Решение № 341 от 15.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 1024/2014 г.

Решение № 341 от 15.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 1024/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 21918/2012 г. по описа на Софийски районен съд, по което с определение от 30.11.2012 г. е одобрено постигнатото между страните споразумение за решаване на делото. В искането са изложени доводи, че с определението е допуснато съществено нарушение на материалния закон - изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, следствие на което вместо наказание глоба на обвиняемите е наложено наказание пробация, което е по-тежко от най-лекото предвидено в закона. Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК да се отмени въззивното решение и да се върне делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него доводи и моли да бъде възобновено наказателното производство, като бъде отменено определението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание, осъденият Б. Б. лично и чрез назначения му служебен защитник адв. Н. Б. счита искането за допустимо и основателно, поради което молят същото да бъде уважено. Осъденият В. Ц. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Назначеният му служебен защитник адв. В. Б. моли да се постанови съдебен акт, с който да бъде уважено искането на главния прокурор като основателно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор е направено от процесуално легитимирана страна в интерес на осъдените лица, насочено е към акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 30.11.2012 г. по НОХД № 21918/2012 г. по описа на РС - София, 104 н. с. е одобрено споразумение за решаване не делото в досъдебното производство, с което обвиняемите Б. М. Б. и В. А. Ц. са се признали за виновни в извършването на престъпление по чл. 346б вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК са приели на всеки един от тях да бъде наложено наказание - пробация: задължителна регистрация по настоящия им адрес за срок от две години с явяване и подписване два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от две години. В наказателния кодекс за престъплението по чл. 346б от НК са предвидени две алтернативни наказания - лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева. Правилното приложение на закона в случая е изисквало да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК, а не чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, както е сторено в представеното по делото споразумение и в определението, с което същото е одобрено от първоинстанционния съд. Това противоречи на системата от наказания и тяхната низходяща градация по тежест, отразена в разпоредбата на чл. 37 от НК. С неправилното приложение на чл. 55 от НК съдът е допуснал и съществено нарушение на разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК. Ето защо ВКС намира, че се налага да бъде възобновено наказателното производство, като се отмени определението и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение