Решение № 12199 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2015 г.

Решение № 12199 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5888/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски", чрез неговия процесуален представител адв. Георги Кермедчиев, срещу решение № 435 от 6 март 2015 г., постановено по адм. дело № 1365/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8-Z-784/16 май 2014 г. на кмета на община Созопол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Созопол, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски" срещу заповед № 8-Z-784/16 май 2014 г. на кмета на община Созопол, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Бунгало", находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.5.308 и 81178.5.309, по плана на гр. Черноморец. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесната сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е приет за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа, както и в несъответствие с действащия ПУП. Прието е също така, че строителството не е било допустимо нито по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията, поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е неправилно. С касационната жалба са представено писмени доказателства, допустими на основание чл. 219 от АПК, въз основа на които се установява наличие на правно основание за ползване на процесното бунгало и прилежащият му терен и че е проведена и приключила процедура по промяна предназначението на земеделска земя. Пред първоинстанционния съд настоящия касатор е представил решение № КЗ-9 от 8 август 1977 г. на председателя на Комисията за земята към Министерството на земеделието и хранителната промишленост. От последното се установява, че от бившата Комисия за земята се предоставя само обработваема земя в размери, които са упоменати в заповедта, но без да се променя предназначението й. Само въз основа на това доказателство не може да се направи извод, че е била изпълнена процедурата по Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отменен 27 април 1996 г.) и Правилника за неговото прилагане. С тази заповед е било поставено началото на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя, върху която е ситуирано бунгалото. При анализ на разпоредбата на чл. 8 от ЗООЗП (отм.) се установява, че зони за курортно и вилно строителство се създават върху негодни за селскостопанско производство или слабопродуктивни земи със съгласие на Комисията за земята. Следователно с цитираното по-горе решение компетентният орган - Комисията за земята, е предоставила терена за изграждане на база за социален отдих по реда на отменения закон. От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че терена е предоставен за отреждане за изграждане на почивна база, част от която е процесното бунгало, като е избрана площадка за построяване на морска спортна научно-учебна станция на СУ "Климент Охридски" върху 28 декара необработваема поливна земя - пасища от четвърта и пета категория, при посочени граници. В тази връзка е представен и платежен документ от 29 ноември 1988 г. за заплащане на 28 декара земя от СУ "Климент Охридски". Следователно от представените нови писмени доказателства се установява, че отчуждителната процедура по ЗООЗП (отм.) е приключила изцяло. Тези доказателства не са били представени пред първоинстанционният съд, а по силата на чл. 219, ал. 1 от АПК са допустими в касационното производство - да се представят само писмени доказателства в подкрепа на касационните основания. Тъй като тези доказателства не са били представени пред първоинстанционният съд, то последния е направил необоснован извод за неприключила процедура по промяна предназначението на земята, което от своя страна е касационно основание за отмяна на атакуваното решение. В случая необсъждането на всички доказателства по делото води до неправилен извод относно релевантните факти - наличие или не на правно основания за ползване на процесния имот от една страна, а от друга - дали строежът "бунгало" е търпим. Търпимостта има отношение към премахването му, което от своя страна е релевантно за приложението на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за съответствие с ПУП. Без да установи и обсъди фактите за търпимостта на строежа, с оглед новите писмени доказателства, съдът не може да се произнесе по въпроса за премахването му. По този начин оплакванията за допуснато нарушение на процесуалните норми са основателни и следва решаващият съд да установи релевантните за спора факти. С оглед гореизложеното и при съобразяване на нормата на чл. 220 от АПК, настоящата касационна инстанция счита, че атакуваното решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Бургас при съобразяване на представените с касационната жалба писмени доказателства и евентуално събиране на нови такива с оглед изясняване на посочените по-горе обстоятелства досежно търпимостта на процесния строеж. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,