Решение № 11587 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2018 г.

Решение № 11587 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, адрес гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 269 срещу Решение № 187 от 21.09.2018 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 271/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 18-1139-000174 от 01.06.2018 г. на началника на група "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата на Н. Георгиев е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на сектор "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита изводите на съда за недоказаност на извършеното от г-н Георгиев нарушение за необосновани. Съдът не е разпитал очевидците на нарушението. Счита, че не са допуснати сочените от съда нарушения, тъй като тридневният срок е относим за административнонаказателното производство, не и за принудителната мярка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Георгиев.

1. Ответникът по касационната жалба – Н. Георгиев, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото и е направил обоснован извод за липса на мотиви на органа досежно избрания срок за принудителната мярка. Правилно е приел, че органът не е обсъдил подаденото срещу акта за установяване на административно нарушение възражение. Счита за правилен извода на съда за недоказаност на твърдяното нарушение с оглед на показанията на разпитаните свидетели.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. М. Крумова, Адвокатска колегия гр. Кюстендил.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е ценил доказателствата по делото, безкритично е приел показанията на разпитаните свидетели е и направил необоснован извод за неизвършване от г-н Георгиев на нарушението.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че:

1. На 01.06.2018 г., около 2, 20 часа, в с. Гюешево, на ул. "Румяна войвода", контролните органи спират за проверка г-н Георгиев, който е управлявал собствения си лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра", регистрационен [рег. номер на МПС] като г-н Георгиев отказва изпробване за употреба на алкохол с техническо средство – "Алкотест Дрегер 7410+", фабричен №ARUC-0383 и отказва да даде кръв за анализ, като му е издаден талон за изследване № 0035359. В акта изрично е посочено, че водачът е установен да управлява автомобила от свидетели 1 и 2. Актът е връчен на г-н Георгиев.

1. На 01.06.2018 г., със Заповед № 18-1139-000174, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), началникът на сектор "Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност" в сектор "Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, прилага на г-н Георгиев принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 277 з-1046 от 30.06.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил, с която е оправомощил длъжностни лица да прилагат принудителни мерки по чл. 171 ЗДвП, в т. ч. и началниците на групи в сектор "Пътна полиция".

1. На 04.06.2018 г. г-н Георгиев подава възражение срещу акта за установяване на административно нарушение.

1. В хода на съдебното производство съдът е разпитал свидетелите Панева и Гелемеров.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като "фактическите и правни основания не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед". Съдът приема, че "от свидетелските показания на св. Гелемеров и св. Панева се установява по безспорен начин, че автомобилът не е бил управляван от Георгиев". Самият актосъставител е посочил, че не е видял г-н Георгиев да управлява моторното превозно средство, поради което доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение е оборена. Приема, че органът не е взел под внимание възражението по акта, подадено в срок от г-н Георгиев, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова нарушение е и факта, че актът и заповедта са издадени в един ден.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните два порока на обжалваното съдебно решение ще бъдат разгледани едновременно.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, съгласно приложимата към процесния период редакция на чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява превозното средство при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

По делото е безспорно, че ответникът е отказал извършването на проверка с техническо средство и извършването на тест. Спорен по делото, според първоинстанционния съд, е бил въпросът управлявал ли е ответникът процесния автомобил към момента на проверката.

Безспорно по делото е, че приетото от органа административно нарушение, заради което е приложена принудителната мярка, е установено с акт за установяване на административно нарушение. Актът е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Кюстендил. Безспорно е също, че актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетели при извършване на нарушението. Последните са изрично посочени с имената си и с идентифициращи ги лични данни. Безспорно е също, че актът съдържа изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити. Връчен е на ответника. Следователно, актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган и по установения в закона ред. С оглед на това и в съответствие с чл. 189, ал. 2 ЗДвП той им доказателствена сила до доказване на противното.

За да приеме, че установеното с акта за установяване на административно нарушение е надлежно оборено от събраните в съдебното производство доказателства съдът се е позовал на показанията на свидетелите Панева и Гелемеров.

Какво установяват свидетелите?

Свидетелят Гелемеров е актосъставител и е посочил, че не е видял ответника да управлява превозното средство, но граничните полицаи, които са сигнализирали контролния орган, са го информирали, че именно г-н Георгиев е управлявал процесното превозно средство. Следователно, свидетелят Гелемеров е потвърдил това, което изрично е посочено и в акта за установяване на административно нарушение – че очевидци на нарушението са двама гранични полицаи. Нищо от показанията на св. Гелемеров не опровергава установеното в акта за установяване на административни нарушения, напротив – потвърждава го.

Видно от горното изводът на съда, че показанията на свидетеля Гелемеров доказват "по безспорен начин, че автомобилът не е бил управляван от Георгиев" е абсолютно несъответен на показанията на свидетеля. Свидетелят не е казал, че г-н Георгиев не е управлявал процесното превозно средство, а че не го е видял да го управлява, което е в пълен синхрон с установеното с акта за установяване на административно нарушение, защото в акта изрично е посочено кой е очевидец на нарушението.

Свидетелката Панева дава показания, че тя е управлявала процесния автомобил, както и че са налице някакви "лични пререкания" с един от граничните полицаи, очевидци на нарушението. Свидетелката заявява, че "Твърдя категорично, че в НП 18-1139-000891 от 04.06.2018 г. са изложени неверни обстоятелства. Аз съм управлявала автомобила."

Съдът не е изложил абсолютно никакви мотиви защо кредитира показанията на свидетелката Панева. Няма нищо в показанията на свидетелката, което да обосновава тяхната достоверност, напротив – свидетелката живее на семейни начала с ответника – видно от посоченото от самия ответник в сигнала му до директора на Дирекция "Инспекторат" в Министерството на вътрешните работи, което е стимул за нея да представи фактите по изгоден за ответника начин. Наред с това нейните показания не са последователни и логични. От една страна свидетелката твърди, че граничните полицаи са отказали да се представят, въпреки че няколкократно са ги попитали за имената, а в същото време изрично сочи имената на граничните полицаи - на този, за когото дори твърди, че има "лични пререкания" с ответника, както и на този, който ги накарал да напуснат превозното средство. Тези противоречия в показанията на свидетелката, ценени в контекста на личната й обвързаност с ответника, не дават основание да се приеме, че оборват констатациите по акта за установяване на административни нарушения. Наред с това свидетелката изрично заявява, че "в НП 18-1139-000891 от 04.06.2018 г. са изложени неверни обстоятелства". Соченото наказателно постановление, макар да е приложено по делото, няма никакво отношение към оспорената заповед и какво е "изложено" в него е без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед.

Наред с това, ответникът, комуто е доказателствената тежест да обори фактите от акта за установяване на административно нарушение поради разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не е поискал съдът да разпита очевидците на нарушението, за да може в условията на сравнение на показанията на свидетелката Панева и на очевидците на нарушението съдът да изгради обективно убеждение за верността на показанията на свидетелката Панева, както и ако е необходимо да извърши очна ставка между тях с оглед на твърдението за "лични пререкания" с един от очевидците.

Поради горното несъответен на доказателствата по делото е изводът на съда за недоказаност на фактическите основания за прилагане на принудителната мярка. Фактът, че ответникът е управлявал собственото си моторно превозно средство като при контролна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал тест за кръвна проба е надлежно доказан.

Абсолютно неотносим към предмета на делото – оспорване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е мотива на съда за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради издаване на оспорената заповед в един и същ ден с акта за установяване на административно нарушение и неспазване на тридневния срок за възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Очевидно първоинстанционният съд не е направил разграничение между производството по обжалване на наказателно постановление и производството по оспорване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Това е видно и от посоченото в мотивите на съдебното решение, че "По смисъла на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед". Дали и на какво основание е образувано административнонаказателно производство е ирелевантно за оспорването на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Двете производства са съвсем различни – провеждат по различен ред, обжалват се пред различен първоинстанционен съд и различни са материалноправните предпоставки за тяхната законосъобразност. Наред с това заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед на нейната цел съгласно чл. 22 ЗАНН – да предотврати или да преустанови административно нарушение, следва да бъде издадена във възможно най-ранния момент, защото само така тя оправдава целта си. Още повече, че съгласно чл. 172, ал. 4 ЗДвП изземването на табелите с регистрационния номер се извършва с акта за установяване на административно нарушение, което само ясно сочи необходимостта от издаване на заповедта за прилагане на принудителната мярка във възможно най-ранен момент след съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Следва също така да се посочи, че вероятно използвайки технически средства при изготвяне на мотивите на съдебното решение съдът е приел, че "Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка – "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца" е законодателно уредена с изменението на закона". Очевидно тази принудителна мярка не е предмет на настоящото съдебно производство, а на съдебното производство по административно дело № 270/2018 г., по което същият съд е постановил решение № 186, но това не оправдава противоречивото излагане в мотивите на съдебното решение на предмета на оспорената заповед.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът, въз основа на доказателствата по делото, е направил неверни фактически изводи, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Касационният съд следва да отмени обжалваното решение. Делото е изяснено от правна страна. Съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на г-н Георгиев срещу Заповед № 18-1139-000174.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд