Решение № 6512 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2013 г.

Решение № 6512 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2013 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Пирамид 68 - Илия Петров" от гр. Варна, против Решение № 127 от 21.01.2013 г. по адм. д. № 3122/2011 на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № МД-РД-014 от 20.06.2011 г. на главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол" при Община Варна, потвърден с Решение № 2903/9.08.2011 г. на Кмета на Община Варна, в частта по т. 4, с която на жалбоподателя са определени задължения за ДПС за разликата над 563.46 лв. до 1 190.92 лв. и лихва за разликата от 281.04 лв. до 594.01 лв., отхвърлена е жалбата в останалата й част и е осъден да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 631.43 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се същото да бъде отменено и Върховният административен съд постанови решение по съществото на спора, с което бъде отменен процесният ревизионен акт. Ответникът - Кметът на община Варна, чрез процесуален представител, в писменият си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество същата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Ревизионен акт № МД-РД-014/20.06.2011 г. на главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол" при Община Варна, потвърден с Решение № 2903/9.08.2011 г. на Кмета на Община Варна, с който на търговеца са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. общо в размер на 8 257.95 лв. и лихви за просрочие в размер на 3006.51 лв. С решението предмет на касационната жалба съдът е уважил частично жалбата, като е отменил Ревизионния акт в частта по т. 4, с която на жалбоподателя са определени задължения за ДПС за разликата над 563.46 лв. до 1 190.92 лв. и лихва за разликата от 281.04 лв. до 594.01 лв. и я отхвърлил в останалата й част. За да постанови обжалвания резултат е констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентния орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Що се касае до това дали данъкът е бил законосъобразно начислен, съдът се е произнесъл за всяко едно от процесните превозни средства поотделно. По отношение констатациите в РА относно начислени и неплатени задължения за седлови влекач МАН 19,403 с рег. № В 7813 КР и товарен автомобил МАН 26,403 с рег. № В 9193 КМ съответно в размер на 1258, 50 лв. главница и 424, 31 лв. лихва 2008 г. и 1153,63 лв., главница и 246,83 лв., лихва за 2009 г. за първия влекач и 246,83 главница и 54,77 лв., лихва за 2009 г. за товарния автомобил съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил плащане на дължимите от него данъци по установения начин и място, съгласно чл. 2 от ЗМДТ. Спрямо представените бележки е посочил, че не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му в установените форма и ред, поради което не са надлежно доказателство за извършените пред длъжностното лице действия - плащане на данъци. Относно представената по делото Справка за липса на задължения е приел, че същата не представлява доказателство за извършено плащане на задълженията за данък превозни средства за 2008 и 2009 г. и като изготвена преди извършената проверка, не може да бъде противопоставена на РА. Относно несъответствията с внесения данък за 2007 г. и 2008 г. и незаплатени задължения за 2009 г., за деклариран седлови влекач ЩАЕР 19 С 41 с рег. № В 8598 КК /стар № Р 8489 РХ/ съдът е установил, че страните не спорят че за 2007 г. и 2008 г. жалбоподателят е внесъл данък, но според заключението на вещото лице, същият е за седлови влекач с допустима маса 18 тона, а от представеното свидетелство за регистрация се установява, че допустима маса на процесния автомобил е 44 тона, т. е. налице е разлика, която е определена за довнасяне с оспорения РА, като размерът по същия е изчислен в съответствие с нормативните изисквания, съгласно заключението на вещото лице. Относно твърдението на жалбоподателят, че е налице плащане на вменените задължения, позовавайки се на бележка от 9.12.09 г. и на Справка за липса на задължения от 26.01.11 г., съдът е посочил, че представената бележки не е издадена в установените форма и ред, от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което не е годно доказателство за извършено надлежно плащане на данъка. От представените заверени копия на извлечения от дневните листи на събирачите и от банковите извлечения за извършените касови и безкасови плащания към Община Варна, Дирекция МД е установил, че на 9.12.2009 г. няма извършени плащания по ЕГН/ЕИК на жалбоподателя за задълженията му за ДПС. За деклариран седлови влекач РЕНО премиум, модел 385.19, с рег. № В 8602 КК /стар № С 7933 МХ/ съдът е приел следното: с РА е установено, че характеристиките на МПС са: ТДММС - 44 тона, 2 оси, други системи на окачване, поради което са установени задължения за довнасяне за облагаемия период 01 - 11.2007 г., като съответно ДПС начислен от ревизията е в размер на 1254,92 лв., платената главница и лихва за периода са в размер съответно на 64 лв. и 1,62, като е установена главница за довнасяне от 1190,92 лв. и лихва за довнасяне към 20.06.2011 г. в размер на 594,01 лв. С подадената от жалбоподателя Декларация по чл. 54 от ЗМДТ обаче, същият е декларирал процесното ПС със следните параметри: допустима максимална маса - 40 тона, 2 оси, други системи за окачване и екологичната категория Евро 2. Съгласно заключението на вещото лице по т. 4 от първоначалната експертиза, заплатеният от жалбоподателя данък за 2007 г. е за седлови влекач с допустима максимална маса 18 тона. За да се произнесе по отношение на посоченото МПС съдът е съобразил, че от страна на органа по приходите, не е направена обосновка за размера на установеното задължение, не са конкретизирани техническите характеристики, съобразени при определяне размера на дължимия данък, но доколкото са налице разлики в посочената от жалбоподателя ДММ и тази по РА е приел, че спорът между страните се свежда именно до това каква е максимално допустимата маса на деклариран седлови влекач РЕНО премиум с рег. № В 8602 КК. Посочил е, че съгласно чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ, в редакцията към 2007 г. когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 9 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя. В случая, въпреки дадените указания, страните не са представили и по делото не се съдържа свидетелство за регистрация на ПС. При това положение, прилагайки горецитираните разпоредби, е приел, че при определяне размера на ДПС следва да се вземе предвид декларираната от търговеца ДММ на състав от ПС - 40 тона. Посочил е, че данъкът установен по реда на чл. 55, ал. 9 от ЗМДТ за 2007 г. по отношение на седлови влекач с товароносимост над 38 тона, две оси и други системи на окачване, видно от таблицата на цитираната разпоредба, за този тип превозни средства е в размер на 1 369 лв. Съобразил е, че автомобилът е продаден през м. 11.2007 г., пропорционално на месеците се дължи данък в размер на: 1369: 12 = 114.08 х 11 месеца = 1 254.91 лв., при облекчение за категория ЕВРО 2 - 1 254.91 лв.: 2 = 627.46 лв., като след приспадане на внесения от жалбоподателя данък от 64 лв. остава да се дължи 563.46 лв. Предвид изложеното съдът е уважил частично жалбата, като е отменил РА по тази точка и е отменил за разликата от ДПС 563.46 лв. до 1190.92 лв. и лихва за разликата от 281.04 лв. до 594.01 лв. Във връзка с определения данък за довнасяне за товарен автомобил МАН 25,422 с рег. № В 5084 СМ съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, който не е оспорил обстоятелството, че е внесъл данък в по-нисък размер за период 2007 - 2008 г., но е твърдял, че е бил добросъвестен и няма вина за това обстоятелство, тъй като това е размерът, който му е бил определен от съответния служител, поради което и не следва да носи негативните последици. Приел е, че независимо от приемането на декларациите, не съществува законова пречка същите да бъдат предмет на проверка в ревизионно производство, доколкото целта на същото е законосъобразното установяване на данъчните задължения, включващо правомощия на ревизиращите по проверка на всички данни, в т. ч. и декларираните, относими към определяне на елементите на данъчно облагане. В този смисъл е приел, че безспорно данъкът е дължим в определения от закона размер, а съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Относно декларирания седлови влекач ДАФ ФТ 85,360 с рег. № В 19 12 КВ съдът е установил, че жалбоподателят не е посочил в декларацията ТДММС на влекача а само, че има 2 оси, пневматично окачване и Евро 2, като поради непредставено свидетелство за регистрация е било направено запитване до "ЮБН АУТО" ООД като е отговорено, че характеристиките на МПС са: 2 оси, пневматично окачване, ТДММС - 44 тона, екологична категория - Евро 2. Въз основа на установеното, на търговеца е бил определен данък за довнасяне. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от ЗМДТ в редакцията приложима за 2006 г. и 2007 г., размерът на данъка за седлови влекач и влекач за ремарке, се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача посочени в свидетелството за регистрация. В случая е посочил, че жалбоподателят е декларирал ПС с ДММ 18 т, но същата е само за технически допустима максимална маса. При липсата на данни в Свидетелството за регистрация, е приел, че данните за максималната допустима маса на състава на пътното превозно средство следва да се определи въз основа на данните от производителя, арг. чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ. В този смисъл е приел за правилно, че ревизиращите органи са се обърнали към "ЮБН Ауто" ООД - оторизиран представител на производителя ДАФ за България и съответно установения данък е правилно начислен. Възраженията на жалбоподателя по отношение определения данък за довнасяне за седлови влекач ВОЛВО ФХ 12,420 с рег. № В 1742 КВ /стар № Р 1005 РХ/, са били сходни с изложените такива за седлови влекач ДАФ ФТ 85,360 с рег. № В 1912 КВ. Съдът и тук е приел, че при липсата на данни в Свидетелството за регистрация, данните за максималната допустима маса на състава на пътното превозно средство следва да се определи въз основа на данните от производителя. В случая, въпреки че е дал указания, страните не са представили и по делото не се съдържа свидетелство за регистрация на ПС. Данни за ДМ на състав от ПС е посочил, че не се съдържа и в подадените от жалбоподателя първоначална и коригираща декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Приел е, че въпреки, че представените от ответната страна писмени доказателства - запитване и отговор на "ВОЛВО България" ЕООД действително касаят проверка на друго лице, от същите е видно, че запитването по т. 1 е относно седлови влекач от същата марка и модел, поради което е кредитирал получения отговор, като годно доказателствено средство и е приел, че при определяне размера на ДПС следва да се вземе предвид посочената в писмото от оторизирания представител на Волво за България ДММ на състав от ПС - 44 тона. С оглед изложеното е приел, че определеният за притежавания от жалбоподателя седлови влекач ВОЛВО ФХ 12,420 с рег. № В1742КВ данък върху превозните средства за 2006 г. и 2007 г. е дължим от него. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на решението подробно са обсъдени всички възражения на жалбоподателя в първоинстанционното производство, които са аналогични на тези изложени в касационното. И пред настоящата инстанция се твърди, че е налице надлежно плащане на дължимия данък, което се установява от издадената от Община Варна справка, че лицето няма непогасени задължения по ЗМДТ към 26.01.11 г., както и че административният орган не е събрал достатъчно доказателства, не е обсъдил представените от дружеството такива и се е позовал на доказателства, които не са годни за определяне размера на данъка. Посочил е също, че ако е имало неточности при подаване на декларациите, то същите е следвало да бъдат отстранени в момента на приемане им от съответния служител. Настоящият състав счита, че съдът правилно е приел, че данъчните задължения са парични задължения и тяхното изпълнение - начин, място и срок, е определено с нормативен акт. В чл. 2 от Закона за местните данъци и такси е посочил, че изрично са определени начина и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Доказването на извършеното плащане "в касите на общинската администрация" става с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, което на касата приема заплащането. За да се докаже извършването на плащането е задължително на името на данъчно задълженото лице да е издаден документ от длъжностното лице, което в кръга на службата си извършва приемане на пари на каса и с този документ длъжностното лице установява надлежно факта на предаване на паричните средства. В случая е установено, че заплащането не е ставало на каса а дължимите суми са предавани на служителя Корнелия Петкова, която е получавала сумите не в качеството на касиер и в разрез с правомощията си. Същата не е била в състояние да издаде надлежен касов документ срещу получените на ръка суми. За тези и действия, срещу лицето е образувано и повдигнато обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК. Относно възраженията във връзка с определения данък, следва да се отбележи, че размерът на дължимия данък подлежи на определяне по правилата на ДОПК, в това число и чрез ревизия. Данъчната администрация не е обвързана от декларациите на касатора, а следва да извърши проверка на декларираните от лицето обстоятелства, поради което ревизиращите органи правилно са изпратили искания до производителя за определяне максимално допустимата маса на влекачите. Ирелевантно е обстоятелството, че служителите приели декларациите не са дали указания на лицето, не са изискали допълнителни доказателства или са дали неправилна информация за размера на дължимия данък, тъй като съответните задълженията са установени в ревизионно производство. Доводите в тази насока изложени в касационната жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд е допуснал и приел исканите и представените доказателства и е изяснил релевантните за спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата и приложима правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е обосновал фактически и правно. Мотивираният извод за неоснователност на част от оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложения материален закон. В случая не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - седмо отделение,