Решение № 7250 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2018 г.

Решение № 7250 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ срещу решение № 305/12.01.2018 г. постановено по административно дело № 3145/2017 г. по описа на Административен съд – С.-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като счита същото за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че не е изпълнил задължението си, на основание чл. 36, ал. 1 АПК да събере служебно доказателства. Сочи, че съдът неправилно е преценил, че сградата в която функционира видеонаблюдение е етажна собственост, а не съсобствена. Предвид тези погрешни изводи, са необосновани и изводите на съда относно приетото от Комисията основание за обработване на личните данни. Оспорва изводите на съда, че не е изследван въпросът използват ли се събраните лични данни за цели различни от охрана на собствеността. Иска да се отмени оспорваното решение. Не претендира разноски. Ответникът по касация – К. В. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответниците по касация – С. Р., В. Рупов, С. Р. не изразяват становище по жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е по пощата в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил решение № Ж-368/02.02.2017 г. на КЗЛД и е върнал преписката за ново произнасяне по жалба с рег. № Ж-368/30.08.2016 г. подадена от К. В., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. С решение № Ж-368/02.02.2017 г. Комисията е отхвърлила като неоснователна жалба рег. № Ж-368/30.08.2016 г. подадена от К. В. срещу В. Р., с оглед установената на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя, посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съсобствения им имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на г-н В. пред тези на г-н Р. в изпълнение на принципите регламентирани в чл. 28 и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България /Конституцията/ за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на правата на жалбоподателя съобразно разпоредбите на ЗЗЛД. От събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът е установил, че производството пред КЗЛД е започнало по жалба подадена от К. В., в която било посочено, че в сграда етажна собственост на сем. Р. и сем. В., в която всяко от семействата е собственик на отделни обекти и съсобственик на общите части, без съгласието на сем. В., по инициатива на сем. Р., са монтирани видеокамери по стълбищните клетки на сградата. Въпреки отправените молби сем. Р. не са демонтирали системата за видеонаблюдение. Във връзка с постъпилата жалба Комисията е образувала административно производство по реда на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, като в съответствие с чл. 26, ал. 1 АПК е уведомила сем. Р. за образуваното производство, като е предоставила срок за представяне на становище. Установено е, че такова не е представено, но на 28.11.2016 г. е изготвен протокол, удостоверяващ проведен разговор между Д. Т., главен юрисконсулт в КЗЛД и В. Р. с дадени указания свързани със служебното начало за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Посочено е, че В. Р. се е ангажирал да представи становище и документи, удостоверяващи проведено общо събрание в сградата с решение за монтиране на видеокамери, съобразно разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Отразено е, че Р. е посочил, че монтираното видеонаблюдение е свързано със спокойствието и неприкосновеността на съседите. Съдът е установил, че във връзка със Заповед № РД-14-317/29.11.2016 г. на председателя на КЗЛД е извършена последваща проверка, при която е установено, че се касае за 5-етажна жилищна сграда състояща се от един вход. Собственик на партерния, първия и втория етаж са сем. Р., а на третия и четвъртия К. В., където той живее със семейството си. За целите на охранителната дейност е изградена IP система за видеонаблюдение от сем. Р.. Видеосистемата е изградена от фирма, на база сключен договор за услуги. Подробно е описано кой има достъп до системата, от какво се състои същата, къде са монтирани видеокамерите, какво заснемат, къде се записват данните и колко време се съхраняват. Отразено е, че не са поставени информационни табели за видеозаснемането, към момента на проверката, но по сведения на сем. Р., жалбоподателят ги бил премахнал умишлено. Въз основа на установените факти съдът приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен колективен орган, като е прието при необходимия кворум и мнозинство. Посочил е, че по делото не е спорно, че сем. Р. не са регистрирани като администратор на лични данни, но в същото време е категорично установено, че същите обработват лични данни – записват и съхраняват с автоматично средство – система за видеонаблюдение, което е достатъчно основание, за да ги превърне в администратор на лични данни. Решението е издадено в предвидената от закона форма, като съдържа мотиви и следващ се от тях диспозитив. За да отмени решението съдът е изложил подробни съображения, че то е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на принципа на служебното начало. В тази връзка е посочил, че Комисията не е дала задължителни указания на страните за представяне на конкретни доказателства, нито е събрала служебно относимите такива. На първо място не е разгледан въпросът и не са събрани доказателства за статута на сградата, в която се осъществява видеонаблюдение. Поради това съдът е приел за абсолютно голословен извода на КЗЛД, че се касае за съсобствен имот и подробно е мотивирал извода си, че се касае за сграда етажна собственост, позовавайки се на нотариален акт за отстъпване на право на строеж върху недвижим имот № 2, том V, дело 1880/1991 г. Посочил е, че погрешните изводи относно статута на сградата, са довели до незаконосъобразност на изводите на Комисията относно относимостта на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, като изводът на административният орган, че е налице хипотезата на този член, не е подкрепен с доказателства. Изложил е и подробни съображения, че обжалваното решение е постановено и в нарушение на целите, установени в чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗЛД. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от съда въз основа на събраните в производството пред КЗЛД и пред съда доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът е достигнал до верни правни изводи, които не е необходимо да се преповтарят. Неоснователен е доводът на касатора, че е погрешен изводът на съда, че Комисията не е изпълнила задължението си, на основание чл. 36, ал. 1 АПК да събере служебно доказателства, както и че сградата е съсобствена. Комисията е била сезирана с жалба съдържаща оплаквания във връзка с осъществявано видеонаблюдение в сграда, в която собственост имат различни лица – членове на две отделни семейства. Правилни са изводите на съда, че КЗЛД не е събрала достатъчно доказателства, които да и позволят да направи обосновани изводи дали сградата, в която е изградено видеонаблюдението може да се определи като такава в режим на етажна собственост или не. Уведомяването на ответната страна по жалбата – тази, за която се твърди, че е изградила видеосистемата, не обосновава извод за изпълнено задължение по чл. 36 от АПК, което от своя страна е довело до издаване на акт в нарушение на общото изискване на чл. 35 АПК за издаване на административен акт след като се изяснят всички факти и обстоятелства по делото. Пред КЗЛД е останал неизяснен въпросът дали сградата, в която е изградена видеосистемата е етажна собственост или е в режим на обикновена съсобственост. Изясняването на този въпрос е било от съществено значение за преценка дали са спазени законовите изисквания за монитиране на видеокамерите в тази сграда – регламентирани съответно в чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС или чл. 31 - 32 от Закона за собствеността /ЗС/. Едва в съдебното производство е представен нотариален акт, от който се установява всяко от семействата живеещи в сградата каква собственост притежава. Изводите на съда, че се касае за сграда в режим на етажна собственост са правилни, споделят се от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. От значение за определяне дали една сграда е в режим на етажна собственост, е не броя на съсобствениците, а броя на самостоятелните обекти в сградата и тяхното разположение. Видно от констативния протокол от 30.11.2016 г. от извършената от Комисията проверка, е установено, че се касае за пететажна сграда, в която има разположени на етажи отделни самостоятелни обекти, като партерния, първия и втория етаж са собственост на сем. Р., а трети и четвърти етаж на К. В.. Тук е мястото да се отбележи, че Комисията не е изяснила отделните обекти в сградата чия собственост са. Не е установено кое физическо лице/лица обработва/обработват личните данни. В хода на проверката е представен договор за изграждане и поддържане на видеонаблюдение от 28.04.2016 г. сключен между С. Р. и "ОСК – Отговорност, сигурност, компетентност" ООД. Като ответна страна в решението на Комисията е посочен В. Р., без да са изложени мотиви защо именно това лице е ответник по жалбата. В същото време в Протокол № 57/16.11.2016 г. е посочено, че като ответна страна се конституира сем. Р., без да е ясно това семейство от колко члена се състои и без те да са идентифицирани с трите си имена. Комисията е проявила процесуална пасивност за изясняване на въпроса кои са страните в развилото се административно производство, което нарушение следва да се отстрани при новото разглеждане на спора. Неоснователни са доводите на касатора за неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно приетото от Комисията, че основанието за обработване на данните е разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Съгласно тази разпоредба, в редакцията и към датата на издаване на процесното решение, обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. Правилно съдът е отбелязал, че от мотивите изложени в акта на КЗЛД не може да се установи, защо е дадено предпочитание на интересите на лицата изградили видеосистемата и обработващи данните, пред тези на физическите лица, които са против обработването на техните лични данни, чрез заснемането им от монтираната видеосистема. След като видеосистемата заснема общи части от сградата в режим на етажна собственост, което е установено безспорно в производството пред Комисията, последната е била длъжна да изложи обосновани мотиви, какви са законните интереси на администратора на личните данни и, защо те следва да имат преимущество пред интересите на физическите лица, чиито данни се обработват, като в тази връзка се съберат и съответните доказателства. Изложените в тази връзка съображения на първоинстанционния съд са правилни. Правилни са и изводите му, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, в предвидената от закона. Споделят се и изводите, че оспорваното решение е постановено в нарушение на целите установени в чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗЛД. ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните – чл. 1, ал. 1 и 2 ЗЗЛД. Следователно при постъпило оплакване от страна на физическо лице за неправомерно обработване на негови лични данни, задължение на КЗЛД – органът, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на ЗЗЛД, е да постанови акт, от който да е ясно дали има или няма нарушение на правата на оплакалото се физически лице и защо. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направеното от К. В. - ответник по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, същото следва да се уважи в доказан по делото размер – 350 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Останалите ответници не претендират разноски, а и не са сторили такива, поради което разноски не им се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,