Решение № 12985 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2010 г.

Решение № 12985 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник Директора на ОД на МВР Стара Загора против Решение от 26.01.2010 г., постановено по адм. дело № 625/2009 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова Заповед № 09007800/2.11.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България", на основание чл. 75, т. 5 от от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на Тотьо Тотев Тотев, за срок от 2.11.2009 г. до отпадане на основанието. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесната заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Тотьо Тотев Тотев, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Стара Загора е отменил Заповед № 09007800/2.11.2009 г. на Заместник Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, на Тотьо Тотев Тотев е наложена ПАМ - "забрана за напускане на Република България", за срок от 2.11.2009 г. до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице елементите от хипотезата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, във вр. с чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" от ДОПК - прокуриста на едноличния търговец - длъжник не е сред лицата, които могат да бъдат адресати на забраната за напускане на страната. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" от ДОПК съдържа изчерпателно изброяване на адресатите на мярката и когато длъжник е ЕТ, адресат на забраната е самото физическо лице, но не и управителя, вписан като такъв по силата на договор за търговско представителство. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, не се разрешава напускане на страната на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Цитираните норми визират длъжника или членовете на контролните или управителните органи на юридическото лице. Превантивната принудителна административна мярка, като вид държавна принуда, налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. С оглед на това налагането на принудителна административна мярка не може да бъде обосновано чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Адресат на такава мярка може да бъде само лице, изрично визирано в правната норма, т. е. по отношение на което законодателят изрично е посочил, че може да се прилага принудителната мярка. При точно прилагане на материалния закон и обосновано Административен съд Стара Загора е приел, че прокуриста на едноличния търговец - длъжник не е сред лицата, които могат да бъдат адресат на забраната за напускане на страната. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение