Решение № 16100 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2018 г.

Решение № 16100 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Хаджилу, търсеща закрила от [държава] чрез процесуалния й представител - адвокат К. Беркова против решение № 3057 от 8.05.2018 г. по адм. дело № 1913/2018 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против решение № 278 от 30.01.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че при издаването на обжалвания административен акт са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като причините да напусне страната си по произход са икономически. Обясненията й не обосновават извод, че е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й, предполагащи предоставянето на хуманитарен статут. Религиозната принадлежност и твърдяната промяна на религията нямат отношение към преценката за наличието на основанията за предоставяне на бежански статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от С. Хаджилу против решение № 278 от 30.01.2018 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската й история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Твърди, че не са обсъдени всички факти и обстоятелства, както и че религиозната й принадлежност е основание за уязвимост от страна на властите в Иран. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като обществено-политическата обстановка в Иран е тежка и сложна и има продължителна практика на изтезания и малтретиране, залегнали като констатация в докладите на Общото събрание на ООН. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Въз основа на тях е направил правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателката обстоятелства от бежанската й история и обосновано не я е кредитирал. Приел е, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота си, а поради лични и свързани със семейни отношения причини. Съдът е отчел липсата на конкретика в разказа й, че е била преследвана от брат си във връзка с изпята песен и то преди няколко години, както и относно втория й развод. Твърденията за приемане на нова религия са оценени, като защитна теза, която не е доказана, поради което по отношение на нея не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е ограничените права на жените в Иран, но обосновано е приел, че страната полага усилия за израстването си в тази насока, позовавайки се на приетия по делото доклад. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. От административната преписка е доказано, че кандидатката за бежански статут е влязла нелегално в страната през средата на 2017 г. с помощта на трафикант. Напуснала е легално Иран с личния си паспорт и е отишла в Турция. Там е останала около три месеца, след което е влязла без документи в България, но тъй като не е платила на трафиканта за придвижването й до Англия или Германия, той я е оставил пред бежанския център в София, където е подала молба за закрила. Представила е на българските власти лична карта, с която е установила самоличността си. С нея е проведено едно интервю на 15.12.2017 г., по време на което е изложила причините за търсене на закрила. Посочила е, че е имала проблеми с втория си съпруг и с брат й, който се бил възмутил, че се развежда за втори път. Като причина за лошите й отношения с брат й посочва и изпята преди 2-3 години песен, която той бил чул. Изложила е, че не е имала проблеми заради религия, етнос или политическо мнение или убеждение, но тъй като била приела християнската религия предполага, че това може да доведе до други проблеми. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидатката за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че тя не установява, да е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са й отправяни заплахи, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Посоченият от нея мотив, обосноваващ съмненията й за преследване е личен и семеен, като изрично отрича да е била политически ангажирана, арестувана или осъждана, изтезавана, нито че е имала проблеми във връзка с етническата или религиозната си принадлежност. Правилно съдът не е приел доводите на жалбоподателката за смяната на религията, тъй като това са само предположения от нейна страна за евентуално бъдещо негативно отношение към нея. Твърденията в касационната жалба за страх от преследване и посегателства поради политическата обстановка в Иран са неоснователни и недоказани. Както бе посочено Хаджилу твърди, че е имала семейни проблеми, които по никакъв начин не са и не могат да бъдат свързани с политическата обстановка в Иран. Извършеният анализ от административния орган и от съда показва, че обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидатката за бежанец история при провеждане на интервюто не установява, че е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Липсват данни и за действия и опасения от преследване срещу Хаджилу по смисъла на чл. 8, ал. 5 и ал. 6 ЗУБ, поради което законосъобразно й е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба е посочено, че АССГ не е изложил мотиви относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и двете съдебни производство са представени три справки за обществено-политическия живот и състоянието на човешките права в Иран, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 30.11.2017 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не са установени и потвърдени тежки заплахи срещу личността на молителката. Втората справка е от 16.03.2018 г. и въз основа на данните в нея е приета липса на условията за предоставяне на статут. Изводът на административния орган, проверен от първоинстанционния съд в тази насока е обоснован, тъй като не е установено наличието на която и да било от трите предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В настоящото производство се представя трета справка от 7.12.2018 г. за актуалното положение в Иран. От прочита й става ясно, че констатираните репресии са насочени основно срещу журналисти и политически активисти, протестиращи срещу влошаване на икономическите условия и корупцията. Посочено е, че Конституцията предвижда еднаква защита на жените съгласно закона в съответствие с конституционното тълкуване на исляма. Жалбоподателката не попада в нито една от тези групи, още повече, че проблемите й са от личен и семеен характер. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение