Решение № 5433 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6980/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), чрез пълномощника гл. юрисконсулт Р. Пейкова, против Решение 2302/08.04.2024 г., постановено по адм. дело 10328/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което, по жалба на МБАЛ Сърце и мозък ЕАД е отменена Заповед за налагане на санкции РД-25-134/1/02.10.2023 г. на директора на РОЗК- Бургас, с която са наложени три санкции финансова неустойка" в размер на по 200 лв. всяка една от тях. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се остави в сила обжалвания индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът МБАЛ Сърце и мозък ЕАД, представлявана от изп.директор д-р П. Диновска, действащ чрез юриск. М. Димитрова, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-25-134/1/02.10.2023 г., издадена от директора на Регионалната здравноосигурителна каса Бургас, с която,. на основание чл.473, ал.5 и §9 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.) са наложени три санкции финансова неустойка" в размер на по 200 лв. всяка една от тях. От фактическа страна е установено, че със Заповед РД-25-968/11.07.2023 г., директорът на РЗОК- Бургас, на основание чл.20, ал.1, т.2, чл.54, ал.8, чл.72, ал.2 от ЗЗО и глава 20 и 21 от НРД за МД за 2020-2022 г., е разпоредил извършване на проверка на МБАЛ Сърце и мозък" ЕАД със срок до 30.08.2023 г., с вид и обхват: тематична, с подробно изброени задачи. Със заповедта са определен и контрольорите, които следва да извършат проверката. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 943/04.08.2023 г., съдържащ констатации за нарушения по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 във вр. с чл.384, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2020-2022 г.по отношение на три здравноосигурени лица. Описаните нарушения са за работа с първичен медицински документ История на заболяването (бл.МЗ-100) за хоспитализирани лица, като в част I. Блок Важно стр.1 Паспортна част не са попълнени задължителните реквизити Диета/хранителен режим, стая , легло , съгласно изискванията на Указание за попълване на История на заболяването Приложение 2б Първични медицински документи към НРД за МД за 2020-2022 г. Процесната заповед е издадена в условията на оперативна самостоятелност, като изрично е посочено, че възражението на проверяваното лечебно заведение е неоснователно.. За да отмени Заповед за налагане на санкции РД-25-134/1/02.10.2023 г. на директора на РЗОК Бургас, първоинстанционният съд приема, че същата е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК досежно изискването за посочване на фактически основания за издаването на акта. Според съда анализът на разпоредбите в НРД МД 2020-2022 сочи, че необходимостта от попълване на вида информация в ИЗ, чийто пропуск е посочен като нарушение, е в зависимост от специфичното състояние на съответния пациент, а именно- дали същият има назначен хранителен режим/диета или не. За да е налице твърдяното от административния орган нарушение, следва на съответния пациент да е назначен хранителен режим/диета, които да не са били отразени при попълване на ИЗ. Нито в протокола от извършената проверка, нито в заповедта за налагане на санкция се сочи, че ЗОЛ са имали определен хранителен режим/диета, който е следвало да бъде отразен в ИЗ Блок I. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд София-град, поради което на основание чл. 222, ал.2, изр.второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Правилен се явява изводът на съда, че от данните по делото не се установява, че на пациентите е бил назначен хранителен режим във връзка със заболяването, за което са приети или заболявания, които са установени като съпътстващи заболявания. Твърдения в тази насока не са изложени и от страна на административния орган до приключване на съдебното дирене в първата съдебна инстанция. При положение, че твърдяното нарушение е свързано с прецизно медицинско документиране, то за да е налице материалноправната предпоставка за санкциониране на болничното заведение, следва административният орган да обоснове, че пациентът е имал хранителен режим и диета, за да възникне и задължение за лечебното заведение да документира същите по съответния ред, което безспорно не е сторено. Твърденията, въведени за първи път в касационната жалба, по отношение на фактически установявания, касаещи нарушението, не могат да бъдат разглеждани и обсъждани от настоящата инстанция. В този смисъл е и нормата на чл.220 АПК, която въвежда императивна забрана за фактически установявания в касационното производство. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в оспорваното решение. Достигайки до краен извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, отменяйки заповедта за налагане на санкции и присъждайки разноски съобразно изхода на спора, Административен съд София- град е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се следват разноски за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени, съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като възлизат на 100 лева. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,