Решение № 17497 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2019 г.

Решение № 17497 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на А. В. и Е. В. и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Мамасян, против решение № 6980 от 23.11.2018 г., постановено по адм. д. № 13162/2017 г. по описа на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата им с искане за прогласяване на нищожността на решение № 111 от 10.12.2001 г. по т. 112, обективирано в протокол № 32 на Столичен общински съвет, в частта, засягаща УПИ ХХ – 1184, кв. 8 по частичен регулационен план (ЧРП) от 1993 г. и Частично изменение на регулационния план (ЧИРП) от 1994 г. с площ от 486 кв. м. и УПИ ХVI – 960, кв. 8 по ЧРП от 1993 г. и ЧИРП от 1994 г. по плана на гр. С., м. "Овча купел". С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в частност необсъждането на всички доводи за нищожност наведени в жалбата, както и поради необоснованост. Посочва се, че е неправилен извода на съда, че оспореното решение на СОС не е нищожно. Напротив посочват, че същото е нищожно и е неправилен изводът на съда за спазена форма, като посочва нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно липса на конкретно правно основание за изменение на ПР. Твърдят и че приетото от съда нарушение – несъответствие между графична и текстова част на плана е също основание за нищожност. Твърдят и неправилност на извода на съда за спазена процедура и наличие на мотиви в акта, като твърдят нарушения в тази връзка, също водещи до нищожност. Твърдят и нарушение на материално правни норми при постановяване на решението на СОС – чл. 48, ал. 1, т. 10 и чл. 53, ал. 2 от ППЗТСУ, тъй като с оспорения план съществуваща тяхна собственост законна сграда и трафопост е поставена извън границите на имота им. Твърдят и нарушения на чл. 33 и чл. 27, ал. 2 от ЗТСУ също обосноваващи нищожност на решението на СОС. И. да бъде отменено оспореното съдебно решение със законните последици. Претендират разноски. Ответникът Столичен общински съвет не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел наличие на материална и териториална компетентност на СОС по отношение одобрения с Решение 111 по протокол № 32/10.12.2001 г. ЗРП на м. Овча купел, гр. С., както и спазване на изискването за форма, мотивираност, фактическите констатации и правни квалификации, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което е приел липса на порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. Позовал се е на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, според което мотивите на административния акт биха могли да бъдат изложени и в административната преписка, както е в настоящия случай. Приел е, че макар от доказателствата да се установява несъответствие между текстовата и графичната част на решението по отношение на УПИ XX - 1184 и УПИ Х - 960 от кв. 8 (сега кв. 30), попадащи в обхвата на обжалваното решение по отношение на уличната регулация. Посочил е, че според текстовата част не се засягат кварталите и част от кварталите с влезли в сила подробни устройствени планове, а от приетата по делото СТЕ се установява, че за кв. 8 (нов 30), в който попада имота на жалбоподателите има одобрен частичен регулационен и застроителен план, одобрен със Заповед № РД – 50 – 09 - 539 от 29.11.1993 г. и Заповед РД – 09 - 639 от 28.11.1994 г. с която се образуват парцели Х -1187, X - 1185, ХV - 924 и парцел XX - 1184, който е част от имота на жалбоподателите. Посочил е, че от анализа на тези планове и одобрения с обжалваното решение план се установява, че има разминаване по отношение на уличната регулация между двата плана, като в обжалвания план улица Д. е разширена, с което е навлезнало в имота на жалбоподателите, както и е разширена и изместена в западна посока и улицата - тупик в кв. 8 (сега кв. 30), също с навлизане в имота на жалбоподателите. Приел е обаче, че така установеното не е основание за прогласяване на нищожността на оспореното решение на СОС, а единствено води до незаконосъобразност в тази му част, която обаче не е предмет на производството. Посочил е, че спорният подробен устройствен план – ПР няма данни да е прилаган, поради което е посочил, че възраженията на жалбоподателите за ненанасяне на съществуващи законно изградени сгради, несъответствията на имотните граници с регулационните и др. са основания по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ за изменение на действащия ПУП. Приел е и липса на твърдяните от жалбоподателите съществени нарушения на административно - производствените правила. Посочил е, че процедурата по одобряване проект на план по ЗТСУ (отм.); може да бъде извършена и без съгласието на заинтересуваното лице, като такова условие съществува при изменение на вече влязъл в сила дворищнорегулационен план (чл. 32, ал. 2 от ЗТСУ – отм.), какъвто е приел, че не е конкретният случай. Посочил е освен това, че жалбоподателите са били информирани за изработения проект за ЗРКП на м. Овча купел, както и че са подали своевременно възражение с № АБ-94-Е-80/2001 г., разгледано от СОЕСУТ по протокол № ЕС-Г-149/06.12.2001 г. отхвърлено с мотиви, че за квартала има влязъл в сила ЧЗРКП. Посочил е, че съдебната практика и теорията са константни в разбирането, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени, само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган, каквото е приел, че в случая не е налице. Посочил е, че за територията не е налице цялостен застроителен и регулационен план поради което процесния ЗРКП е именуван "актуализация", т. е. включващо изработка на нови планове и промяна на съществуващи такива, а основанията за процедиране на плановете са разписани в чл. 32, ал. 1 от ЗТСУ (отм.); и чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, доколкото Общинският съвет е орган на местното самоуправление, който определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон, сред които и устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея. По изложените съображения е приел, че оспореното решение на СОС в не разкрива тежки пороци, които да водят до неговата незаконосъобразност и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. В настоящия случай е правилен извода на АССГ за това, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на представените му правомощия, не е налице липса на форма или липса на волеизявление, както и не са допуснати нарушения, които да са толкова съществени, които водят до липса на волеизявление и съответно до нищожност на акта. Неоснователно е възражението за липса на правно основание за издаване на оспореното решение на СОС, като напротив видно от същото в него са посочени правни основания за издаването му, включително както е приел и АССГ в преписката по издаването му, които мотиви, фактически и правни основания за издаването му следва да бъдат зачетени съобразно цитираното от съда тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. Дори обаче да липсват посочени правни основания, то това било основание за незаконосъобразност на решението, но не и до нищожност, тъй като не е порок на процедурата, който да е толкова съществен, че да води до липса на волеизявление. Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност досежно материалната законосъобразност на акта, също не се установява порок, който да води до нищожност. Не е налице пълна липса на предпоставките по правната норма и актът не е лишен изцяло от законово основание, а напротив налице е такова основание, включително в частите на имота на жалбоподателите. Действително от доказателствата, включително приетата по делото СТЕ се установява, че за кв. 8 (нов 30), в който попада имота на жалбоподателите има одобрен частичен регулационен и застроителен план, одобрен със Заповед № РД – 50 – 09 - 539 от 29.11.1993 г. и Заповед РД – 09 - 639 от 28.11.1994 г. с която се образуват парцели Х -1187, X - 1185, ХV - 924 и парцел XX - 1184, който е част от имота на жалбоподателите, като с обжалвания план се установява, че има разминаване по отношение само на уличната регулация между двата плана, като в обжалвания план улица Д. е разширена, с което е навлезнато в имота на жалбоподателите, както и е разширена и изместена в западна посока и улицата - тупик в кв. 8 (сега кв. 30), също с навлизане в имота на жалбоподателите. Твърдението на жалбоподателите е за нищожност в тази част на оспореното решение на СОС, тъй като вече е бил налице одобрен план, който не може да се изменя и по който изрично е изключен кв. 30 по тази причина от разработката на одобрения с решението на СОС от 2001 г. план. Действително по графичната е текстовата част на плана, отразена на самия план (графичния чертеж), кв. 30 е изключен от разработката, поради наличието на вече одобрен план за това от 1993 г. и 1994 г. Видно обаче от горепосоченото планът по оспореното решение засяга и е допуснато изменение само досежно уличната регулация на съществуващите улици между кв. 30 и кв. 31 и на улицата тупик, ситуирана в кв. 30. В случая не е налице пълна липса на предпоставките в правната норма за допуснатото изменение на одобрения план от 1993 и 1994 г. досежно уличната регулация, като такива предпоставки са визирани в чл. 32, ал. 1, т. 1 за целите на градоустройсвото, както и правилно е приел АССГ. Наведените възражения за нарушения на материално правни норми при постановяване на решението на СОС – чл. 48, ал. 1, т. 10 и чл. 53, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.); , са относими към законосъобразността на оспореното решение на СОС, но евентуалното им нарушаване не обосновава толкова тежък порок, който да доведе до нищожност на това решение. Т. е. не е налице основание за приемане на толкова тежък порок, който да влече нищожност на решението на СОС. Н. е и възражението на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в частност възражението за това, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в жалбата възражения. Напротив съдът се е произнесъл по наведените възражения, като е разгледал същите при очертаните рамки на спора и само досежно евентуалната нищожност на оспореното решение на СОС, като е приел, че твърдените от жалбоподателите нарушения биха могли да се отразят на законосъобразността на решението на СОС, но не водят до неговата нищожност. Правилно АССГ е посочил и че предвид установеното, че оспореният план не е приложен в частта за уличната регулация, която частично засяга законно построена сграда в имота, за жалбоподателите е налице възможност да процедират изменение на плана в тази му част на основанията по чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, при положение, че с одобрения застроителен план сградата е предвидена за запазване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски, поради което не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение