода на административното производство, че капитанът е възприел това действие и не се е намесил адекватно от една страна, а от друга - липсват по делото каквито и да било доказателства, че действията на моряците са извършени умишлено с цел самоувреждане, както и за престъпно поведение от тяхна страна. Следователно правилно е прието от решаващия съд, че не са били налице изключващите предпоставки на чл. 55, ал. 3 от КСО. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд като е квалифицирал злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО е приложил правилно материалния закон. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците, представените доказателства за тяхното реално извършване и на основание чл. 143, ал. 4 АПК "СКМ Интернешънъл" ЕАД следва да заплати на Д. Б. Т., Р. А. Т. и Т. А. Т. съдебни разноски в общ размер на 5000 лева (пет хиляди лева) - възнаграждение за адвокат. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - В. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение