Решение № 7272 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4471/2016 г.

Решение № 7272 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4471/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Х. С. срещу Решение № 343/18.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3057/2015 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-03001714003006-091-001/10.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 406/28.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, в частта, с която са му определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 391,83 лева и лихви в размер на 205,31 лева и за 2010 г. в размер на 1 574,38 лева и лихви в размер на 662,30 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в оспорената част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че изводите на съда са изградени в противоречие с представените доказателства. Счита, че неправилно съдът приел нулево начално салдо към 01.01.2008 г. след като с писмени и гласни доказателства се установило, че през 1999 г. е спечелил джакпот от Български спортен тотализатор (БСТ) в размер на 209 304 деноминирани лева. Счита, че неправилно съдът е приел за недоказано твърдението му за приходи от върнат заем от Е. А. Г. с оглед представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Позовава се на неоспорено заключение по назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се установило какви са разходите за живот на четиричленното му семейство, като твърди, че при включване в началното салдо на получената сума от БСТ и изключване на разходите му за живот за периода от 1999 г. - 2007 г., не е налице недостиг на парични средства и основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт, в частта на потвърдените с решението задължения. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Стефанова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд - В.. Претендира и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - В. е образувано по жалба на С. Х. С. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001714003006-091-001/10.06.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 406/28.08.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. С обжалваното решение, съдът е отменил РА, в частта на установени задължения за 2010 г. за разликата над 1 574,38 лева до 1 643, 49 лв. главница и за разликата над 662, 30 лева до 690, 59 лева лихва, и за д. п. 2008 и 2011 г. изцяло, като е отхвърлил жалбата в останалата и част. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението само в частта, с която е отхвърлена жалбата на Салиев срещу РА, в частта на установените допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 391,83 лева и лихви в размер на 205,31 лева и за 2010 г. в размер на 1 574,38 лева и лихви в размер на 662,30 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. За да отхвърли жалбата на С. Х. С. срещу РА, в частта на установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и частично за 2010 г., АС - В. е приел, че установените с РА данъчни задължения са определени върху данъчна основа, формирана по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличие на основания чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорни по делото са били въпросите за началното салдо към 01.01.2008 г. с оглед твърдението на ревизираното лице, че през 1999 г. е спечелило от "БСТ" сума в размер на 209 304 000 лева или 209 304 деноминирани лева, от които е разходвало средства, но са останали такива и към 01.01.2008 г., както и въпроса за включване в началното салдо на сума в размер на 50 000 лева, върнати на ревизираното лице през 2007 г. по договор за заем с Е. А. Г., както и включване в приходната част на паричния му поток за 2008 г. на сума в размер от 25 000 лева, върнати на ревизираното лице по договор за заем с Г. З. У.. АС - В. е приел, че правилно в РА е определено нулево начално салдо към 01.01.2008 г., тъй като твърдението на ревизираното лице за налични средства към тази дата е останало недоказано. Анализирал е всички събрани по делото доказателства и обосновал правни изводи, че не е доказано ревизираното лице да е спестило получената от БСТ печалба, с оглед фактите, че е закупило недвижим имот, множество леки автомобили, живяло е дълъг период от време в Белгия без да работи, както и нелогичността на обясненията му, че е изтеглил и държал спечелените пари в дома си за периода от 1999 г. -2007 г., а в същото време съпругата му е теглила кредит от 20 000 лева, признат от ревизията като приход на семейството. Съдът не е кредитирал и представените от ревизираното лице договори за заем, сключени между ревизираното лице, като заемодател и лицата Г. З. У. и Е. А. Г., като заемодатели, както и връщането на сумите по тези договори през 2007 г. и 2008 г., като е приел, че не е доказано както предаването на сумите, така и възможността на ревизираното лице да ги предостави, а на заемодателите - да ги спестят и върнат. При тези съображения, съдът е приел, че изводите му не се променят от събраните по делото гласни доказателства и заключение по съдебно - счетоводна експертиза (ССЧЕ) относно размера на минимално необходимите разходи за живот на четиричленно семейство за периода 1999 г. - 2007 г., поради което приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - В., като не се допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключение по ССчЕ. Изложени са съображения защо не се кредитира заключението на вещото лице и съответно съображения за законосъобразно определяне на задължението на лицето по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., ведно със съответните лихви, както и на задължението за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в по-нисък размер от установените с РА, което е дало основание за изменение на РА в тази му част. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на закона и необоснованост. Основните доводи в касационната жалба се свеждат до спорните в първоинстанционното производство въпроси за началното салдо с твърдения на касатора, че неправилно съдът е приел, че получените през 1999 г. парични средства от БСТ не са налични, както и твърдението му, че през 2007 г. е получил сума в размер на 50 000 лева от Е. А. Г. с произход върнати средства по договор за заем от 26.01.2006 г. Настоящата инстанция счита тези доводи за неоснователни, като изцяло споделя правните изводи на АС - В. Правилно съдът е приел законосъобразно установено в РА нулево начално салдо към 01.01.2008 г., тъй като твърдението на ревизираното лице за налични средства към тази дата е останало недоказано. Безспорно по делото не са представени банкови документи за налични средства на ревизираното лице към 01.01.2008 г. Твърдението му, че полученият джакпот през 1999 г. е изтеглен и съхраняван в дома му, освен че е нелогично е опровергано от установените факти, че лицето е закупило недвижим имот, множество леки автомобили, живяло е през периода от 2000 г. - 2006 г. в Белгия, през което време не е получавало доходи, както и с оглед обстоятелството, че съпругата му през 2008 г. е изтеглила кредит в размер на 20 000 лева, признати като приходи на семейството за 2008 г., което не би се наложило при налични и съхранявани в дома им парични средства от спечеления джакпот през 1999 г. По отношение на твърдението за върнати средства от заем по договор за заем от 26.01.2006 г., сключен между ревизираното лице, като заемодател и Е. А. Г., като заемател, правилно съдът е приел, че по делото не са събрани убедителни доказателства както за предаването на сумата по договора за заем, така и за възможността на заемодателя да я предостави, а на заемателя, след като я държи известно време да я върне. Обосновано съдът е приел, че доказателства за връщане на сумата от 50 000 лева по делото не са представени, освен обясненията на Е. А. Г., че през 2006 г. е получил в заем и върнал сумата на ревизираното лице. След като по делото не е доказана възможността на заемодателя да я предостави и липсват убедителни доказателства за предаване на сумата, правилно съдът е приел, че същата не може да се счита налична при ревизираното лице към 01.01.2008 г. Правилно съдът не е кредитирал с доверие представената в съдебното производство разписка за окончателно разплащане по договор за заем от 01.03.2007 г., тъй като в хода на ревизионното производство с писмени обяснения от 04.02.2015 г. Е. А. Г. е дал обяснения, че сумата по договора за заем от 50 000 лева е върната през 2006 г. безспорно даването на сумата по договора за заем и връщането и не е станало по банков път, не може да се установи точната дата на връщането на заема, които обстоятелства преценени в съвкупност с факта, че по делото не е установена възможността на ревизираното лице през 2006 г. да предостави заем в такъв голям размер сочат на недоказаност на твърдението на ревизираното лице за налични средства към 01.01.2008 г. в размер на 50 000 лева с произход - разплащане по договор за заем от 26.01.2006 г. В настоящото производство касатора не оспорва размера на установените от съда задължения за данък, определени на годишна основа, поради което решението е правилно и в тази му част. По изложените доводи, касационната жалба е неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. С оглед материалния интерес от касационното производство на Дирекция "ОДОП" - В. се дължат разноски в размер на 428,37 лева, които С. Х. С. следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение