Решение № 11149 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2013 г.

Решение № 11149 от 29.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново, с променено наименование дирекция "ОДОП"-В. Търново срещу решение № 581/27.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1261/2011 г. от Административния съд В. Търново. С обжалваното решение по жалба на "Ком Хотел" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 051101288/22.07.2011 г., поправен с РА № 051101288/26.09.2011 г. на ТД на НАП-гр. В. Търново, потвърден с решение № 615/05.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново, с който е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2010 г. по фактура № 1000000092/25.11.2010 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК- допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Ком Хотел" ЕООД чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата по съображения в писмено становище, поддържано и в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Жалбата е неоснователна. Спорен по делото е въпросът относно реалността на доставката по фактура № 1000000092/25.11.2010 г., издадена от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД с предмет на доставката - 40 000 кг. тиквено семе с данъчна основа 136 000 лева и ДДС в размер на 27 200 лева. Изводът на приходния орган е за липса на реална доставка по тази фактура. Фактическите констатации, мотивирали този извод, посочени в РА са: представените покупни бележки, издадени на физически лица от прекия доставчик за доставеното му тиквено семе не са с поредни номера; в някои от декларациите за произход към покупните бележки липсва подпис на доставчик или изобщо не са попълнени; през м. 08 и м. 09. 2010 г., когато е изкупувано тиквеното семе, доставчикът не е отразил в дневника за покупки по ЗДДС доставки на тиквено семе от физически лица, като доставки без право на данъчен кредит; не е представен синтетичен и аналитичен регистър на сч. сметка 304-стоки, от които да е видно движението на стоковия поток, поради което не е установен произхода на тиквеното семе по фактурата; не са представени сключени договори; покупните бележки не са отразени в счетоводството на доставчика, поради което тези бележки не са годно доказателство. Правното основание за отказа е липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. с чл. 6 от същия закон. Административният съд е отменил РА, приемайки, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, че сделката по фактурата е реална. Съдът приема, че доказателство, че тиквеното семе по спорната фактура е индивидуализирано и предадено от доставчика на жалбоподателя е двустранно подписания протокол от 24.11.2010 г., чието оспорване не е доказано от ответника, тъй като приетата по делото съдебно-графологична експертиза е установила, че подписите върху него са на лицата, представляващи съответно доставчика и получателя. Съдът е кредитирал събраните по делото свидетелски показания на св. Кемал Муса и Станислав Досев, приемайки, че през 2010 г. е извършена фумигация на стоката в с. Поройно, за да се съхрани тя при превоза й. От документите, представени при насрещната проверка на "Глобал Меритайм Сервисес" ООД, съдът е формирал извод, че товарен пункт на стоката е с. Поройно, Дулово. Съдът е посочил, че липсата на доказателства за превоза на стока от с. Паисиево (където е установено, че доставчикът е наел складово помещение) до с. Поройно, не води непременно до извода за липса на реална доставка по фактурите. Прието е, че документите от"Глобал Меритайм Сервисес" ООД доказват натоварването на стоката от порт Варна и с порт на освобождаване Лос Анжелис, Калифорния. Съдът е кредитирал заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, приемайки, че спорната фактура е осчетоводена от доставчика, отчетено е отписването на отчетната стойност на стоката по фактурата и намаляване на наличностите на склад. Материалната обезпеченост на доставчика с процесната стока според съда се доказва с представените 53 броя покупни бележки и от обясненията, дадени при извършените насрещни проверки на физическите лица. Съдът е посочил също така констатацията на вещото лице, че доставчикът е отразил през м. 11.2010 г. наличност на склад на 01.11.2010 г. от 159 304,460 кг., доставено количество през месеца 93 228,900 кг., изписани са 68 020 кг. в това число и процесните 40 000кг. Установено е от вещото лице, че разплащанията с физическите лица е отразено счетоводно изцяло или частично, като част от плащанията са уреждани извън м. 11.2010 г. Съдът е преценил като неоснователен извода на приходната администрация, свързан с обстоятелството, че счетоводното обслужване и на двете дружества се осъществява от "Матема консулт" ЕООД. Съдът е посочил на първо място, че от разпита на вещото лице се е установило, че счетоводството на жалбоподателя се води от "Крис -Р Холдинг" ЕООД, гр. София и на следващо място, въпросът относно трудовите правоотношение на управителите на двете договарящи дружества с други фирми са ирелевантни за спора. Съдът се е позовал и на практика на Съда на Европейския съюз според която правото на данъчен кредит може да бъде ограничавано само при данни за наличие на данъчна измама, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае, какъвто не е процесният случай. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът е анализирал подробно всяко едно от събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на този подробен анализ е направил обосновани и верни изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Още в хода на ревизионното производство са събрани доказателства (покупни бележки) относно доставката от физически лица през месеците 09, 10, 11. 2010 г. на прекия доставчик на жалбоподателя на тиквено семе. Съдържанието на тези бележки се подкрепя от обясненията на лицата, които са предали стоката на доставчика, дадени в хода на извършените им насрещни проверки. Обстоятелството, че три от проверените лица са казали, че не са продавали на "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД тиквено семе, не води до извод за неистинност на съдържанието на покупните бележки от останалите лица. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на извършеното плащане към физическите лица. В заключението на съдебно-икономическата експертиза е констатирано, че по доставките е извършено изцяло или частично заплащане. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на св. Досев и св. Муса. Свидетелските показания на св. Досев съвпадат с обясненото от физическите лица- доставчици на доставчика по фактурата, които казват, че са доставяли тиквеното семе в с. Паисиево в базата на фирмата. Свидетелските показания на св. Досев са, че той е работил за фирмата доставчик в с. Паисиево, като задачата му е била да изкупува тиквено семе, като обработката на стоката е извършвана с почистващи машини, намиращи се в закупено и ремонтирано старо училище. Показанията на този свидетел основателно са преценени като достоверни, тъй като видно от тях е, че той е запознат подробно с процеса на обработка и съхраняване на стоката. От показанията на св. Муса, които съдът правилно е кредитирал се установява, че закупуваното тиквено семе в с. Паисиево е транспортирано за обработка (фумигация) в с. Поройно. Обстоятелството, че липсват транспортни документи за транспортирането на стоката от с. Паисиево до с. Поройно и обратно, не е достатъчно, за да обоснове извода за липса на стока от вида и количеството на процесната при доставчика. От една страна от св. показания на св. Досев се установява, че тези две села са сравнително на близо едно от друго-20 км., а от друга от същите свидетелски показания се установява, че не винаги са били съставяни транспортни документи. Установен е транспортът на стоката от с. Паисиево до порт Варна, вкл. натоварването й, и лицата, които са извършили натоварването и транспорта. От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства вкл. и експертизите, събрани в хода на съдебното обжалване ( икономическата и графологичната) се установява, че доставчикът към момента на спорната фактура е разполагал със стоката от вида и количеството на фактурираната, както и че е предал същата на жалбоподателя, като индивидуализирането й е станало чрез нейното натоварване на транспортните средства, поръчани от жалбоподателя. Обоснован и верен е решаващият извод на административния съд, че по фактурата е налице реална доставка, поради което незаконосъобразно на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит по нея. Решението като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника по касация за присъждане на разноски за тази инстанция, на последния следва да се присъдят разноски в размер на направените, а именно 2000 лева. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд